Ексклузивно интервю за “Лечител”
• Г-н Президент, участието на Президента на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа в церемония за наименуване на улица е уникален случай за България. Коя бе причината, която Ви мотивира да участвате в церемонията за даване името на Пиер дьо Ронсар на тази улица?
– Има много причини. Първата е приятелството между двама парламентаристи, които от дълги години се борят за Европа, за спазване правата на човека, за спазване на правова държава. Приятели, които защитават една концепция на Европа. Господин Тошев и аз се борим наистина за нашата кауза в Европа.
Втората причина е, че след като ще почетем такъв виден френски, а и европейски писател, може Президентът на ПАСЕ, който е и французин, да си позволи да присъства на подобна церемония. Културата е много важен мост между народите.
Другата причина е, че в момента се намирам на официално посещение в България, а също така и искам да участвам в заседанието на ПАЧИС – Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. Така че нямаше как да откажа на моя приятел г-н Тошев и това откриване на тази улица идва в много подходящ момент, защото след няколко дни ще празнуваме националния празник на Франция – 14 юли.
• Мислите ли, че хората на духа биха могли да играят роля на мост между българската и френската култура?
– Да, разбира се. Наистина хората на духа биха могли да бъдат мост между двете култури. Хората на изкуството, интелектуалците въобще или хората на духа, както Вие сте ги нарекли, са хора, които могат да накарат другите да мечтаят. А ние живеем в такова време, в което имаме нужда да мечтаем. Аз сега говоря с Вас и чувам, че звучи френска песен, изпълнена от велик изпълнител – Жо Дасен. Заглавието на тази песен е „Ако те нямаше“... Мисля, че ако хората на духа не съществуваха, нямаше да бъде светът такъв, какъвто е. И наистина това е един от най-хубавите начини да сближим хората. Казват, че музиката и поезията омекотяват отношенията и поведението на хората. Действително в тези размирни времена имаме много нужда някой да успокои страстите.
• Миналата година България отпразнува 20-ата годишнина от своето членство в Съвета на Европа. Как оценявате българското участие в Съвета на Европа през тези години?
– Аз започнах работа в Съвета на Европа през 1993 г. – значи може би няколко месеца след като България се беше присъединила към тази организация. Мисля, че от 1992 година приносът на българската делегация е изключителен. Докладите на г-н Тошев се смятат за исторически в Съвета на Европа. Също така имах удоволствието и установих приятелски отношения с Васил Гоцев, с Надежда Михайлова – това са все български личности, които са оставили своята следа в историята на Съвета на Европа. И за мен е напълно ясно, че България има голямо бъдеще в Съвета на Европа. Надявам се някой ден Президентът на Съвета на Европа да бъде българин!
**********************************************************************************************************
След това интервю Президентът Жан-Клод Миньон се отправи към колата си. Направи ми впечатление колко непротоколно дълго и сърдечно се сбогуваше с Лъчезар Тошев. Излъчваха достойнството и интелигентността на големите политици. А аз се питах каква ли щеше да бъде нашата България, ако имаше такива управници, а не като тези, които сега са се вкопчили във властта и не искат да чуят това, което им казва народът им. Тогава нямаше десетки хиляди хора всеки ден вече втори месец да пълнят площадите и улиците на България с протестните си шествия. Нямаше личности като Едвин Сугарев, Николай Генов, Стефан и Таня Стоянови да рискуват живота си с гладни стачки...
И понеже единствената нормална институция, която ни управлява в момента, е президентската, аз се обръщам към Вас, г-н Плевнелиев. В България има хора, за които лидер от ранга на Жан-Клод Миньон казва, че са правили заедно историята на Европейския съюз. Защо такива хора, които са истинският ни национален капитал, са на площада под Вашите прозорци, г-н Президент? И аз сега бързам за там. Успявам да се включа точно в момента, когато огромната и шумна река на протеста потича към Парламента. Около мен са професор Михаил Неделчев, професор Калин Янакиев, професор Димитър Ненов, доцент Иван Иванов, до мен върви единственият българин, почетен доктор на Бразилския университет, поетът и писател Румен Стоянов, актьори – все хора на духа. Техният глас трябва да бъде чут.
Това самопровалило се правителство без съмнение ще падне. Но не трябва да е фатално късно. Не трябва да е с цената на живота на хора като Едвин Сугарев. Защото тогава как ще гледаме в очите децата си? И как ще им обясним, че не успяхме да опазим най-ценното си – личностите на духа, които са мост между държавите и народите, както каза Вашият колега Президентът Жан-Клод Миньон?
Премиерът Орешарски събра показно "лидерите на протеста" от февруари, чиято цел тогава беше да свали правителството на Бойко Борисов, засегнало руските олигархични интереси. Сега отново включиха в играта тези "лидери", за да подкрепят кабинета Орешарски!
Вие, г-н Президент, нямате нужда от такива подставени лица! На Ваша страна е интелектуалният елит на нацията ни! Използвайте го за доброто на България! Поканете тези хора и им дайте възможност да изложат и реализират идеите си за една най-сетне нормална европейска държава! България има нужда от нов обществен договор!
Светла ЛЕФТЕРОВА
