Бяха ме предупредили, че улицата, определена да носи името на Принца на поетите – Пиер дьо Ронсар, е трудно откриваема, но когато се озовах там в деня на събитието, не можех да повярвам на очите си - че на това забутано място ще се появи човекът, заемащ най-високия пост в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – самият Президент Жан-Клод Миньон. Наоколо се гонеха полуголи арабски дечица, любопитно ни оглеждаха чернокожи млади хора, излезли от сградата на Агенцията за бежанците. Пред нас беше оградата на двора на Нов български университет. Валякът току-що беше минал, за да закърпи (в последния момент – съвсем по български!) огромните дупки и въздухът силно „ухаеше“ на асфалт. Постепенно сред потърсилите убежище в България пъстроцветни хора започнаха да се появяват някои от известните български интелектуалци – франкофони; служители от Столична община, предвождани от заместник-кмета по културата Тодор Чобанов; представители на Френското посолство у нас, начело с Негово Превъзходителство посланикът на Франция г-н Филип Отие; Лъчезар Тошев - един от най-уважаваните и влиятелни българи в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, награден с поименен медал „За заслуги“ на ПАСЕ, който, както стана ясно по-късно от думите на самия Жан-Клод Миньон, се оказа главната причина, за да дойде той тук.
Когато Президентът на ПАСЕ пристигна (с един час закъснение – пак в стила на българския протокол), имаше доста уморен вид, а може би и не беше очарован да стои между две огради, върху издайнически миришещите кръпки от асфалт. Но постепенно, когато толкова изтъкнати мъже започнаха да говорят за поезия и да рецитират стиховете на ренесансовия гений и гордост на Франция Пиер дьо Ронсар, умората започна да изчезва от лицето му. И накрая, когато ние от „Лечител“ (единствената медия, за която Президентът на ПАСЕ бе обещал да даде интервю), се приближихме до него и му поднесохме букет с рози, той се усмихна топло. „Толкова рядко ми се случва жени да ми подаряват цветя“ – бяха първите му думи към нас. И тази усмивка не слезе от лицето му, докато отговаряше на въпросите ни, както и не остави букета настрани. Внимателно го държеше през цялото време, докато говореше за поезия, за приятелство между хората, за обич и за... Жо Дасен!
*********************************************************************************************************
Жан-Клод Миньон, Президент на ПАСЕ:
– Дами и господа, особено искам да благодаря на г-н Лъчезар Тошев, който е мой приятел от дълги години. Няма нито една парламентарна сесия от две години насам, на която той да не ме е убеждавал да дойда и да открия улица Пиер дьо Ронсар в София. И с голямо удоволствие сега съм тук сред вас.
Пиер дьо Ронсар – за мен това име е свързано с много спомени и размисли. Първо ще припомня, че той е роден през 1524 г., умира през 1585 г. и живее в един от най-трудните периоди от историята на Франция – периода на религиозните войни. И мисля, че всеки път трябва да припомняме, че войната, още повече гражданската война, е един от най-големите бичове за човечеството. От 1568 до 1598 г. е имало 8 религиозни войни. Осем религиозни войни за този период!
...Пиер дьо Ронсар е поет, който е възпял преди всичко любовта. Любовта към жените и любовта към живота като цяло. „Да живееш без любов е все едно да живееш под земята“ – е писал той.
И днес сме се събрали, именно за да честваме този поет, автор на неизброими стихове, които са съкровища на френския език и франкофонията. Всеки човек изпитва дълбоко вълнение, когато чуе известните стихове на Ронсар:
Ела, любима, да погледаме
как розата в градината цъфти...
Той е поет, който е изключително образован и също така много популярен. Той е казвал, че богатите дрехи не могат да бъдат толкова красиви, колкото е красива простотата. Пиер дьо Ронсар е основател на един изключително престижен колектив от писатели – групата Плеяда, дала своето име на сбор от произведения, издавани на френски език.
И така – днес имаме удоволствието да открием улица, която символизира привързаността на България към френската култура и език. Държа да благодаря на общината на София, на г-н Тошев, за който знам, че е силно привързан към Франция и франкофонията, благодаря също така на посланика на Франция.
*********************************************************************************************************
Лъчезар Тошев, член на ПАСЕ:
– Г-н Президент, Ваше Превъзходителство, г-н кмете, г-н общински съветник, дами и господа, благодаря много на Жан-Клод Миньон, Президента на Парламентарната асамблея, че е тук с нас днес. За мен това е едно чудо, тъй като, като си помислим, че днес на това място в “Овча купел-2” ще дойде президентът на Парламентарната асамблея, за да открие тази улица, никой не би ни повярвал. Но това е факт – Жан-Клод Миньон е тук с нас по повод откриването на улицата на името на най-великия френски поет от Ренесанса – Пиер дьо Ронсар, Принца на поетите на своето време. Той е може би най-великият френски поет, но освен това той самият, както и негови ученици казват, че Ронсар е от български произход, което е една възможност неговото творчество да бъде мост между българската и френската култура, да обединява България и Франция културно. Но Пиер дьо Ронсар също така е една европейска фигура, фигура от европейски мащаб – дейността на Плеядата, за която стана дума, е имала въздействие върху цяла Европа по това време и чак до днес, така че той е също така представител на духа на Европа. Този дух на Европа, който днес ни донесе Жан-Клод Миньон, президентът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, е с нас тук. И името на Пиер дьо Ронсар, което остава на картата на София с решението на Столичния общински съвет, взето неотдавна, всъщност ще напомня не само на тези, които живеят тук, но и на всички в България за този велик човек и за нашето българо-френско приятелство в Обединена Европа.
