Назад, в безкрайните древни общества, по един или друг начин глобализмът е съществувал и ние не сме първите, които се опитват да го наложат, както и да го осъзнаят в нашата модерна епоха. Или по-точно - да съпреживяваме общо съвременния си живот, тоест цялостно. Този подтик безспорно е заложен в човека и той не е само политически. Навярно е същностен. Още повече, че днес светът може да се обходи за денонощие-две във всички посоки - улеснение, което никога преди не е съществувало.
Глобалното, цялостно преживяване още повече предполага и един подразбиращ се контрол върху най-опасните посоки, в които човечеството може да залитне и да унищожи самото себе си. Животът няма репетиция, нито повторение, той се случва за всеки един само веднъж и е уникален. Може би по-голямата част от човечеството е склонно да е свързано пряко помежду си, да се занимава с бит, търговия, науки, изкуства, да опитва осъществяването на фантастични за миналото идеи, да напуска планетата и да надниква дори отвъд Млечния път, отколкото да се избива. Това би донесло повече смисъл, ако търсим такъв. Логично е да очакваме, че именно в глобалния свят проблемите на съвременния човек, решавайки се всеобщо, ще облекчават тежестта си или поне своята фаталност. Но те сякаш стават все по-неразрешими, тъй като с тях обикновеният човек добива чувството, че служат за все по-голяма манипулация в ръцете на овластените да я извършват.
Тези мисли предизвика у мен романът "Полубогиня" на Мартин Ралчевски ("Сиела", 2010 г.), който живее със семейството си в Англия (автор е и на "Безкрайна нощ" и "Горски дух" на същото издателство). "Полубогиня" провокира своите читатели в различни посоки. От една страна, с вечните теми - любов, смърт, страдания, съдба, религия, вяра, загадки, а, от друга - с експерименти на науката като замразяване на болен за бъдещето, когато ще се открие лекарството; опит на учените да упражнят в земни условия Големия взрив, създал света според една от водещите теории; постигане на вътрешно равновесие между индивидуалния мироглед и външната реалност, която е противоположна и пр. В търсене на духовните истини, романтиката и смисъла в хода на житието този млад съвременен автор ни представя, както апотеоза на една любов, така също и осъзнатите горчиви неразрешими проблеми, свързани с манипулацията на съвременния човек. Те засягат изконните неща - взаимоотношения, несправедливости, измами, дошли от най-близките, в чийто морал по даденост не би трябвало да се усъмняваме дори, интриги, манипулации дори в областта на здравеопазването - именно в днешния глобален свят. Главният герой в романа е силно религиозен, притежава способността да чете чужди мисли, от една страна, от друга, благодарение на тази си дарба той е станал милионер, тоест застрахован е в това отношение от бруталната борба за насъщния и притежава привилегията да прави благотворителност. Личният избор и осъзнаването на духовността, която все повече липсва, отчуждението, превърнало човека в предмет за търговия и манипулации, предлагат два избора - затваряне и вътрешна емиграция на съвременния човек в рамките на духовните си потребности или вливане в безпаметната маса, пренаселила планетата, живееща с идеалите на еднодневката...
Един само щрих от засегнатите проблеми е здравословният, който всеки изпитва на гърба си рано или късно. Писателят разобличава глобалната фармацевтична мафия, която главоломно богатее с все по-новите хапчета за седем милиарда души, които все повече се изкупуват, без някой да се интересува дали лекуват или убиват. Целта е в печалбата, а не в здравословния резултат.
"За разлика от мъдростта - подчертава главният герой - познанието се добива лесно... Не е важно колко знаеш, а е важно как го знаеш..." Тук се сещам за големия испански философ Хосе Ортега и Гасет (1883-1955), който в своето фундаментално изследване „Бунтът на масите” пише, че огромното струпване на масите и тяхното уеднаквяване наподобява отвесно нашествие на варварите, при което посредствеността се уголемява неимоверно, а посредствената душа, макар и да се съзнава за такава, има дързостта да утвърждава правата на посредствеността и да ги налага навсякъде... В противовес на човека маса, Гасет подчертава, че издигнатият човек, човекът на елита се характеризира с дълбоката нужда да се позове на един закон, намиращ се извън него, по-горен от него и на който той служи доброволно...
Романът на Мартин Ралчевски провокира читателя и с един от най-неразрешените проблеми и в модерните времена, когато общността на съюзите, на глобалните общества се опитват да ни свържат вътрешно - от какво най-много страда съвременната личност, какво й липсва, за да съхрани моралът и достойнството си и защо се чувства нещастна въпреки комфорта от изобилие на информация... В дълбочината на подтекста сякаш витае отново сянката на една от най-старите и най-прости истини, че човешкото същество, когато се откъсне от корените на естеството, както и от природните му неписани закони, то престава да бъде човешко. Според една от най-древните максими важно е не само началото, а най-вече краят.
Екатерина ТОМОВА
Бел. ред. В един от следващите броеве очаквайте и отговорите на писателя Мартин Ралчевски на въпросите на "Лечител" по някои от темите в романа "Полубогиня", които развълнуваха и нашите читатели.
