Брой: 11, 19 март 2015 - ТУБЕРКУЛОЗАТА

Лъчезар ТОШЕВ

Общоевропейската война 1914-1918 г., наречена по-късно Първа световна, става причина за появата на нови държави, които се отделят от победената Болшевишка Русия и от Османската империя. Полша отново възкръсва на картата, преживяла три подялби. Четвъртата й предстои през 1939 г. На картата се появяват Финландия, Литва, Латвия и Естония, трите южнокавказки републики и Молдова. Тогава се създава и Украинската република. България работи активно за появата на тази нова държава на картата на Европа. На Брест-Литовския мирен договор с Русия, от 3 март 1918 г., България е сред четирите държави – победителки! Това е забележително събитие в българската история, но то не продължава дълго! Ньойският договор отменя разпоредбите на Брест-Литовския.
Разделението на Европа
Виенският конгрес от 1815 г., свикан след разгрома на империята на Наполеон Бонапарт, създава нова ситуация в Европа. Появява се т.нар. Свещен съюз – „Акт за взаимна помощ на християнските монарси”, подписан в Париж. Той представлявал съюз на Руската империя с Австрийската и с Пруското кралство. Кралят на Обединеното кралство подписал присъединяването само в качеството си на суверен на Хановер. Чак през 1840 г. с т.нар. Лондонско споразумение Великобритания се включва по-активно в тази международна коалиция. Целта на съюза била да се подкрепят легитимните династии, защита на християнството, потискане на революциите – вкл. с външна намеса. Така се родил принципът, че големите държави определят съдбата на малките и решават какво е добро за тях. Този съюз през 1827 г. подкрепя гръцката независимост и участва с военен англо-руско-френски флот в морската битка при Наварин, при която само за 4 часа е разгромен турският флот, а дебаркиралите френски войски довършват разгрома на турската армия по суша. По време на революциите от 1848-1849 г., наречени “Пролетта на нациите”, Свещеният съюз разгромява въстанията. Руски войски потъпкват Унгарската революция на Кошут, защитавайки режима на княз Метерних. Австрийската армия, командвана от генерал Радецки, навлиза в Италия и разгромява борещите са за независимост сардински войски в битката при Новара. (В тази битка участва в австрийската армия и получава орден „За храброст” българинът Димитър Шишманов). Този съюз просъществувал до Кримската война.
Причините за Кримската война
Кримската война (1853-1856 г.) е предизвикана от Русия. Парадоксално, но тази война избухва поради спор за доминиране в Светите земи и Йерусалим. Новият император на французите Наполеон III иска от Османската империя да признае неговото влияние в тези тогава османски територии, които са святи за християните (но също за мюсюлмани и юдеи). Същото иска от Османската империя и Русия, начело на която тогава е император Николай I. За да окаже натиск върху султана, Русия окупира Влашко и Молдова, като заявява, че те остават залог до удовлетворяване на руските искания. 45-хилядна руска армия навлиза в Добруджа и обсажда Силистра. Руският флот атакува и разгромява една турска армада в Черно море, пуснала котва в пристанището на Синоп. В отговор Обединеното кралство и Френската империя дават ултиматум на Русия да се изтегли от окупираните територии. Австрийската империя се присъединява към ултиматума. Русия се изтегля от тези територии през 1854 г. Тъй като основният въпрос не е бил решен в нейна полза, конфликтът продължава. През есента на тази година съюзническите сили на Великобритания, Франция и Османската империя, подкрепени от военни части на Кралство Сардиния и германското графство Насау, както и от няколко хиляди швейцарци, дебаркират в Крим. След едногодишна обсада те превземат важното пристанище Севастопол. Военни действия се провеждат и в други райони. Цар Николай I умира през 1855 г. и на престола встъпва неговият син Александър II, който започва преговори за мир със съюзниците. Те завършват с подписване в Париж през 1856 г. на мирен договор. Цар Александър II се помирява с Европа.
Периодът след това е белязан от нови войни в Европа. През 1859 г. обединените армии на Франция при Наполеон III и Сардиния на Виктор Емануил II успяват да разбият австрийската армия при Солферино. През 1866 г. се води Австро-пруската война или Брудерскриг (“Братската война”), в която Прусия побеждава Австрия във война за контрол над Шлезвиг-Холщайн. С това тя си спечелва и доминация над останалите много германски държавици. Германският съюз, създаден след епохата на Наполеон, включващ 35 държави и 4 свободни градове, се трансформира в Северногермански съюз, доминиран от Прусия, в който вече Австрия не е включена. През 1867 г. тя се трансформира в Австро-Унгарска империя.
Три години по-късно, като си осигурява приятелски отношения с Русия, Прусия и нейните съюзници се противопоставят на Френската империя, заради претенциите й да анексира Белгия и Люксембург и част от териториите около Рейн (които някога били завоювани от Наполеон I). Във Френско-пруската война (1870-1871 г.) в кратък срок германците разбиват напълно френската армия и стигат до Париж. В края на войната се създава и германската империя – Вторият райх, начело с Вилхелм I. Канцлер на империята става Ото фон Бисмарк – архитектът на германското обединение.
Създаването на Съюза на тримата императори
През 1873 г. Австро-Унгарската империя се обръща към Русия с предложение за съюз. На 6 юни двете страни сключват конвенция, към която на 23 октомври се присъединява и Германия. Тримата императори започват да решават съдбите на континента. Интересът на Великобритания е да разбие този съюз. През 1877-1878 г. с цел разрешаване на “Източния въпрос” Русия води война с Османската империя. На конгреса в Берлин (Вж. подробна статия за него във в. “Лечител”, бр. 8/20.02.2014 г. http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=10&b=424) Великите сили се споразумяват за статуквото в Европа, което се запазва до 1908 г.
Русия отказва да приеме плана “Андраши – Бисмарк”, за създаване на голяма и независима България, защото желае да засили Сърбия – като едно своеобразно южно крило на руското влияние, достигащо до Австро-Унгария. На политическата сцена се появява България, ощетена за сметка на Сърбия и Румъния – като васално княжество на султана, но реално зависимо от Русия. Източна Румелия остава автономна провинция в Османската империя, а Македония остава част от Турция – без каквито и да е права. През 1881 г. с протокол към конвенцията за своя съюз тримата императори решават, че няма да се противят на Съединение на България с Източна Румелия, но не са съгласни към Съединението да се включи и Македония. Причината е, че Австро-Унгария има аспирации за излаз на Егейско море през пристанището на Солун. Така тя би се приближила до проливите, които иска да контролира и Русия. Точно с тази цел е построена и железница, а през 1908 г. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. България използва този момент да отхвърли своя васалитет и да обяви независимост. Естествено, това влошава отношенията на България с Русия. Намирайки се на пътя към мечтания Константинопол, Русия трябвало да подчини България, но нашите предци очевидно не желаели да бъдат подчинявани. Така интересите на Русия и България се сблъскали остро. Руският дипломат Татишчев по този повод пише:
“...След като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението на народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна” България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си.”...
По-нататък той развива тезата, че България, както Полша, трябвало да бъде изтрита от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока. (Сергей Спиридонович Татищев, „Из прошлого русской дипломатии”, стр. 503)
Балканските войни
В Балканските войни (1912-1913 г.) конфронтацията между Великите сили се изостря. Русия работи активно за създаването на Балканския съюз, включващ Сърбия, България, Гърция и Черна гора, но не с намерение да се атакува Османската империя, а Дунавската империя – т.е. Австро-Унгария. Балканските страни обаче са на друго мнение! България е очаквала Русия да подкрепи нейното национално обединение, но българските очаквания не се оправдават. В разгара на битката при Чаталджа руският император изпраща телеграма на цар Фердинанд, заявявайки, че евентуалното българско влизане в Цариград е нежелано от Русия. България се чувства изиграна и ощетена и цялото общество по онова време мисли единствено за реванш. Вазов пише стихотворението си “Черното знаме” – траур за останалите извън България братя в Македония. Пред Народното събрание тогава наистина бил дошъл един българин от Дебър с черно знаме и народна носия в мълчалив протест за оставането им извън България.
На 16 юни 1913 г. започва Междусъюзническата война. Румъния се възползва да удари България в гръб, искайки териториални компенсации, без да е участвала във войната. Русия не се намесва. Единствено Австро-Унгария предупреждава румънския крал Карол да не се увлича в безнаказаното си навлизане в България. Заобиколена от армиите на пет враждебно настроени към нея държави, въпреки обкръжаването на цялата гръцка армия заедно с краля им при Кресна, България иска примирие. Подписаният Букурещки мир е крайно несправедлив за българите. Българите в Македония вдигат обречени въстания в Тиквешията, в Охрид и Дебър. България, която е изнесла основната част от тежестта на Балканската война, е унизена. От нея Румъния откъсва Южна Добруджа. А Северна Добруджа е дадена от Русия на Румъния още след Руско-турската война през 1878 г. като компенсация за отнемането на Бесарабия. Български офицери се заклеват, че скоро ще посадят чесън пред парламента в румънската столица. “Да свием знамената до по-добри времена!” – заявява в своя манифест и цар Фердинанд. Балканските държави вече няма да бъдат заедно. Оформя се антибългарската коалиция.
Формирането на Тройния съюз – Централните сили
Ситуацията в Европа по това време е крайно изострена. Френският президент Поанкаре в края на Балканските войни казва, че Франция би се намесила във война, ако Австро-Унгария нападне Сърбия, Русия подкрепи Сърбия, а Германия нападне Русия. Така и става. Конфронтацията в Европа става на принципа “Държавите се обичат през една!” Така Русия става естествен съюзник на Франция срещу Германия. Това формално е краят на Съюза на тримата императори, който не функционира още от 1885 г. Причината за разрушаването му е промяната в руската политика. Още след обединяването на Германия, Русия, която дотогава е в добри отношения с нея, променя политиката си и се сближава с Франция. Канцлерът Бисмарк по този повод нарича руския премиер княз Александър Горчаков “изкуфял старец”. В самата Русия се оформя мнението, че на Берлинския конгрес през 1878 г. той е предал интересите на българите, заемайки профренска позиция.
Германия и Франция се борят да привлекат Австро-Унгария на своя страна. В Хабсбургския дом престолонаследникът ерцхерцог Рудолф и майка му – императрица Елизабет (Сиси), не крият симпатиите си към Франция. Точно тогава императорското семейство е сполетяно от ужасна трагедия. На 29 срещу 30 януари 1889 г. ерцхерцог Рудолф и негова приятелка са намерени мъртви в Майерлинг. Тогава е обявено, че те са се самоубили, но днес се смята, че са били убити и за това се е знаело и в императорското семейство. Последната императрица Зита (сестра на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска Българска) свидетелства през 1983 г., когато е на деветдесет и една години, че е присъствала на разговор между ерцхерцогиня Гизеле, сестра на Рудолф, и леля й Мария Йосифа:
„Щом е било убийство – казала сестрата на Рудолф, – защо виновните не са били наказани?” „Кой ти каза това?” – попитала лелята. И Гизеле отвърнала: „Поисках да присъствам при полагането в ковчега и огледах внимателно тленните останки на брат ми. Ако Рудолф се беше самоубил, щеше да има следи от изгаряне на слепоочието му. Но нямаше, което значи, че куршумът е изстрелян от по-голямо разстояние...” Тогава леля ми въздъхна и прибави: ,,Да, вярно е, но те заклевам никога да не повтаряш това!”
По ръцете на Рудолф имало порезни рани от съпротива, поради което бил погребан с ръкавици, а един от прозорците на вилата се оказал разбит отвън. Освен това пистолетът, с който се твърдяло, че се е самоубил ерцхерцогът, не е бил неговият, който си стоял на нощното шкафче! Версиите за това явно политическо убийство са две – че зад него стоят или Франция, или Германия, които се стремят да придърпат в своя съюз Австро-Унгария.
Следващата трагедия е убийството на императрица Елизабет в Женева на 10 септември 1898 г., сред града – на брега на езерото, докато се е качвала на парахода. Убита е от анархиста Луиджи Лукени, действал на принципа „пропаганда чрез дела“. Престолонаследник на Дунавската империя става Франц Фердинанд – син на по-малкия брат на император Франц Йосиф. Ерцхерцог Франц и съпругата му графиня София Хотек са убити на 28 юни 1914 г. в Сараево. Първоначално срещу кортежа е хвърлена бомба от младежа Неделко Габринович, но атентатът ранява други хора, а ерцхерцог Франц е незасегнат. Малко по-късно през деня Гаврило Принцип стреля с пистолет и убива височайшата двойка. Той е бил сръбски националист и е вербуван от сръбската военизирана организация “Черна ръка”. Известно е, че Франц Фердинанд се е противопоставял на предложението за война със Сърбия приживе. След смъртта му престарелият и рухнал психически император Франц Йосиф, който е подновявал неколкократно сключения през 1882 г. Троен съюз с Германия и Италия, се съгласява да се обяви война на Сърбия. През 1904 г. Франция и Великобритания са сключили т.нар. Сърдечна Антанта, през 1907 г. се подписва Англо-руското съглашение, а Франция и Русия са сключили окончателен съюз през 1894 г. Така оформената Антанта застава срещу Централните сили в геополитическия европейски конфликт.
Войната
Тройният съюз всъщност губи Италия, която не желае да участва във военни действия. Въпреки това след нападението на Австро-Унгария срещу Сърбия, която пък е защитена от Русия, войната избухва! Германия започва бързо настъпление през Белгия във Франция, но също и по целия фронт. Германската армия почти достига Париж. Срещу нея сравнително слабите френски сили се командват от маршал Жозеф Жофр. Германците допускат грешката да не атакуват Париж, а да насочат удара си източно от него – към река Марна, 5-12 септември 1914 г. Това е забелязано от командващия отбраната на Париж ген. Жозеф Галиени, който решава да нанесе флангов удар със своите немногочислени сили, предназначени да отбраняват столицата. Тъй като не разполага с военни коли, той мобилизира парижките таксита, които пренасят войниците му близо до германските части. Това е най-луксозното транспортиране на войски във военната история. Фланговият удар има успех, защото кара германската армия да спре настъплението и да се окопае за отбрана. Това съответно дава възможност на други френски войски да се притекат на помощ на отбраняващите се французи. Париж е бомбардиран с круповски оръдия, вкл. “Дебелата Берта”, но не е превзет. Сраженията във Франция се затягат... Френското ­правителство се евакуира от Париж в Бордо. Галиени става военен министър. Русия в знак на солидарност напада Германия с армията на Самсонов, която е практически унищожена от германците. Генерал Самсонов се самоубива... Русия изпраща по дълъг заобиколен маршрут руски войски във Франция, които се присъединяват към френската армия и се бият на Западния фронт. В Сърбия австро-унгарските войски превземат Белград, но не успяват да разгромят сърбите и водят сражения с променлив успех. Двата блока очевидно имат нужда от нови съюзници!
България се включва
През 1915 г. България решава да се включи във войната. Никола Генадиев прави сондажи в Антантата и получава известни полуобещания за ­присъединяване на Одринска Тракия към България. Както това е било ­записано в договора от Лондон от 1913 г., отменен с Букурещкия мирен договор. Същевременно Антантата дава съгласие Русия да превземе Константинопол. Но за да стане това, тя трябва да мине през България. Великобритания не гори от желание да предостави проливите на Русия, поради което по предложение на Уинстън Чърчил на 19 февруари започва 11-месечна битка за овладяване на Дарданелите. С германска помощ Османската империя отбива успешно нападението, което се превръща в катастрофа за армията на Великобритания. В нейните редове се бият и австралийски и новозеландски войници. Централните сили (Тройният съюз вече е станал двоен – без Италия) обещават на България териториите в Сърбия, вкл. Македония.
Турция отстъпва една територия на България около река Марица, в знак на добра воля. На 24 август 1915 г. България и Германия стават съюзници. България мобилизира светкавично 878 536 войници и се включва във войната срещу Сърбия, за освобождението на Македония и поправяне на несправедливия Букурещки мир. Първа армия на север и Втора армия на юг нападат сръбските войски и с натиска на австро-унгарците от север не само разгромяват сръбската армия, но я отхвърлят към Албания и са само на косъм от възможността да я пленят изцяло. Сръбската армия е превозена от Албания на о-в Корфу, за да се възстанови. После е пренесена на солунския фронт и частично – на румънския фронт. Втора армия разбива френските войски при Криволак и Кавадарци и се спуска на юг. Гърция по това време не участва във войната. Кралят й е германец, симпатизира на Германия и е женен за сестрата на Вилхелм II. Поради това българската армия получава заповед да не напредва в Гърция. Същевременно Антантата обявява пълна морска блокада на Гърция. През 1916 г. в Солун се създава сепаратистко правителство на територията на Македония и Беломорска Тракия начело с Елефтериос Венизелос, което минава на страната на Антантата. Крал Константин абдикира в полза на сина си Александър, който признава правителството на Венизелос за правителство на цяла Гърция. По това време сред гърците в Македония се създават силни настроения срещу българите. Освен действията на андартските паравоенни чети срещу населените с българи села в Гърция, заплашен е и Зографският манастир на Света гора.
Първо руското братство на Света гора иска да се отстъпят на тях приходите от имотите на Зографския манастир в Русия, а Киприановският скит в Молдова да бъде предаден на руския скит “Св. Андрей”. Молбата им е удовлетворена от руското правителство. Монасите българи от Киприановския скит са изпратени на заточение. През 1917 г. в Зограф са разквартирувани войски на Антантата. Андартските гръцки чети се стичат, за да разграбят манастира, но за да не се случи това, французите оставят една рота от колониалната сенегалска дивизия да охранява манастира от техните нападения. Така той е спасен. Но сенегалците реквизират голямо количество храни от запасите на монасите. Тогава няма сведения за нападение от гръцки монаси над Зограф, както се е случило през Междусъюзническата война от 1913 г. Тогава група монаси формират т.нар. Свещена рота – нещо абсурдно и немислимо за монашески статут и канона. Тази въоръжена монашеска рота обгражда Зографския манастир, защитаван успешно от българска рота. Но през 1918 г. някои български паметници и надписи, намиращи се извън манастира, са разрушени.
Руското настъпление
През 1916 г. руската армия се реорганизира и един корпус, включващ четири армии, начело с ген. Алексей Брусилов, през май и юли 1916 г. настъпва в Галиция, осъществява пробив и пленява 400 000 австро-унгарски войници. На помощ се притичат германски войски и руското настъпление е спряно. Това руско настъпление обаче е причина Румъния да вземе решение да премине във войната на страната на Антантата. Когато император Вилхелм II попитал началника на своя Генерален щаб фелдмаршал Фон Молтке, какво мисли за намеренията на Румъния, той му отговорил: “Ако Румъния мине на наша страна, ще са ни нужни 10 дивизии, за да я спасим от разгрома. Ако тя мине на страната на противника, ще са ни нужни пак 10 дивизии, за да я разгромим. Ето защо за мен е безразлично на чия страна ще воюва тя!”
Румънските войски напредват енергично в Трансилвания, а след пристигането на германските войски също така бързо бягат назад, като правителството дори се премества в Яш. В този момент Русия създава самостоятелен корпус за Румънския фронт, който има за задача да настъпи в България и да стигне до Константинопол – обещан от Антантата на Русия. Плановете на Антантата са Русия от север и английски и френски войски през Гърция да пробият фронта в България, да се съединят и да ударят Германия от юг. Румънската артилерия започва да обстрелва Русе и Свищов. Това е повод за война – Casus belli.
Румънският фронт
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Създадената за тази цел Трета армия под командването на ген. Стефан Тошев, включваща и конната дивизия на ген. Иван Колев, нахлува в Добруджа. Непревземаемата крепост Тутракан е превзета от ген. Пантелей Киселов за 24 до 36 часа (според различните изследователи). Освободени са Балчик, Каварна, Силистра, а до края на годината българската армия стига до делтата на р. Дунав. За спиране на българското настъпление от юг и германското от запад Русия създава Румънския фронт, включващ 4-та, 6-а, 8-ма и 9-а армии, 1-ва румънска армия и 2-ра румънска армия, както и сръбски войски. Командващ на тези войски е ген. Андрей Зайончковски, а след него – ген. Владимир Сахаров.
Руска ескадра с шест кораба обстрелва Варна на 14 октомври 1915 г. Шест кораба обстрелват и Балчик – трикратно, на 7 и 9 септември и на 13 декември 1916 г. Кап. Георги Радков със своята батарея от две оръдия в Балчик открива огън и изважда от строя гордостта на руската черноморска флота – флагманския кораб “Память Меркурия”. Потопен е и ескадреният миноносец “Лейтенант Пушчин”, а знамето му е пленено. Това е първото руско знаме, пленено от българската армия в тази Руско-българска война! Второто такова знаме – на 265-а Оренбургска дружина, е пленено при с. Кара Мурад от конната дивизия на ген. Колев. Той успява да плени и нейния командир. Руската корабна авиация предприема бомбардировки над Варна, включително нощем. Самолетите са отблъснати, а първата ни подводница – “Подводник № 18”, защитава успешно пристанищата.
В чест на рождения ден на императора си, на 19 декември 1916 г., руската кавалерия организира срещу малобройни български части атака, известна като “казашка лава”, която винаги дотогава е имала успех. Това става край Сатул Ноу. За “дивата” непобедима кавалерийска дивизия това е опит за измиване на позора от поражението си от българите. Но… българските части запазват самообладание и почти от упор разстрелват атакуващата “лава”, като бойното поле за минути се покрива със стотици трупове на руски кавалеристи... Поражението на руснаците е пълно! Франция изпраща на помощ на Румъния своя маршал Жофр, който се опитва да повтори опита с фланговия удар, спрял германските войски на р. Марна срещу Трета българска армия. С тази цел румънската армия прави десант при с. Ряхово – Силистренско, но десантът е неуспешен и се проваля.
Макс Ронге в книгата си Ronge M., Kriegs – und Industrie Spionage. – Zwоlf Jahre Kundschaftsdienst, 1930 (на руски език – Ронге М. Разведка и контрразведка. – М.: Воениздат НКО СССР, 1939: militera.lib.ru/memo/other/ronge_m/index.html) разказва за една неизвестна досега страница от тази Руско-българска война.
“...Успехите на българите в Добруджа им объркаха сметките. Подкрепата, оказвана на българите от страна на техните съплеменници, беше толкова значителна, че командването на 17-и руски корпус решило да ликвидира цялото коренно население на юг от Мангалия. За това научихме от прихваната радиограма на 3-та кавалерийска дивизия.”
Стремителното настъпление на III армия обаче спасява добруджанските българи от такъв геноцид. В стенограмата от разпита на адмирал Колчак (Допрос Колчака. – Л.: Гиз, 1925. http://militera.lib.ru/db/kolchak/index.html) се разбира, че в началото на 1917 г. Русия е планирала нова атака – с цел завземането на Константинопол. Планът имал два варианта – настъпление по западния бряг на Черно море (т.е. през България – б.м., ЛТ) или десант близо до Цариград.
“Колчак: Назначаването ми на Черно море се обуславяше от това, че през пролетта на 1917 г. се предвиждаше извършването на т.нар. Босфорска операция – да се нанесе удар към Константинопол. Всичко това се намираше във връзка с положението на нашия южен или ляв фланг. Беше в началото на юли, а през есента Румъния трябваше да влезе във войната и в зависимост от тези действия се планираше придвижване на нашите армии по западния бряг на Черно море, към проливите на Турция, към Босфора или, в зависимост от положението, се предвиждаше, че флотът трябва да оказва съдействие на това придвижване и дори да направи десант непосредствено на Босфора, като флотът трябваше да го превземе. По плана на тази Босфорска операция, в мое непосредствено разпореждане, ми беше изпратена една сухопътна част – дивизия от ударен тип, изпратена ми от фронта, и за командир беше назначен един от най-добрите офицери от Генералния щаб – ген. Свечин. За началник на щаба беше назначен полковникът от Генералния щаб Верховский. Тази дивизия се готвеше под мое непосредствено наблюдение и трябваше да бъде хвърлена в боя с първия десант на неприятелския бряг, за да осигури място за пристигането на следващите войски, които трябваше да ги последват. Тази подготовка течеше до държавния преврат през февруари 1917 г.”
България се разминава с това изпитание, за което у нас никой и не предполага!
По времето, когато българските войски громят руските армии в Добруджа, защитавайки родната си земя, един български генерал – ренегат, преминава на руска служба и командва руски армии. Това е Радко Димитриев. Армиите, които командва на руска служба, са разгромени от германците, а в края на 1918 г. той е пленен и ликвидиран от болшевиките.
През 1916 г. се създава и Дунавска армия, която прави десант при Свищов и след няколко дни победоносните български войски влизат в Букурещ. Онези български офицери, които се заклеват да отмъстят чрез унижение на Румъния, изпълняват клетвата си и наистина засаждат чесън пред румънския парламент, а един капитан демонстративно си изтрива ботушите в килимите на двореца.

Руските военни историци днес избягват да пишат, че са воювали срещу българи и са били победени от българи. За тях това са битки срещу фелдмаршал Макензен. Той ги е победил в Добруджа, той е направил десанта при Свищов и влязъл в Букурещ. Той ги е победил... а не българската армия. Тя почти не се споменава! Това единствено показва голям и болезнен комплекс, оставащ и до днес в тях – разгромът на руската армия от българските воини!

Победите на Германия и на България поставят Русия на колене. Българската армия стига до р. Прут и р. Серет в Бесарабия, а германската армия – до Киев и Харков. Избухналата болшевишка революция довършва катастрофата на Русия.
Брест-Литовск и създаването на Украйна
На 15 декември 1917 г. в Брест-Литовск е сключено примирие.
Русия трябва да се откаже от земите, западно от линията „Хофман“, която обхваща Полша, Литва, Беларус, Естония и Латвия. Българската делегация е ръководена от министъра на правосъдието Христо Попов, а на по-късен етап преговорите са поети от пълномощния министър във Виена Андрей Тошев. Първоначално начело на руските делегати е Адолф Йофе. По-късно ръководството им е поето от народния комисар за външните работи Лев Троцки.
На 9 февруари 1918 г. в Брест-Литовск се подписва договор, с който Централните сили признават Украйна. В Харков обаче е създадено алтернативно болшевишко правителство. България взема най-активно участие в процеса по признаване на Украйна. За подписването до Брест-Литовск пътува лично министър-председателят Васил Радославов. Цар Фердинанд е от първите, които признават новата държава, а България незабавно установява дипломатически отношения с нея. За царя създаването на независима държава в този район е един щит срещу евентуална, но много вероятна руска агресия в бъдеще. За посланик там е определен проф. Иван Шишманов – първостроителят на българските научни, образователни и културни институции. Неговата съпруга е украинка и той добре познава украинската култура. За да замине, той поставя условие да му бъде даден за помощник един опитен дипломат – също свищовлия – Петър Нейков. Той е внук на Стефан Атанасович – брат на д-р Георги Атанасович, първия министър на народното просвещение в новосъздадената българска държава и съучредител на Българското книжовно дружество (днес БАН). Шишманов не остава дълго на този пост, защото в Украйна става преврат, избухва революция и страната е болшевизирана. Но ролята на Царство България в създаването на Украинската република е безспорно!
На 10 февруари 1918 г. Лев Троцки напуска преговорите и заявява, че не приема условията. Тогава германската армия подновява настъплението, превзема Киев, а на север стига до Петерсбург. Днес руснаците празнуват битката при Нарва, в която червената армия била спряла германската армия, но това е само мит, тъй като такава битка изобщо не е имало. На десетки километри от Нарва по това време няма германски войски... Но празникът остава и до днес! Ленин приема условията, които при новата ситуация са станали още по-тежки! През лятото германската армия превзема Харков и Крим, Донбас, германски войски навлизат в Грузия и Азербайджан. Финландия също е освободена. Голям брой от днешните европейски държави се появяват на картата тогава, а Полша възкръсва за пореден път!
На 3 март 1918 г., пак в Брест-Литовск, се подписва мирният договор между капитулирата болшевишка Русия, начело с Ленин, и победителите Австро-Унгария, България, Германия и Отоманската империя. Подпис от страна на ­победените слагат Григорий Яковлевич Соколников, член на Изпълнителния комитет на Съвета на работническите, войнишки и селски депутати, Лев Михайлович Карахан, член на Централния изпълнителен комитет на работническите, войнишки и селски депутати, Григорий Василиевич Чичерин, помощник на народния комисар по външните работи, и Григорий Иванович Петровский, народен комисар по вътрешните работи.
От българска страна договора подписват дипломатът Андрей Тошев, адютантът на цар Фердинанд ген. Петър Ганчев и дипломатът д-р Теодор Атанасов. На 7 май 1918 г. Румъния също капитулира и подписва мирен договор. Централните сили получават цяла Добруджа, като “Кондоминиум”, а през есента на 1918 г. я предават на България. Но вече е твърде късно! След торпилиране от германска подводница на американски кораб, неутралните дотогава САЩ влизат във войната. Това изменя ситуацията на Западния фронт и Германия започва да отстъпва!
От Дойранската епопея до “Ньойската неправда”
Катастрофата на Румъния и на Русия във войната не спира атаката на Антантата от юг. За да успеят тези атаки, трябвало да бъде победена България. Опитите да се пробият позициите на 9-а Плевенска дивизия при Дойран, командвана от ген. Владимир Вазов, са общо пет. Последният опит започнал на 16 септември 1918 г. Под командването на ген. Джордж Милн Антантата хвърля срещу нашите войски 4 английски и две гръцки дивизии – общо 75 000 души, които понасят огромни загуби. Българите разполагат на тази позиция с 30 000 войници.
33-ти Свищовски и 34-ти Троянски полк (в резерв) заемат централната позиция на връх Дуб и не отстъпват от окопите, унищожавайки цели полкове на атакуващите противници. Атаките на Дойранската позиция пропадат. 11 673-ма са убитите англичани и гърци в последната атака, а едва 547 са пленени. Българските войски дават 1736 убити. За съжаление, при Добро поле френски и сръбски части успяват да направят пробив. Отначало те настъпват бавно, тъй като не са многобройни. На запад от тях една 100-хилядна българска армия остава отрязана (а впоследствие – и пленена, тъй като съгласно Солунското примирие е на запад от Скопския меридиан), но дори не прави опит да атакува и да затвори пробива. Командването успява да прехвърли полкове от други участъци, които пристигат навреме, но те са деморализирани и не остават на позиции.
БРСДП (т.с.) – от 1919 г. – комунисти, по това време води активна пораженческа пропаганда за преустановяване на войната (но само от наша страна), която е обилно документирана – в два тома, издадени от самото нейно издателство по време на комунистическия режим. Започват войнишки бунтове и т.нар. Войнишко въстание, което става причина за капитулиране на България и националната катастрофа, подпечатана с Ньойския договор от 1919 г.
България никога не се възстановява от този удар! Скоро след сключването на примирието в Солун, в България се появяват френски колониални войски. Пробивът на Балканския фронт се оказва решаващ за изхода на войната. Антантата печели войната. Следва разпадане на Османската империя, от която се създават държавите Турция, Сирия (първоначално като независимите Алепо, Дамаск и Хатай-Александрета), Йордания, Ирак, Саудитска Арабия, Египет, Либия и Алжир. А по-късно – Израел и Палестина. Версайските договори, подписани от загубилите, са толкова несправедливи, че довеждат до избухване на Втората световна война. Според публикуваните данни България дава общо 87 000 убити и починали от болести военни, станали жертви в тази война. Цивилните жертви са около 100 000. За сравнение – сръбските загуби достигат 450 000, а цивилните – над 800 000, румънските – над 300 000, руските – около 2,3 милиона (около 3 млн. са пленени). Германските са 2 млн., а австрийските – 1,5 милиона. Френските – 1,3 милиона. Британските – около 900 000. Появяват се нови оръжия, първите танкове, подводници, химическо оръжие, а авиацията за кратко време се превръща във военна сила. Това предвещава, че следващата война ще бъде още по-жестока и кървава. Така и се оказва!