Между 35-40 хиляди са реалните случаи на вътреболнични инфекции у нас, въпреки че официално са обявени около 10 000 случая в рамките само на 2006 година. При около 2,86% от всички хоспитализирани пациенти са регистрирани подобни инфекции, а за претърпелите хирургична намеса цифрата скача до 38%. Това е показало двегодишно изследване, проведено от Българо-швейцарска програма за болнична хигиена. Данните най-вероятно са твърде много занижени, посочва координаторът на програмата д-р Асен ПАЧЕДЖИЕВ. За развитите държави вътреболничните инфекции засягат около 10% от лекуваните пациенти, а за развиващите се страни статистиката посочва около 25%.
Вътреболничните инфекции в световната практика са проблем, с който се борят не само болниците, но и държавата. В България дълго време се считаше, че няма риск болният да развие инфекция в родните болници. Практиката показва, че това обаче е твърде възможно, дори проблемът достига грандиозни размери. Голяма част от медицинските заведения или не обръщат достатъчно внимание на този проблем, или умишлено е прикриван както от отговорните институции, така от пациентите.
Много често болният е приет за спешно лечение на едно заболяване, например операция на апендикс, а излиза с пневмония.
Най-честите вътреболнични инфекции са сепсисите при пациенти в интензивните сектори, пневмониите при хора на изкуствено дишане, инфекции на рани след хирургична намеса, възпаления на уринарния тракт. Бактериите, причиняващи тези проблеми, често се поддават трудно на въздействие на антибиотици. Това води до увеличена смъртност сред пациентите с вътреболнични инфекции.
Феноменът антибиотична резистентност ни приближава към момента, в който ще се появят болни, за които няма да има ефективен антибиотик. Лекарите предпочитат да дават широкоспектърни антибиотици "на сляпо". За да се установи точният антибиотик, е необходимо да се направи микробиологично изследване. В повечето случаи обаче не е безплатно, защото не се покрива от Националната здравноосигурителна каса, и пациентите категорично отказват. В момента средно 60% от бюджета за лекарствата в българските болници се изразходва за антибиотици. В европейските държави този процент е значително по-малък - от 20 до 35%.
Друга причина за болничните инфекции е употребата на ненадеждни и остарели дезинфектанти, най-често заради по-ниската им цена.
Доказано е, че над 70% от вътреболничните инфекции се предават от ръцете на персонала. В същото време внимателното измиване със сапун и топла вода унищожава над 90% от микробите.
В рамките на Българо-швейцарската програма за болнична хигиена беше създаден Референтен център по контрол и превенция на нозокомиалните (вътреболничните) инфекции.
Той се намира в сградата на Националния център по заразни и паразитни болести. Там ще се събират, анализират и контролират подобни инфекции от всички болници в страната. Освен това, съвместно с Националната референтна лаборатория по контрол и мониториране на антибиотичната резистентност, ще участва в надзор на антибиотичната консумация. Ще актуализира националната политика по дезинфекционните средства. Всички лечебни заведения в страната могат да разчитат, че ще получат своевременна и адекватна помощ от новосъздадения референтен център по отношение на контрола и превенцията на нозокомиалните инфекции.
В рамките на същата програма над 80 медицински сестри и над 300 лекари и санитарни инспектори са обучени по въпросите на болничната хигиена и контрол на вътреболничните инфекции.
Данни от национално проучване, проведено през септември 2007 година показва, че за последните 5 години 23% от населението у нас са били хоспитализирани, а 11% са били подложени на хирургическа операция. От тях обаче едва половината са предупредени за риска от следоперативна инфекция. По-голяма част от анкетираните определят като единствен виновник медицинския персонал. Те твърдят, че не биха се поколебали да потърсят правата си, ако те или техни близки станат жертва на вътреболнична инфекция. В същото време пациентите - реални или потенциални, са тревожно неинформирани за причините и елементите на вътреболничната хигиена. Повече от 80% от тях например не разбират понятието „резистентност на микроорганизмите". Всеки пети е вземал антибиотик без лекарско предписание през последната година, а повече от половината признават, че не четат листовките на антибиотиците, които приемат.
