40 г. от експедицията “Планктон III”
На 14 юли 2014 г. се навършиха 40 г. от експедицията “Планктон III” на Юлия и Дончо Папазови. По този повод публикуваме статията на инж. Лъчезар Начев от Института по Геология при БАН.
Едно от най-смелите и рисковани постижения
Това е едно от най-смелите и рисковани, но за съжаление забравенo и неизвестнo за по-младите хора българскo ветроходнo постижениe.
На 8 май 1974 г. с една открита безкилова спасителна лодка с платна двама българи, Юлия и Дончо Папазови, тръгват през Атлантическия океан, осъществявайки своята дългогодишна мечта. До този момент двамата никога не са виждали океан (както те казват, “нито от въздуха, нито от земята”).
На 16 август 1974 г., те успешно прекосяват Атлантическия океан и пристигат в порт Сантяго де Куба на о-в Куба.
Много е трудно или почти невъзможно да се обясни на обикновения незапознат човек какво представлява това постижение, но едно е безспорно ясно – за такива дела се изискват върховни човешки усилия и необикновени качества. Тяхната лодка “Джу IV” отдавна е експонат на Военноморския музей в гр. Варна. По-късно ще последват други, не по-малко значими плавания и експерименти.
И така, историята на Юлия (Джу) и Дончо може би започва под влиянието на експериментите и изследванията на д-р Ален Бомбар. През 1952 г. французинът д-р Ален Бомбар, съоръжен с едноместна гумена лодка, тръгва от бреговете на Средиземно море да преплава безкрайните простори на Атлантическия океан. Той е искал да докаже, че морето може да даде препитание на корабокрушенец за продължително време, докато бъде намерен. Той не носи със себе си нито храна, нито вода и се задоволява само с това, което му предлага морето: планктон, риба и морска вода. Истинска сензация представлява тогава неговото 65-дневно приключение. Повече от два
месеца д-р Бомбар се бори с несгодите на океана, с глада, с бурите и вълните и, пристигайки успешно на о-в Барбадос, прекосявайки Атлантическия океан, доказва, че корабокрушенецът може да загине повече от страх и психическа депресия, отколкото от липса на храна и вода.
Така се ражда идеята за българската програма “Планктон” с продължителност 12 години. Това е първата програма от такъв вид. Нейната цел е чисто хуманна и съчетава изследване на психофизиологичното състояние на човека в екстремни ситуации, на хранителните качества на планктона, на възможностите за спасяване на корабокрушенци и на възможностите на различните спасителните средства. Накратко, тя протича през пет главни етапа или, да ги наречем, експедиции с нарастваща сложност и продължителност. Експедициите се финансират навремето главно от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, Параходство “Български морски флот”, ДСО “Воден транспорт”, Българска национална телевизия и от някои международни организации.
