Юни – Месец на билките
Наскоро експерти от Световната здравна организация заявиха, че от началото на ХХI век ясно се откроява бум, т.е. своеобразно благотворно възраждане в световен мащаб на профилактиката и лекуването с билки и други природни продукти, включително и с биодобавки. Впечатляващо е, че то с пълна сила се чувства и в най-развитите страни. (Бел. ред. За разлика от най-изостаналите като България, където държавната машина прави чудеса, за да унищожи природните продукти чрез всякакви закони, наредби и параграфи. Разбира се, за да се облагодетелства фармацията и да се гарантират гигантските печалби на Биг Фарма. А после се плаче, че все не стигали държавните средства - нашите пари!)
Не са много хората например, които знаят, че сега Германия е сред първенците в света в тази насока. Независимо дали става дума за гинко билоба, за валериана, за лайка, ехинацея или друго - германците обичат лечението с билки, категорично твърди голямото немско седмично списание „Щерн“. Статистиката показва, че за една година те дават средно около 1,50 милиарда евро за билкови препарати. При главоболие, болки в стомаха или в ставите, хрема, безсъние или преумора гражданите на Германия повече от други западноевропейци ползват чайове, дражета, екстракти и тинктури от природната аптека. Анкетите показват убедително, че германците предпочитат да опитат първо с природните средства за профилактика и лечение, преди да прибягнат до химични препарати.
Независимо дали под формата на хапчета или в естествен вид, лековитите растения са особено популярни в Германия. Но дали наистина ментата, лайката, ехинацеята и други зелени „вълшебства“ помагат? Силно впечатление правят изводите, до които е стигнал известният германски учен д-р Едзард Ернст, един от най-авторитетните в света специалисти по алтернативна медицина, и други негови колеги.
Например когато д-р Ервин Херингер от Мюнхен предписва на пациента си лекарство с химически съставки от фармацевтичната индустрия, той признава, че около 30% от болните няма да го използват. Други 30% само ще го изпробват и ще го хвърлят в кофата за боклук. От терапевтична гледна точка подобна статистика означава провал. „Най-лошото лекарство е това, което не се пие“, твърди д-р Херингер, който практикува професията си повече от 40 години.
Винаги, когато случаят позволява този лекар предписва билки. Глог за сърцето, чесън при висок холестерол, див кестен за лекуване на разширени вени. (Бел. ред. В магазините на "Лечител" ще намерите масло от чесън - Биолик стронг, и Комплекс при разширени вени, включващ див кестен.) Д-р Херингер се е убедил, че около 90% от пациентите вземат тези медикаменти, въпреки че те не се покриват от здравната каса.
Медикаментите от растителния свят се смятат за по-щадящи и с по-малко странични действия. Тяхната популярност се дължи до известна степен на старите традиции.
Проф. Едзард Ернст, от университета в Ексетър в Югозападна Англия, е автор на книги, посветени на природолечението, които са се превърнали в бестселъри. Роденият в германския град Висбаден учен е в Англия от 1993 г. и става първият в света професор по алтернативна медицина. От дълги години той се занимава задълбочено с алтернативните методи на лекуване. Заедно със своя екип той следи всички съобщения в областта на алтернативните терапии в специализираните издания. Проф. Ернст се интересува най-вече от доказателствата, които предлагат проведените стотици тестове. Самият той и неговите колеги също осъществяват много изследвания в тази област и публикуват резултатите от тях.
Д-р Ернст е убеден, че фитотерапията е с благодатно минало и с надеждно бъдеще за човешкото здраве. Голяма част от лечебните растения са с доказано медицинско приложение още в древността, чието специфично полезно въздействие категорично се потвърждава и в наши дни и в никакъв случай не е само плацебо.
Например пациентите, които посещават отделението за природна медицина в прочутата берлинска университетска клиника „Шарите“, обикновено се делят на две групи - непоклатими привърженици на алтернативната медицина и такива, които, опитали без особен успех всичко останало, тогава са опрели до природните лечебни продукти. 62-годишната Габриеле Грал е типичен представител на последните.
От около 30 години тя страда от ревматично заболяване. Поради непоносимите болки в гръбнака, коленете и кръста тя е принудена да напусне работата си на асистентка по диетично хранене в берлинска болница. Все по-силните химически лекарства са облекчавали болките й само за няколко часа, но са натоварвали черния й дроб. Често пъти не можела да спи. „Не знаех какво да правя. Бях отчаяна“, признава Грал.
Случайно прочела в печата обява за набиране на доброволци за тестове с билки. Записала се и започнала да пие сух екстракт от кората на върба. Изминали 3 години. „Две седмици след първата капсула болките изчезнаха - разказва болната. - При това с растителен препарат. За мен това бе някакво чудо.“ От няколко години Грал пие и жълт кантарион срещу депресия и смята, че той й действа по-добре, отколкото успокояващите лекарства в миналото.
„Фактът, че растителните лечебни средства могат да имат силен ефект върху човешкия организъм, не е учудващ - казва проф. Ернст. - В хода на еволюцията билките и дърветата са развили химични вещества, с които да се отбраняват срещу вредители, паразити, вируси и бактерии. Някои от най-смъртоносните отрови, които познаваме, имат растителен произход. Само допреди 200 години отварите и екстрактите от листата, плодовете, корените и кората на много растения са били най-важните лекарства срещу редица болести.“
През 1820 г. френските аптекари Пиер-Жозеф Пелтие и Жозеф Биенеме Кавенту успяват да извлекат от кората на хининовото дърво активната съставка хинин. След това започва ерата, в която фармаколозите успяват да изолират молекули от различни растения, в някои случаи дори да ги възпроизведат по изкуствен път. Използваните при сърдечни страдания дигиталисови гликозиди се извличат от растението дядов зъб, морфинът - от мака, а салициловата киселина - от кората на върбата. Много скоро започват да се произвеждат и синтетични лекарствени средства, които действат по-бързо от естествените, но имат много неблагоприятни странични действия.
Сред най-уважаваните билки и в миналото, и днес е жълтият кантарион Hypericum perforatum. Още преди 2 хиляди години е бил използван при артрит, диария или ишиас. Много изследвания доказват, че жълтият кантарион помага при леките и средно тежки депресии толкова успешно, колкото и химичните успокоителни, пък и по-добре при някои болни, при това с по-малко странични действия.
Експертите предполагат, че действието на тази билка се дължи на две вещества - хиперфорин и хиперицин. Те били изолирани и дадени на пациенти с депресия, но не бил наблюдаван желаният ефект. Налага се важният извод, че определен ефект може да се очаква само от препаратите, включващи цялото растение.
„Почти няма фитолекарства, действието на които да се дължи само на една или друга субстанция - казва проф. Тео Дингерман, фармацевт-биолог от Университета във Франкфурт, Германия. - Както аз, така и много други колеги смятат, че единствено естествената съвкупност от всички растителни вещества в дадена билка е тази, която лекува ефективно.“
Затова аспиринът не помага на някои болни, сред които е и споменатата по-горе Габриеле Грал. Екстрактът от кората на върба очевидно има по-добър ефект, защото съдържа не само салициловата киселина, но и други вещества в естествената им комбинация. В това се състои и най-важното от „вълшебството“ на дадена билка.
Не трябва да се забравя, че индивидуалният фактор влияе малко или повече и при билковите лекове. „Но дори когато не може да се обясни напълно защо дадена билка действа, може да се провери доколко добре го прави“ - казва проф. Ернст. Изключително ценни в случая са експериментите, при които участниците са разделени по случаен принцип на групи, едната от които приема истински медикаменти, а другата - плацебо. Такива изследвания струват скъпо и се правят сравнително рядко във фитомедицината. Засега само за 12 от по-популярните билки е убедително доказана тяхната ефективност в строго научни тестове. Сред тях освен жълтият кантарион са балканската фитойма (Phyteuma) при болки в опорно-двигателния апарат, глогът - при сърдечна слабост, гинко билоба - при деменция и нарушения в периферното кръвоснабдяване на краката. Ехинацеята е изключително ефективно средство за борба с настинките.
В резултат на осъществените досега опити не е доказан категорично и универсално за всички положителен ефект на лавандулата при безсъние (но при някои ефектът е налице), на алое вера - за лекуване на рани и възпаления (но при някои е налице), на артишока – за намаляване на нивото на холестерола, и при женшена - като общоукрепващо и тонизиращо средство (но при редица пациенти те действат ефикасно).
С въпросителни е и оценката на лайката при някои хора, на които тя им действа незадоволително. Тя е избрана за лечебно растение на 2002 г. Подобно е и положението с растението пупалка (Oenothera biennis), което много жени приемат, за да намалят оплакванията си през критичната възраст, и не малко от тях твърдят, че им помага.
Дори да се докаже, че дадена билка действа добре, това не важи за всяко лекарство, което претендира да е произведено на базата на съответното растение. „На германския пазар се предлагат например над 90 препарата с жълт кантарион, но само при 9 от тях било доказано от научни изследвания, че имат реален лечебен ефект“, твърди общопрактикуващият лекар д-р Херингер от Мюнхен.
„За разлика от синтетичната фармакология, при която лекарствата се произвеждат по точна рецепта във фабрики и имат хомогенен състав, суровините за фитолекарствата идват от природата и съставът при различните видове показва отклонения. Само при жълтия кантарион съществуват около 400 вида! - подчертава проф. Ернст. - Освен това от значение е дали едно растение расте край пътя, или на ливада върху хранителна почва, дали се развива през слънчево, или дъждовно лято, дали се бере през юни, юли, август или септември. Дори на каква височина е отрязано стъблото на билката може да окаже влияние върху съдържащите се в него вещества.“
Ето и най-важните, лаконично изразени оценки на научно изследваните от проф. Ернст дванадесет лечебни растения: (Бел. ред. В този брой ви представяме първите 3, а за останалите 9 - четете в следващия брой.)
Алое вера (Aloe barbadensis)
• В какви случаи се използва?
При херпес, лишеи на кожата, рани.
• Какъв е лечебният ефект?
Не за всички е задоволителен.
• Странични действия и рискове.
При вътрешен прием растението може да повиши действието на кортизоновите препарати, лекарствата срещу високо кръвно, както и медикаментите при нарушения в сърдечния ритъм. Сокът от алое вера може да причини диария, увреждания на бъбреците и загуба на електролити. При външно приложение на гел не са констатирани вредни странични действия. (Бел. ред. Новия финландски продукт Нутрина Алое вера – гел за тяло, съдържащ сок от пресовани листа на алое вера е вече в търговска верига "Лечител".)
Ехинацея (Е. purpurea)
• В какви случаи се използва?
Настинки, хрема (превантивно и лечебно).
• Какъв е лечебният ефект?
Добър.
• Странични действия и рискове.
Няма доказани. (Бел. ред. Най-високо качествен екстракт от ехинацея е финландският Ехинамакс.)
Джинджифил (Zingiber officinalis)
• В какви случаи се използва?
При гадене.
• Какъв е лечебният ефект?
Среден.
• Странични действия и рискове.
Може да доведе до кръвотечения и да засили ефекта от лекарства срещу високо кръвно.
Отглеждането на целебни растения се засилва в Европа
Германия е сред най-активните в тази насока. Показателен пример за такава дейност е гр. Швебхайм. „Ние си водим бележки от засяването до събирането на реколтата – споделя Ханс Фишер, дългогодишен местен кмет. - Тук отглеждането на лечебни треви е традиция. На около 100 ха тук през лятото цъфтят горски анасон, валериана и ехинацея. Между тях растат бяла ружа, артишок и коприва. Земеделци от района засаждат около 35 вида билки всяка година.“
„През пролетта обсъждаме с производителите от какво имат нужда“, споделя Фишер, чиято фамилия е в отрасъла с лечебни растения още от 1925 г. Откакто е станал кмет, е прехвърлил практическите дейности на отглеждането на билки предимно на жена си. Фишер е убеден, че за да се занимава с производство на билки, човек трябва да притежава усет към тях и той го има по наследство. Така е и в други фамилии в това градче.
Семената им са много дребни и те не могат да бъдат засаждани със стандартни машини. При беритбата трябва да се действа много внимателно, защото в противен случай може да се съсипе цялата реколта. Тук помага прочутата вродена германска прецизност. „Етеричното масло на ментата например се намира в мехурчета по листата. Ако бъдат натиснати твърде силно, те се пукат - разяснява Фишер. - Ухае прекрасно, но после ароматът ще липсва в чая. За да бъдат избегнати подобни неща, всеки, който събира билки, сам решава как да ги събира и пази ревниво своите тайни.“
От голямо значение е и следващият етап в преработката. Дали едно лекарствено растение ще бъде изсушено при 40º или при 80º Целзий, дали ще бъде разредено с алкохол или вода, дали накрая ще бъде направен течен или сух екстракт. Всичко това може да окаже влияние върху състава на билковото лекарство. Потребителят обаче трудно може да открие разликите в качеството и трябва да разчита на добросъвестността и чувството за отговорност на производителя.
А Михаил Поп е ръководител на фирмата Bionorica. Предприятието му, в което работят 750 души, е сред водещите на пазара не само в Германия, но е в Европа и е един от малкото производители, които осъществяват собствени изследвания.
Впечатляващо е, че в предприятието се правят по 7 проверки на всяка партида билки в процеса между засаждането и готовия вид, за да бъде гарантирано доброто качество. Понякога са нужни до 8 години, за да бъде създаден посевният материал. Преди Bionorica да пусне някакъв нов продукт на пазара, той преминава през фармакологични и клинични тестове за проверка на действието му.
Но не всички билкови продукти са така добросъвестно изследвани. Най-големи рискове се крият в случаите, когато пациенти си поръчват чуждестранни продукти по интернет. Изследванията показват, че някои азиатски лечебни треви - обикновено декларирани като хранителни добавки и по този начин освободени от документацията, задължителна при лекарствените средства, понякога съдържат необявени вещества. Така например след изследвания в САЩ до една пета от закупените онлайн аюрведически препарати са замърсени с живак, олово или арсен.
Това важи и за някои китайски билки, при които контролните органи откриват понякога и синтетични вещества. Предполага се, че те се прибавят към билковите препарати, за да бъде постигнат обещаният ефект. В такива случаи в рекламираните като „съвсем естествени“ мазила изведнъж се открива кортизон, в растителните афродизиаци - субстанцията силденафил, съдържаща се във виаграта, а в успокоителните чайове - химически успокоителни, а в препаратите за простата - хормони.
През 90-те години десетки европейки имат проблеми с бъбреците, след като са пили диетичен чай. Вместо китайското лечебно растение Stephania tetranda, той съдържа отровното вещество Aristolochia fagchi, изглеждащо по същия начин като лековития си двойник. Очевидно грешката е станала още при брането на това растение. Известни са и други случаи, когато китайски билкови препарати са предизвикали увреждания на сърцето, хепатит или други проблеми с черния дроб.
Според извършени проверки с обратния проблем се сблъскват клиентите в Европа, които посягат към билкови препарати в супермаркетите. Често те съдържат много малка част от нужните дози, не повече от 10%!
Все по-голямо става ползването в международен мащаб на хранителните биодобавки за профилактика и лечение. Независими експерти отбелязват, че благодарение на прецизното събиране на техните природни суровини, съответното пречистване и обработването от международно лицензирани авторитетни фирми, тези продукти действително носят ползи. Това, разбира се, не се отнася за фалшивите биодобавки, произвеждани и разпространявани от нелицензирани фирми.
Който иска да се лекува с растителни препарати, трябва да спазва няколко прости правила. Според експертите за препоръчване е да се избере по-точната дозировка под формата на таблетки или капсули, капки, вместо чай. При избора на препарат с правилната концентрация на активните вещества пациентът е най-добре да се посъветва с аптекаря или с лекар, добре информиран за възможните странични действие и взаимодействия на билките с химическите лекарства.
По немския печат
