Такива инфекции, особено цистит, се развиват по-често при жените от всички възрастови групи, отколкото при мъжете. Симптомите са комбинация от бавно и болезнено уриниране и често, настоятелно желание за ходене по малка нужда, в различно тежки форми. Урината в много случаи е мътна и може да има силно неприятна миризма поради присъствието на бактерии и гной. Основен причинител на инфекцията е ешерихия коли (част от обичайната чревна флора) заедно с други микроорганизми като рикетсии, амеби, хламидии, микоплазма, стафилококи, гонококи и гарднерела вагиналис. Лабораторните тестове установяват точния причинител.
Природолечение
Добро средство за третиране на пикочни инфекции с Е. коли от червата е D-манозата, "първа братовчедка" на обикновената захароза (тоест захарта). Но как изобщо чревните бактерии достигат до уретрата (пикочния канал)? Лесно - посредством бельото или чорапогащите.
След като Е. коли нахлуе в пикочния мехур и канал, тя се прикрепя към вътрешната им обвивка с помощта на реснички, наречени фимбрии. Те са програмирани да се свързват с молекулите на D-манозата. Поради тази причина, когато съдържаща D-маноза кръв премине през бъбреците, голяма част от тази захар в крайна сметка попада в урината и при изхвърлянето си навън прочиства всички бактерии Е. коли, които срещне по пътя си. При активна инфекция D-манозата се взема на всеки 2-3 часа.
При пикочни инфекции в природолечителската практика се употребява и екстракт от мечо грозде. При двойно-сляпо изследване 57 иначе здрави жени на възраст между 32 и 63 години, страдащи периодично от цистит, били разделени в две групи и в течение на месец приемали такъв екстракт или плацебо (по 1 таблетка 3 пъти на ден). След 12 месеца рутинните бактериологични и гинекологични прегледи показали, че 23% от жените, които приемали плацебо, развили отново цистит, срещу 0% от тези, вземали екстракт от мечо грозде - без никакви странични ефекти.
Друго средство са червените боровинки под формата на сок или таблетки. Изследвания сочат, че тези плодове съдържат вещество, което пречи на бактериите, причиняващи инфекция, да се закрепят за стените на пикочния мехур и целия уринарен тракт. Обзор на 10 изследвания, който беше направен от Кохрейнската библиотека в началото на 2008 година, откри, че съединенията в червените боровинки са в състояние да намалят честотата на пикочните инфекции, особено при жени с периодично възникващи такива (което означава две за шест месеца или три и повече за година). Пийте между 230 и 450 мл неподсладен сок дневно или вземайте по 500 мг екстракт. (Бел. ред. Екстракт от червени боровинки на таблетки ви предлага продуктът Урисан).
Помислете и за употребата на пробиотици - ранни изследвания демонстрират, че жените, които приемат с храната полезни бактерии (като онези в киселото мляко), по-малко страдат от пикочни инфекции. Поддържането на добър баланс между добрите и лошите бактерии в червата може да бъде благотворно и за пикочния тракт.
Ромска медицина
За лечението на цистит циганите в Европа използват твърдите листенца на дивата червена боровинка или близкия й родственик мечото грозде. Една чаена лъжичка с връх от листата се добавя към 2 чаени чаши вода и се вари, докато изври наполовина, след което се пие според нуждата.
Всъщност сокът от червена боровинка се прилага и в английската народна медицина както за лечение, така и за предотвратяване на пикочни инфекции. Едно изследване установи, че той потиска прикрепването на Е. коли в пикочния мехур и уретрата в рамките на един до три часа след изпиването на 430 мл коктейл, съдържащ този сок.
При задържане на течности ромите опушват страдащите с дима от тлеещи плодчета на обикновена хвойна или смрика (Juniperus communis). Макар че запарката от тях е отличен диуретик, циганите знаят, че пиенето й продължително време може също така да предизвика бъбречни инфекции (както и контракции при бременни жени). Пушекът от хвойновите плодчета, който изпуска летливи масла, има много по-мек диуретичен ефект.
За лечение на чести уринарни инфекции както при жените, така и при мъжете, ромите предписват 1 супена лъжица сушен бял равнец (Achillea millefolium) и 1 чаена лъжичка цвят на арника (Arnica montana), запарени за 5 минути в половин литър вряла вода. Половината количество се изпива преди лягане, а останалото, леко притоплено, на следващата сутрин на гладен стомах.
Смята се, че белият равнец стимулира защитните реакции на тялото към болестите като цяло и във фитотерапията той често се използва като превантивно средство. (Освен това билката конкретно се прилага при трески, настинки, високо кръвно налягане, аменорея и дизентерия).
При катар и/или възпаление на пикочния мехур ромската медицина препоръчва две шепи сушена нарязана кора от черен бъз (Sambucus nigra), сварена в половин литър вода. Запарва се в продължение на 10 минути, след което се прецежда и се изпива цялото на малки количества през целия ден.
Западна фитотерапия
При инфекции на бъбреците европейските билколечители често предписват бодлив гръмотрън (Ononis spinosa) заедно с листа от захарно цвекло (Beta vulgaris).
Китайска билкова медицина
Гъбата жу лин (Polyporus sclerotium), приемана в големи дози, може да увеличи производството на урина с около 62%. Смята се, че нейният диуретичен ефект се проявява в бъбречните гломерули.
При лабораторни изследвания алкохолни екстракти от този вид гъба демонстрираха силно потискащо действие върху златистия стафилокок и ешерихия коли.
