Мартин РАЛЧЕВСКИ е роден на 4 март 1974 г. в София. През 1998 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски” с придобити две хуманитарни специалности: география и теология. През 2003 г. в Мексико, полуостров Калифорния, гр. Кабо Сан Лукас, той взима участие като каскадьор в популярния филм „Троя” с участието на Брад Пит. Там, далеч от дома, през жарките и дълги работни дни за пръв път усеща силното желание да напише книга. По време на престоя си в Мексико написва десетина стихотворения на английски език.
След завръщането си в България е приет за редовен докторант в Богословския факултет към Софийския университет.
През 2006 г. завършва докторантурата си, но поради корупционната практика в образователната ни система не е допуснат до публична защита на дисертацията си. Това е преломен момент в неговия живот. Несправедливата ситуация събужда у него за втори път желанието да напише книга. Този път обаче това става реалност. През лятото на 2006 г., без да прекъсва да ходи на работа, завъртян от бързите обороти на живота, вече женен и с едно малко дете, Мартин започва да пише. Той пише при възможно най-неприемливите условия, за които може да се досети човек - шофирайки, в паузите по светофарите и задръстванията, пътувайки в претъпкания обществен транспорт, през нощите на кухненската маса, докато всички останали спят... За две години написва два романа: „Безкрайна нощ” и „Горски дух”. През този период става баща за втори път. В началото на 2009 г. емигрира със семейството си във Великобритания, заселвайки се в една от най-хубавите и предпочитани части на страната - графство Девън. Тук той продължава да пише, но вече при много по-приемливи условия от тези в България. Във Великобритания написва третия си роман - „Полубогиня“, който посвещава на дъщеря си.
• На какво се дължи успехът във Вашето творчество според Вас?
- Много е мило, че смятате, че творчеството ми има успех, защото според мен за пределите на България това е доста условна величина. Имам предвид ниския процент на активно четящото население. Така че приемам вашия въпрос за комплимент.
• Каква е мотивацията, която Ви води напред и Ви дава сили да творите?
- Любовта, която изпитвам всеки ден - към моите деца и съпругата ми, и желанието ми да направя всичко за тях.
• Смятате ли, че сте казали всичко, което сте искали досега, на света, или според Вас има още недоизказано?
- Би било тъжно, ако съм се изказал. Вярвам, че има още доста неща, които да мога да споделя с тези, които харесват книгите ми.
• Като творец и спортист спазвате ли здравословен начин на живот, някакъв специален режим, разкажете ни?
- Да. В моето семейство се придържаме към здравословния начин на живот - качествена и полезна храна, сурови плодове и зеленчуци, избягване на пържено и мазно, системни разходки на открито, на планина, на море, спортуване. Но в това не виждам нещо необичайно. Може би единственото по-специално е, че често сутрин ям по една ябълка или круша преди закуска. Както и че, откакто се помня, не пуша и не консумирам твърд алкохол.
• Какво сте спортували и спортувате?
- Докато бях ученик в гимназията, се занимавах активно с академично гребане и плуване. В момента се занимавам с фитнес в зала, а когато времето е хубаво, и тичам. Но всичко това се случва не по-често от два пъти седмично.
• С какво спортът Ви помага в каскадьорството, писателската работа, укрепване на здравето?
- Спортът помага с дисциплината, на която учи. Аз цял живот съм се занимавал с някакъв вид спорт и смятам, че това много ми е помогнало. Иначе представата на повечето хора за писателите е, че са бохеми, пушат, пият и умеят да извличат максимална наслада от живота. Е, аз пък съм точно на обратния полюс и като мироглед, и като постъпки.
• Вярвате ли в билките и народната медицина?
- Да. Вкъщи се придържаме към природната медицина, рядко използваме лекарства, а антибиотици - само в краен случай. Както споменах, имаме две малки деца, на които прилагаме същите методи на лечение, в резултат на което те растат здрави.
• Ползвате ли някакви билки, хранителни добавки?
- Разбира се. Особено харесваме билковите продукти - ехинацея, прополис, котешки нокът. Ежедневно консумираме мед, пчелен прашец, черен хляб и други подобни. Бих добавил също така и бялата бира. Това е напитка, която е приятна и едновременно с това е и изключително полезна. А от вашите продукти уважавам много Саменто и чая Ройбос.
• Вие, Вашите деца, съпругата Ви - ваксинирахте ли се срещу т.нар. свински грип?
- Не. Тук, в Англия, получихме покани от тяхната здравна служба да ваксинираме децата, а съпругата ми имаше право до го стори чрез нейния работодател, но не се възползвахме. Изминалата зима, за радост, не сме боледували сериозно, така че се надявам опасността да ни е подминала.
• Имали ли сте възможност да се възползвате от силата на природната медицина - в България, Мексико, Великобритания...?
- Непрекъснато се възползвам от нея. В България имах навика да пия чай от коприва.
А сега, в Англия, се радвам на голямо изобилие. Ананасите например тук съвсем не са скъпи и винаги са пресни. Медът им е разкошен, а имат и много стрити билки, които се продават като подправки. Възможностите тук за здравословно хранене са значително по-големи от тези в България. Това обаче съвсем не означава, че англичаните имат висока култура на хранене. Като изключим редовното им пиене на чай, което е нещо полезно, струва ми се, че съвсем не предпочитат да ядат плодове, домашно приготвена храна и риба, но това е отделен въпрос.
• Според Вас алтернативните методи на лечение помагат ли в борбата с някои заболявания?
- Смятам, че тези методи допринасят човек да си пречиства организма и да подсилва защитните си сили. Това само по себе си много помага срещу повечето заболявания, но не бих казал, че срещу сериозните болести са така ефективни.
• А мислите ли, че има връзка между психиката на човек и физическото заболяване?
- О, да, определено е така! Когато човек е в стрес и дисхармония, това веднага се отразява негативно на тялото му. Има една поговорка, която казва, че всички болести идват от нервите, само венерическите - от удоволствие. Тя особено ми допада, защото е много истинска.
• Как се справяте с напрежението и стреса, които ежедневно ни заобикалят?
- Стресът е плод на нашето отношение към заобикалящия ни свят. Затова човек може да живее в центъра на Лондон и да е спокоен, уравновесен и в хармония със себе си. Както и може да живее в пустите шотландски планини, и да е нервен и припрян. Аз лично предпочитам да се обграждам с мили и добри хора, а тук повечето са такива. Също така не пренебрегвам молитвата, разходките на открито и спорта.
• Как обичате да си почивате?
- Предимно пасивно. Като съзерцавам величието на океана. Като гледам нощното небе. Или пък като се отдам на някой хубав филм или книга.
• Какво Ви провокира да напишете първия си роман „Безкрайна нощ“?
- Просто в един момент повярвах в себе си. Години наред нямах никаква вяра в това какво мога и какво обичам да правя. Чувствах се без призвание, изгубен и лишен от живец.
Първият порив почувствах, докато бях в Мексико. Тогава даже се зарекох, че, като се върна в България, задължително ще напиша книга, но после водовъртежът на живота ме пое и мечтите ми се преобразуваха в просто добри намерения.
Така нареченото истинско пробуждане дойде няколко години по-късно, когато ми се удаде възможност да поработя за известно време може би в най-помпозния и представителен бижутериен магазин на бул. ''Витоша''. Тогава, обграден от безумно скъпите пръстени, колиета, часовници и прочие, за пръв път усетих колко ненужно и пагубно за душата е всичко това. Посрещах заможните клиенти, показвах и опаковах артикулите, а в ума ми течаха първите диалози от романа...
• А вторият Ви роман - „Горски дух“, има ли конкретна причина, с която е свързана написването му?
- Причината за написването на ''Горски дух'' бе желанието ми да разкрия превъзходството на християнството над другите религии. След като романът се появи, веднага някои побързаха да се изкажат, че бил нетолерантен. Но аз смятам, че от прекалената наша българска толерантност наистина съществува опасност някой ден да се самозаличим като народ. Аз съм твърдо против апатията и така нареченото поведение на добрия тон на всяка цена.
• Що се отнася до третия роман „Полубогиня“, чрез самото заглавие Вие загатвате на читателите част от мотива за написването му, остава да ни разкажете само за онова, което знаете лично Вие, разбира се, ако не е тайна?
- ''Полубогиня'' е роман за непримиримостта към съдбата на едно бедно и миловидно португалско момиче. То твърде рано загубва баща си и брат си, но медицината дава някакви условни надежди за бъдещето на майка ѝ. Вместо майка ѝ да изживее последните си дни на смъртно легло вкъщи, по лекарска препоръка тя бива замразена. Момичето обаче не може да превъзмогне нейната загубата и това се превръща във нещо като фикс идея. Животът на главната героиня е низ от падения и възходи. Книгата е наситена с пътешествия и обрати, но също така е заредена и с много вяра и - най-важното - почти безусловна любов! Вярвам, че ако човек е романтичен по природа, със сигурност ще я хареса.
• За своите години Вие сте изключително мъдър човек, съдейки от Вашите книги. Откъде, как придобихте тези знания, тази мъдрост, това просветление да пишете?
- Ласкаете ме. Не мисля, че е заслужено. И знаете ли защо? Защото истината е, че ако трябва честно да се сравня с другите съвременни български писатели, аз съм самоук.
Малко преди да навърша тридесет години, си дадох сметка, че животът ми ми се изплъзва. Осъзнах, че не искам да премина през него подобно на курортист през плажа, да се попека, да се изкъпя, да похапна и да си замина. Почувствах, че искам да оставя нещо след себе си и по възможност то да не е материално. Започнах да се моля на Бог да ми помогне да намеря себе си. И нещата се случиха. Избрах да бъда свободен и щастлив и станах такъв. Изборът е личен. Съвсем не съм съгласен с мненията на някои мои познати, които твърдят, че съдбата им е отредила тежък кръст. Това не е вярно. Всеки сам избира пътя си.
• Откъде черпите вдъхновението си?
- От вярата ми в Бога и любовта към семейството ми.
• Какво ново предстои, какво да очакваме?
- Новия ми роман ще се казва ''30 паунда''. Действието ще се развива в Англия. Съдбите на героите ще са още по-необичайни от досега познатите. Предвиждам да има реалистични обрати. Но стига толкова засега.
• В откъсите, които прочетох в блога ви (www.ralchevski.blogspot.com), Вие загатвате за любовта, а какво всъщност е за вас тя, любовта?
- Любовта е най-великото чувство. Не смятам, че тя се придобива. Според мен човек или се ражда с нея, или не. Но все пак има една сила, която може да промени тази константа. Това е молитвата.
Но нека е ясно, че аз говоря за любовта като вечна величина, а не за страстта на влюбването или пък за насладата от секса. Това, макар и да са приятни неща, в основата си са егоистични усещания. Затова нещата не бива да се смесват. Истинската любов винаги е алтруистична.
• Мечтаете ли и за какво?
- Разбира се. В общ план мечтая да има повече щастливи хора, по-малко недоимък по света и насилието, което ежесекундно пулсира в нашия свят, по възможност да изчезне.
А в личен план мечтая да видя книгите си издадени на английски.
• Образованието Ви и Вашите публикации ме провокират да Ви запитам: ако приемем, че Бог наистина съществува, какво представлява Той? Кои доказателства свидетелстват за това?
- Добре ще е за нас, ако приемем, че Той съществува, защото Той така или иначе винаги си е съществувал. Представа за Него е трудно да се изгради, защото Той е всепроникващ вечен Дух. А това само по себе си е трудно за възприемане от нашите мозъци. Вземете за пример размера на Вселената. На теория можем да говорим за нейните мащаби, но умовете ни не могат да боравят с подобни величини.
Доказателствата за Божието съществуване са неизброими. Животът и уникалността на планетата ни. Устройството на тялото ни. Наличието на съвест в нашите гърди...
Знам, че е много по-лесно е да приемем, че всичко се случва случайно и че висш авторитет не съществува, но това не би било правилно. Нека не бъдем като онова малко дете, дето отворило часовника си и, понеже вътре не намерило часовникар, заключило, че часовникът му се е самосъздал.
• И накрая - Вашето пожелание към читателите на вестник „Лечител“?
- Пожелавам на всички читатели да си припомнят думите на най-великия израелски цар - Соломон, който казва, че за всичко си има време под Слънцето. Да я карат по-леко и да не насилват живота.
Нека всички да се опитаме да бъдем по-добри, да се обичаме едни други и, по възможност, да си прощаваме повече. Да имаме здраво тяло, красиви мечти и - най-важното - когато си лягаме вечер след поредния тежък ден, да заспиваме с чиста и спокойна съвест.
Интервюто взе Роси НИКОЛОВА
