Брой: 3, 22 януари 2015 - Галектин-3

С прочутия хирург на ръката в Балтимор – САЩ, д-р Георги Лазаров разговаря Лъчезар Тошев

Историята на Зографския манастир на Светата гора Атонска е свързана с иконата на Св. Георги, която, според преданието, се е самоизобразила на чиста нова дъска. Това се случило, когато първите ктитори – трима братя от царски род от Охрид, се молели за знак от Бога, на кого да посветят манастира. Легендата разказва, че образът на Свети Великомъченик Георги е изчезнал от иконата на светеца от Фануилския манастир (името идва от “Пенуел” – Божието лице, б.р.), намиращ се близо до гр. Лида – сега в Израел, близо до гроба на Св. Георги. На тамошната икона бил останал само фонът около образа. Монасите от този манастир се молили Бог да ги просвети за това знамение. Тогава игуменът на Фануилския манастир сънувал Св. Георги, който му казал, че Бог решил да предаде тази земя на агарянците, а той е намерил ново място за себе си в ”Жребият на Божията майка”, т.е. на Атонската Света гора. Монасите пристигнали на Света гора и открили образа от своята икона самоизобразил се на новата дъска, на която пък липсвал фон. Бил изобразен само образът на Св. Георги Победоносец…
Тогава братята от Охрид нарекли този манастир Св. Великомъченик Георги Зограф, т.е. Св. Георги, който се е изографисал сам върху иконата. Вестта за самоизписалия се образ на Св. Георги се разнесла по света и, за да видят чудото, към манастира започнали да се стичат поклонници от различни страни. Да види иконата, дошъл и един епископ от гр. Едеса (гр. Воден в Егейска Македония). Този град по онова време е бил част от България, както и градовете Лерин (Флорина), Костур (Кастория) и др.
Епископът се усъмнил в чудото, опрял пръста си в иконата, точно върху лицето на Св. Георги, и казал, че е невъзможно тя да се е изписала сама, обвинявайки монасите в лъжа. Но тогава пръстът му залепнал и епископът не могъл да го отлепи. Докато стоял в това положение, молейки Св. Георги за прошка, епископът имал видение. Свети Георги му се явил и му казал: „Сега ти прощавам, но част от твоя пръст ще остане за спомен на твоето неверие.“ Тази частица от пръста му (на малката снимка) и до днес стои на иконата и свидетелства как Бог наказва неверието, изразено от клирици!
Преди промените през 1989 г. прочут български хирург от гр. Балтимор в САЩ, специалист по операция на ръка и автор на статии за структурата на костите на ръката, разгледал иконата и потвърдил, че това е част от фалангата на показалец на дясната ръка на човек.
След интервюто на д-р Георги Лазаров за в. „Лечител” (бр. 45 от 6.11.2014 г.) някои хора, свързани със Зографския манастир, започнали да се питат, дали това не е същият хирург от Балтимор – този, който навремето е посещавал манастира и се е произнесъл за костицата, залепнала за образа на Св. Георги от Фануилската чудотворна икона. Този въпрос ми зададоха Борислав Павлов и зографският монах Викентий. Бях чувал историята за такъв лекар, но не знаех кой е бил той. Това беше повод да потърся отново д-р Георги Лазаров (известен в Балтимор и като д-р Джордж Лазар) за ново интервю.
• Нашето интервю с Вас за паметника на писателя Георги Марков в София предизвика неочакван интерес в Зографския манастир. Преди повече от 25 години един българин – хирург от гр. Балтимор, САЩ, посетил манастира и се произнесъл, че костицата върху образа на иконата е истинска част от фаланга на човешки пръст. Вие ли бяхте този хирург, посетил манастира тогава?
– Наистина започнах да посещавам Зографския манастир в Света гора още преди повече от 30 години. Ходил съм поне 7 пъти. Мястото е толкова свещено, че дори не допускат жени на полуострова, за да не се изкушават с плътски помисли монасите, които са се отделили от света.
Има 20 действащи манастира и повече от 30 скита, хиляди параклиси и отделни монашески килии (килия в този смисъл е къща с църква в нея, отдалечена от манастирите за пълно монашеско уединение – б.р.). Всички манастири са част от диоцеза на Вселенската патриаршия в Цариград - Новия Рим.
Отначало трябваше да се ходи първо до Карея – нещо като столица на Света гора, където заседава Светият Кинотис (нещо като парламент на тази монашеска република, в който всеки манастир има по един глас), за да се получи разрешение за влизане в манастирите.
Там е и Епистасията – изпълнителният орган – нещо като “монашеското правителство”, и общата църква на Света гора с фреските на Панселинос на над 1000 години. По едно време бяха останали само 6 български монаси в Зографския манастир, та един свещеник от съседния гръцки манастир идваше, за да се отслужи литургията. Бяха изпаднали до положение да закрият манастира, понеже щом монасите изпаднат под определен брой, той преминава към гръцката епархия. Така бе станало с грузинския манастир, понеже от Съветския съюз не разрешавали монаси да емигрират на запад. Нашите се усетиха, че ще загубим това национално богатство и най-после разрешиха на няколко монаси да се установят в манастира.
Незабравими са тези вечери, когато 5-6 монаха заедно с игумена отец Евтимий – който беше много благ човек, истински монах и игумен, ме канеха да седнем на терасата и се разговаряхме. Аз им разправях какво става по света и специално в САЩ, а те ми откриваха много от тайните на манастира. След това монасите станаха повече, а и посетителите – много, много повече, така че тази интимност я няма вече. След второто ми посещение в манастира поканиха отец Евтимий да дойде в България и дори е бил на гости в Пловдив на моя приятел Благо Хаджиев и Савенка. Няколко месеца след това – почина. Мир на праха му!
• Какво бихте казали днес за тази костица на образа на Св. Георги от чудотворната Фануилска икона? Истинска човешка кост ли е това?
– В Зографския манастир има няколко чудотворни икони, но най-прочутата е тази, за която говорите по-горе. Това е Фануилската икона на Свети Георги, наречен Зограф, защото образът на иконата се самоизписал – според легендата. Наистина в образа на Св. Георги на иконата има имплантирана фаланга от човешка ръка – вероятно от първата фаланга на десния показалец. Вижда се типичният отвор на отрязаната през средата кост.
• Като специалист по хирургия на ръката, автор на публикации със световна известност за структурата на костите на ръката, можете ли категорично да се произнесете от коя част на човешката ръка е тази кост?
– По едно невероятно съвпадение аз може би съм най-квалифицираният човек в света да определи откъде идва тази костица.
В България бях представил кандидатска работа за костни трансплантати в медуларния канал на пръстите на ръката. Това са щифтове, изработени от човешки кости, съхранявани в костна банка. Но за да се моделират правилно костните трансплантати, трябваше да се опише вътрешната структура на фалангите. Резултатите от тези мои анатомични проучвания публикувах в най-престижното списание в света по хирургия на ръката в САЩ (The Journal of Hand Surgery). Там могат да се видят същите срезове, които има и в иконата на манастира. Монасите останаха учудени, че в иконата има истинска човешка кост. А знаете, че по преданието един съмняващ се клирик посегнал с пръста си към иконата и част от пръста му останал в нея.
• Не сте посещавали Зографския манастир повече от 25 години. Имате ли желание да го посетите отново и да разгледате отново Фануилската чудотворна икона?
– От посещенията ми в манастира имам прекрасни спомени. Както казах, това духовно въздигане, тази спокойна молитва, която може да се чуе и в която може да се участва в най-ранното утро, когато само трима-четирима монаси тихичко припяват песнопенията, е нещо наистина Божествено. Никога, никъде не съм преживявал това чувство така. По-рано ходех често в манастира.
Тогава ме беше страх да вляза в България. Нали бях обявен за невъзвращенец и “изменник на Родината”. Но съм канил българи, приятели на няколко пъти да излязат от България и да отидем заедно в Света гора. Последния път, когато бях там – на храмовия празник на 6 май, имаше такова стълпотворение, че, дето се вика, камък да хвърлиш, няма къде да падне. Не може да се изпита светостта с толкова рамене едно до друго. Пак бих искал да отида, стига Господ да ми даде още дни и здраве.
Със сегашния игумен Архимандрит Амвросий се знаем добре, понеже няколко пъти ме е посрещал. Предай му поздравите ми, ако се видите. Манастирът имаше “капия” (конак) в “попското здание” в Пловдив. Не зная дали още я коландрят. Когато идваха монасите, отсядаха там. Те май не бяха в много добри отношения със Синода и пловдивските владици.
Преди много години ми се изплакаха и споделиха тревогите си за бъдещето на манастира. А пък аз оттук (САЩ – б.р.) се попривикнах на някой софийски “велможи” и може би съм налял малко вода във вадата, дето отмести забраната на монасите да “емигрират” в Атон. И така манастирът се спаси от погърчване.
Моля предайте на монасите моето уважение към тях. Те съхраняват най-чистата ортодоксална християнска вяра, която младите губят, а заедно с това губят и българската си душа. Ставаме многоезични, членове на много държави, на размити граници, на световното село. За добро или за лошо, не мога да кажа.