Брой: 29, 18 юли 2013 - ЖЕГА И РИСКОВЕ

     У нас няма точна статистика колко са болните от пулмонална хипертония – рядка болест, при която белият дроб не може да бъде кръвоснабдяван качествено, тъй като кръвоносните му съдове се увреждат от натрупани в тях плаки. Болният изпитва ужасен задух, всяко физическо натоварване е истинско предизвикателство за него. Изкачването на стълбите до дома, къпането в банята, пазаруването – всички елементарни ежедневни дейности са мъчение за тях. Лечение има, но у нас не всички форми на заболяването се осигуряват с безплатна терапия от НЗОК, а лекарствата са много скъпи. Поради тази причина немалко от хората не се лекуват изобщо и умират. Не е такъв случаят с Тодор Мангъров от Плевен обаче, който не само води нормален живот, но наскоро направи 120-километровата обиколка на Витоша с велосипед, а в момента пътува пак на две колела до Виена, правейки благотворителен поход в подкрепа на всички болни от пулмонална хипертония. 

     Едва 70 българи се лекуват по линия на НЗОК от различните форми на пулмоналната хипертония. Реално обаче болните според лекари и пациенти са поне 10 пъти повече. Самото заболяване води до трайно повишено налягане в белодробната артерия, което постепенно довежда до сърдечна недостатъчност и в крайна сметка - смърт. 
     „Хората с белодробна хипертония у нас са около 10 000, но не знаят, че са болни. Заболяването всъщност не е толкова рядко, защото е многолико, има различни симптоми и прояви. Хората се лекуват от едно, а се оказва, че страдат от белодробна хипертония. Тя е свързана с друго често заболяване у нас – белодробния тромбоемболизъм, който също става причина за появата на белодробна хипертония. Тези, които оцелеят от това животозастрашаващо и спешно състояние белодробен тромбоемболизъм, обикновено развиват белодробна хипертония. Проблемът с лечението на тези пациенти е интердисциплинарен и засяга компетентността на различни специалисти. За жалост много от тези хора стигат късно до нас”, каза доц. д-р Иво Петров – председател на Дружеството на кардиолозите в България и национален консултант по интервенционална кардиология. 
     От своя страна Владимир Томов – председател на Националния алинас на хората с редки болести обяви, че в последните 5 години 4 пъти се е подобрила преживяемостта на хората, страдащи от белодробна хипертония. 
     „От 7000 редки болести, 5% се лекуват – нека да направим така, че тези 5% да бъдат обезпечени напълно и качествено с терапията, от която имат нужда”, каза още Томов. 
     „Готови сме да внесем в Надзорния съвет на Здравната каса искането на пациентите и лекарите за финансиране на допълнителни медикаменти и лечение”, ангажира се председателят на Българската асоциация за защита на пациентите Пламен Таушанов, който е представител на пациентските организации в момента в Надзорния съвет на НЗОК.

1000 км на колело от София до Виена в името на надеждата за по-добро лечение 

     Благотворителен поход за популяризиране на опасната и рядка болест белодробна хипертония започна на 3 юли излекуваният пациент Тодор Мангъров. Той реши да направи победния си поход на велосипед над болестта белодробна хипертония и за да даде кураж и надежда на всички други българи с тази болест, че могат да имат по-добър живот, ако се лекуват.

     Тодор трябва да се върне у нас около 20 юли, а целта на похода му – Виена, не е случайна. Именно там е опериран едва преди 2 години в Университетската болница във Виена от проф. Валтер Клепетко. 
     "Операцията е много тежка и рискова, тъй като се разрязва белият дроб и реално се "изстъргват" плаките от кръвоносните съдове на белия дроб. През това време тялото се охлажда до 17 градуса, за да се спре кръвообращението. Шансът да оцелееш е 50 на 50, за щастие аз бях в щастливата половина. Правя тази инициатива, за да дам кураж на всички болни като мен, че могат да променят живота си, независимо от сериозната си болест", каза Тодор, часове преди да потегли за Виена.

     Мария БОРИСОВА