Геологът ст.н.с. д-р Георги ПАНОВ е завършил Софийския Университет „Св. Климент Охридски” през 1957 г. със специалност „Геология, палеонтология, каустобиолити”.
Работил е в редица геоложки обекти в цялата страна. Познава добре и чрез лични изследвания геоложкия строеж на Евразия – от Пиренеите до Гоби и от Балтика до Кавказ. Научните му разработки и хабилитацията му са осъществени в НИГИ към Комитета по геология и в Геоложкия институт на БАН. Автор и съавтор на 47 научни труда и 5 монографии. Една от последните е посветена на геоложките изследвания на Северна България.
Във връзка със строителството на АЕЦ „Белене”, което продължава вече няколко десетилетия, а днес отново се спори дали то да продължи, е необходимо пак да се припомни, че геоложките изследвания на Беленските околности категорично доказаха, че
на избраната площадка не трябва да се строи атомна централа
Този извод е направен преди повече от двадесетина години от две научни институции – от Академията на науките на СССР и от Българската академия на науките.
Преди да се изготви становището на БАН от 1990 г., в Северна България, в структурния обхват на Мизийската платформа, бяха осъществени мащабни геоложки изследвания по един съвместен българо-съветски контракт. С него се целеше да се изяснят перспективите на тектонската структура за откриване на нови находища на петрол и газ. Тези изследвания потвърждаваха вече променящата се стара представа на геолозите за монолитността на Мизийската платформа. Чрез сондажи и с геофизични проучвания в платформата се отделиха силно разломени, нагънати или люспувани структурни зони и райони с много различно тектонско поведение.
Един екип от геолози, изследващ главно Южна България, успя да докаже
съществуването на нова глобална рифтова (разломна) структура
с меридионална ориентация, наричайки я Егейско-Дунавски рифт.
Първоначално установена в Източните Родопи и Горна Тракия, структурата бе проследена на север до Средногорието, Балкана, Предбалкана и в Мизийската платформа. Вече се анализирани и нови данни, сочещи за нейното продължаване дори към Балтика.
Геоложките особености на Беленските околности и съседните земи са описани и анализирани в обемна специализирана литература, която е публична и не се коментира в предлагания популярен текст. Това се отнася най-вече за земетръсните прояви и прогнози.
Тук ще изтъкнем, че по досегашните наблюдения и статистически обработки, максималната интензивност на вероятните силни земетресения би била от VIII степен по скалите на Меркали и на Медведев–Шпонхойер–Карник (МШК).
В антиземетръсното строителство, за преодоляване на разрушителните последствия от сеизмичните вълни, като общ норматив, се прилага коригиращият сеизмичен коефициент (Кс), като отношение на приетото за съответната сеизмична степен изчислително ускорение на скалите и почвите към земното ускорение.
За околностите на Белене Кс е 0,15, отговарящо на интензивност от VIII степен по МШК.
Рискът от проява на силни земетресения е важна прогнозна възможност, но така също е важно и
поведението на скалните блокове във времето между две или повече силни земетресения
Природата на рифтовата структура предопределя бавни, но непрекъснати движения по разседните и отседните повърхнини, които създават силни напрежения по бордовете им. Във времето напреженията се разтоварват чрез поява на вътрешни пукнатини, плитки гънки в скалните слоеве и серии от микроземетресения.
Тези промени влияят деструктивно върху поведението на евентуални големи строежи със сложни монтажни системи и възли.
Поради горните природни дадености, дори не е решително важен спорът за силата на прогнозните земетресения – VII-VIII или IX степен по интензивност. От разтоварването на описаните напрежения теренът от скални свити и съоръженията, изградени върху него, ще бъдат създадени условия за тяхното частично до пълно разрушаване.
От изложените тук геоложки особености на Беленските околности следва изводът ,че по тези места няма терени, подходящи за изграждане на тежки строителни и монтажни конструкции, а още по-малко – за градеж и инсталиране на рискови ядрени мощности.
В заключение, задължително е да засегнем и Козлодуйските околности, където имаме изградена атомна електроцентрала.
У геолозите буди удивление фактът, че по-старите ни колеги, с наличните дотогава данни, са направили добра прогноза за сигурността на площадката. И според най-новите изследвания тя попада в южния обхват на относително монолитен тектонски клин. Липсват структури, характерни за разломните зони, а сеизмичният коефициент Кс се изчислява на 0,10.
ст.н.с. д-р Георги ПАНОВ
