По-ранни изследвания демонстрираха връзки между използването на ацетаминофен от бременните жени и по-лошите комуникационни умения на техните деца. Но те използваха мерки за езиковото развитие, които са много по-неточни от методите, на които се базира новото изследване, казва Меган Удбъри, която ръководила проекта заедно със заслужилия професор по сравнителни бионауки Сюзан Шанц.

Той съставлява част от Илинойското изследване на развитието на децата (IKIDS), което проучва как излагането на външни фактори през бременността и детството влияят на развитието в ранна възраст.

„При предишните изследвания бременните жени бяха питани най-много веднъж на триместър за употребата им на ацетаминофен – казва Удбъри. – Но при IKIDS ние говорехме с участниците на всеки 4 до 6 седмици по време на бременността и после в рамките на 24 часа след раждането на детето, така че имахме шест точки във времето през бременността.“

Езиковите анализи обхванали 298 двегодишни деца, които били следени преди раждането им, а 254 от тях били изследвани отново на тригодишна възраст.

При двегодишните изследователите използвали Въпросниците за комуникативно развитие на Макартър-Бейтс, които изискват от родителите да докладват за речника, сложността на езика и средната дължина на трите най-дълги думи, произнасяни от детето.

„Искахме да съберем данни на тази възраст, защото това е периодът на така наречената „речникова експлозия“, когато децата буквално добавят думи всеки ден към речника си“, отбелязва Шанц, която е главен изследовател на IKIDS.

Измерването на речника изисквало от родителите да подберат думи, които детето им е използвало, от списък с 680 думи.

Те оценили отново децата си на тригодишна възраст, сравнявайки езиковите им умения с тези на връстниците им.

Анализът свързал употребата на ацетаминофен през второто и третото тримесечие от бременността със скромни, но значителни забавяния в ранното развитие на езика.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Превод от английски
Лора ПАНОВА