Д-р Васил ВЕЛЧЕВ завежда Сектор „Електрокардиостимулация“ в УМБАЛ „Св. Анна“ в София. Той е интервенционален кардиолог с богат опит в коронарните и периферни интервенции, каротидно и бъбречно стентиране. Въвел е методът за алкохолна аблация на септума при хипертрофична кардиомиопатия в нашата страна. Д-р Велчев е един от малкото специалисти в България, които се занимават с лечението на белодробна артериална хипертония.
• Д-р Велчев, какво представлява белодробната артериална хипертония?
- Това е синдром, предизвикан от много причинители. Представлява повишаване на налягането в белодробната артерия в последствие на увеличено съпротивление на белодробните съдове. Възможно е да се касае за вторично заболяване на лявото сърце, когато има порок, лоша лява камера или след прекаран инфаркт.
Когато не може да се установи никаква обективна причина за белодробната хипертония, тогава се определя като идиопатична форма. Тя се среща сравнително рядко. Приема се, че от нея боледуват 8 души на 1 милион, т.е. в България би трябвало да има около 40 нови случая годишно. Но като прибавим вторичните форми, може би пациентите са доста повече. У нас никой не знае точния брой, защото епидемиология липсва. Най-вероятно са около стотина нови случая годишно.
Освен идиопатичната форма, има такава, която е свързана със съединително-тъканни заболявания. Например ревматични болести – склеродерма, ревматоиден артрит, които в малък процент се усложняват и настъпва възпалителен процес, засягащ съдовете на белия дроб.
При болни с шънтове, което означава вродени пороци при прехвърляне на кръв от лявото към дясното сърце, поради много високия дебит на кръвотока в белия дроб постепенно се развива хипертрофия и засягане на мускулите на артериолите на органа. Обикновено в късна възраст, когато вродената аномалия е оперирана и отстранена, също е възможно да се развие белодробна хипертония.
Заболяването засяга и пациенти с хронична белодробна емболия. Има малък процент на случаи, които са свързани със СПИН или цироза.
Обединяващият момент при този синдром е лошата прогноза, ако не се лекува. Тя е сходна с тази при раковите заболявания. Голяма част от пациентите умират в рамките на пет години от началото на поставяне на диагнозата. Разбира се, тази прогноза важи за пациенти, които въпреки откриването на проблема, не се подлагат на терапия. В един етап на болестта, независимо каква е етиологията - дали е наследствена, не се знае причината или е предизвикана от лекарства или от съединително-тъканна болест, крайният продукт е един и същ - повишава се белодробно-съдовото съпротивление, в последствие на което се развива хронично белодробно сърце.
• Какво лечение се прилага при това заболяване?
- Изброените от мен групи се лекуват по сходен начин с определени нюанси на терапията. Допреди десет години лекарите го приемаха за безнадеждна болест с изключително фатален изход. Вече има поне четири класа медикаменти, които активно се прилагат. С тях прогнозата чувствително се променя в добра насока. В момента един добре лекуван пациент с белодробна хипертония може да живее от 15 до 30 години. Но преди да говорим за лечението, тези хора трябва да бъдат открити. Най-честите симптоми са лесна умора и задух. В по-късните етапи започват да се появяват отоци по краката, уголемен черен дроб, дори се стига до асцит. Веднъж засечени, е желателно да бъдат насочени към центрове, които имат опит с болестта. Такива има в София - УМБАЛ „Св. Анна“, Националната кардиологична болница и в пулмологията на МБАЛ „Св. София“, и във Варна - в УМБАЛ „Св. Марина“.
Много е важно е да се уточни и точната етиология с оглед правилното лечение. Има три групи лекарства. Едната включва медикаментите, които се предписват за еректилна дисфункция. Втората са простагландините - молекули, които съществуват в организма и имат положителен разширяващ ефект на белодробните съдове. Третата група са ендотелинови антагонисти. Ендотелинът е нещо като хормон. В големи количества той обаче води до образуване фиброза, спазъм и промяна в съдовете на белия дроб. Антагонистите блокират неговото действие.
За да се приложи ефективно лечение, трябва да има подкрепата на държавата. Основният проблем е, че необходимите лекарства излизат скъпо. Най-евтиният вариант е около 500 лв. на месец. Все пак трябва да кажа, че в момента в България има функционираща програма, която е към МБАЛ „Св. София“. Благодарение на нея при идиопатична белодробна хипетрония може да се отпусне безплатно инхалаторен иломедин. Това е единият тип лечение. Имаше известна борба и се стигна до там, че лекарствата за еректилна дисфункция сега се реимбурсират 50%.
• Какво показва Вашата практика - разпознават ли се случаите на белодробна хипертония? Какви методи се използват за поставянето на точната диагноза?
- Обикновено се откриват 1 от 10 случая. Останалите най-често остават неразпознати. Първата заблуда е, че това е болест на младата възраст. Така че един възрастен пациент със задух има голяма вероятност да не бъде насочен към правилния специалист, защото състоянието му се отдава на емфизем например.
Начин да се постави точната диагноза е да се направи ехографско изследване на сърцето. Ехографията дава начален скрининг. Тя може да определи дали има повишено налягане в белодробната артерия. След това всеки пациент с такава констатация трябва да бъде изследван в специализиран център. Най-често се налага да се прави катетеризация. Тя може да установи със сигурност дали това е болест, която е вторична с промени в лява камера, порок ли е или е белодробна артериална хипертония. После потокът от пациенти се разделя и лечението е съвсем различно, но и в двата случая съществуват варианти за терапия.
Симптомите са много неспецифични и не толкова често се извършва ехография на сърцето. Най-често прави впечатление, когато млади хора на възраст от 18 до 40 години започнат да се оплакват от умора и липса на капацитет. Те стигат до диагнозата след 2-3 години. Оттам нататък те трябва да попаднат на правилния специалист, защото много лекари все още смятат, че това е болест, която не се лекува. Идвайки при нас, ние трябва да работим с психолог, който да ги убеди, че това състояние се лекува. Преодолявайки отчаянието, следващите етапи на терапията се реализират по-лесно.
• Кой е точният специалист - кардиолог или пулмолог?
- Много често пациентите попадат в пулмологията заради наличието на задух при усилие. Това, както казах вече, е много неспецифичен симптом. Всъщност важно е да се знае, че, който заподозре за подобна диагноза, трябва да изпрати болният за ехографско изследване. Ако то се направи качествено, може да пресее пациентите и да изключи хората с високо белодробно налягане. Тези, които обаче наистина имат такъв проблем, трудно могат да бъдат оценени от кардиолог в ДКЦ. Колкото по-рано се открият случаите и се започне лечение, прогнозата е толкова по-добра. Определено мога да твърдя, че никога не е късно. Тук е имало пациенти, които са идвали на носилка, но тяхното състояние се е подобрявало значително.
• Как бихте обособили проблемите, които реално възпрепятстват навременната диагноза и лечение на белодробната хипертония?
- Програмата за финансиране на тези болни трябва да се разшири. Нужно е да има системна работа за препратка към специализираните центрове в страната и съответно те да се финансират от държавата. При положение, че лечението е толкова скъпо и не се реимбурсира, е много трудно да мотивираш пациентите. Повечето тях не си купуват медикаментите и не се лекуват. Поне 95% от потърпевшите не могат да си позволят средно по 500 лв. на месец.
По класификация белодробната хипертония спада към болестите сираци. Това е единственото подобно заболяване в кардиологията. И по този повод то се нуждае от специфичен подход. Трябва да има ангажимент на научното дружество, да се говори за него, да се разпознава и да се препраща към запознати с проблема. И в същото време това е безсмислено, ако не може да се обезпечи с терапия. Това изключително много фрустрира и пациентите, и лекарите, когато след шест месеца ходене по мъките, се оказва, че диагнозата е ясна, но нищо не може да се направи заради финансовата страна на ситуацията. Това, че в момента има клинична пътека за диагностиката, не решава проблема. Все пак програмата, спонсорирана от Министерството на здравеопазването, която отпуска единия вид лечение, е много голяма стъпка. Тези пациенти, които се повлияват положително от него, са привилегировани.
Интервюто взе Елица ПАЛОВА
