В навечерието на настоящето хилядолетие професорът по биология от Масачузетския технологичен институт в САЩ Леонард Гуаренте публикува сензационна статия, в която защитава тезата, че при т.нар. нискокалоричен стрес в организма се активират гени, които „отговарят“ за експресията на специфични протеини – сиртуини, които играят ключова роля в многобройни жизненоважни процеси, в т.ч. и такива, водещи до задържане на стареенето и удължаване на живота. По-нататъшните задълбочени изследвания показват, че сиртуините всъщност са ензими, които са резултат от експресията на седем гена – от Sirt1 до Sirt7. Те участват във възстановяването на увредените клетки и тяхната ДНК, производството на енергия в клетъчните енергоцентрали – митохондриите, противодействието на клетките срещу оксидативния стрес, апоптозата (програмираната клетъчна смърт на старите и износени клетки), функционирането и регенерацията на черния дроб, изгарянето на мазнините, адаптиране на организма към нискокалоричния стрес, процесите на възпаление и окисление и т.н. Т.е. като цяло способстват за подмладяване на организма. Към настоящия момент най-добре изучени са сиртуините, експресирани от гените Sirt1, Sirt2 и Sirt3, като именно Sirt1 показва най-голяма активност в процесите на стареенето на клетките. Съществува мнение, че генът Sirt6 стимулира плурипотентните стволови клетки, подпомагайки по такъв начин регенерирането на клетките и тъканите на човешкото тяло.
Основополагаща теза на въпросното изследване е, че в условията на гладния стрес организмът мобилизира „дремещ“ жизнен ресурс с първостепенната цел да оцелее и запази вида в настъпилата критична ситуация. Изследването получи голям отзвук и стана повод за невероятна истерия. Кой не би желал да бъде здрав, красив и да живее колкото се може по-дълго? В плен на добре известния принцип на легендарния Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“ мнозина решиха, че колкото по-голям е гладът, толкова по-значим ще е и ефектът. Да, ама не...
Любопитно, но въпреки изключителната им роля гените Sirt1- Sirt7 са твърде „лениви“ и започват да работят активно едва след като бъдат надлежно и добре стимулирани.
В самото начало на настоящето хилядолетие ученикът на професор Гуаренте – Дейвид Синклер, удиви света с още едно сензационно откритие. В своя публикация той твърди, че ресвератролът – полифенол, открит през далечната 1939 г. от японеца Такамата в бялата чемерика (Veratrum lobelianum),
увеличава цели 13 пъти активността на гена Sirt1 – тайнствения ключ към здравето, младостта и дълголетието в човешкия организъм
Ресвератролът се отнася към съединенията с умопомрачителното наименование полилифенолни фитоалексини, които определени растения синтезират за противодействие на стреса – неблагоприятните промени в околната среда (суша, ултравиолетови лъчи, бактериални и гъбични инфекции и др.). С помощта на ресвератрола растенията се борят да оцелеят при възникналите неблагоприятни условия. Най-високо съдържание на ресвератрол е открито в малките лилави, с размер на череша плодове акай бери на палма, растяща в тропичните гори на Амазония. Той беше открит и в ципата и семките на червеното грозде, суровото какао и черния шоколад, люспите на фъстъците, фъстъченото масло, шам фъстъка, боровинките, малините, черните черници и др. Ресвератролът е относително рядко срещащо се вещество. През 1992 година той беше открит и в червените вина, където съдържанието му достига до 20 мг/л. Белите вина съдържат около десет пъти по-малко ресвератрол в сравнение с червените. Най-значимо е неговото съдържание във вината от сортовете Пино ноар, Каберне Совиньон и Мерло. Най-богати на ресвератрол са бургундските и чилийските вина.
Ресвератролът се среща в
две изомерни форми – цис и транс
Транс-формата е значително по-стабилна и с много по-висока биологична активност. Цис-формата е твърде нестабилна и се разгражда под действието на редица фактори. Природният ресвератрол е смес 1:1 на двете изомерни форми.
През последните години бяха публикувани зашеметяващ брой изследвания, които доказват, че ресвератролът е мощен антиоксидант, който притежава уникални, почти магически свойства – антиканцерогенно, антибактериално и антиалергично, предпазване на черния дроб срещу цироза, блокиране на възпалителните процеси, подобрение на когнитивните функции, понижение на нивото на кръвната захар и т.н. Счита се също така, че той забавя много от нелицеприятните промени, свързани с напредването на възрастта и играе съществена роля в превенцията на болестта на Алцхаймер, артрита, диабета и затлъстяването. Появиха се и изследвания, в които се доказва връзката му с митичния азотен оксид – сигналната молекула, която играе ключова роля за поддържането на хомеостазата в човешкия организъм. В редица изследвания с участието на доброволци се отбелязва забележим положителен ефект малко след започване на приема на ресвератрол. Повечето от участниците съобщават за значителен прилив на енергия, подобрение на мисловната дейност и редуциране на телесната маса (в резултат на интензифицирането на метаболитните процеси в организма).
През 1992 година двама французи – Серж Рено и Мишел дьо Лоржевил, публикуват изследване, в което твърдят, че
умерената консумация на червено вино,
която те определят като две-три чаши на ден, намалява риска от развитието на сърдечно-съдови патологии с цели 40%. С това изследване учените обясняват удивителния „френски парадокс“, съгласно който французите, чиято диета включва изобилие от животински мазнини, живеят по-дълго и почти пет пъти по-рядко страдат от сърдечно-съдови заболявания в сравнение със САЩ и редица европейски страни. Т.е. отговорът на този парадокс е намерен – това е червеното вино, без което французинът рядко сяда на трапезата! Само година по-късно Е. Франкел и неговите сътрудници доказват, че бидейки мощен антиоксидант, ресвератролът препятства окислението на „лошия“ (LDL) холестерол, с което се обяснява вече установеното кардиопротекторно действие на червените вина.
Освен ресвератрол вината съдържат още около 600 биологично активни вещества. В интерес на истината целебните свойства на виното, особено на червеното, са били известни още в дълбока древност. Според знаменития древен лечител Хипократ целебното действие на червеното вино може да се сравни единствено с меда и женското мляко. По думите на неговия ученик Асклетид: „Могъществото на боговете едва ли може да се сравни с ползата, която виното принася“. По този повод е уместно да си спомним думите на писателя с невероятно чувство на хумор – Марк Твен, който казва: „Древните са се изхитрили да ни откраднат най-добрите идеи“.
В духа на древните целители са думите на австрийския професор Люк: „Умерената употреба на вино позволява „да се старее без болести“. Още по-категоричен е американският специалист по хранене д-р Къртис Елисън – директор на Института по здравословен начин на живот към Бостънския университет (САЩ), който твърди, че въздържанието от червено вино повече от 24 часа е опасно за здравето.
На ресвератрола се възлагат
огромни надежди за удължаването на живота на човека –
негова отколешна мечта. Тези надежди се подхранват от убедителните резултати, получени при опитите с различни животни. При дрождите е постигнато 70% удължаване на живота, при рибите – 56%, при млекопитаещите – 30%, при мухите дрозофили – 29%. Т.е. това чудодейно свойство на ресвератрола убедително е доказано при по-низшите организми, чийто метаболизъм е значително по-бърз и животът им значително по-кратък, което позволява да се направят съответните изводи. За потвърждение на свойството на ресвератрола да забавя стареенето и удължава живота на човека ще са нужни още изследвания, които интензивно се осъществяват във водещи изследователски центрове по света. Съгласно статистиката на всеки 30 години светът става свидетел на зашеметяващо научно откритие. Дали ресвератролът е такова откритие?
Според учените-песимисти е възможно удивителните свойства на червеното вино да се дължат не само на ресвератрола, а и на значителна част от стотиците биологично активни вещества, което то съдържа. А по повод на очакването, че ресвератролът може да подмладява и удължава живота, те направо заявяват: „Твърде хубаво е, за да е истина“. Според учените оптимисти обаче ресвератролът може да се окаже най-значимото откритие в медицината след антибиотиците. Т.е. във виното следва да търсим не само истината (in vino veritas), но и младост и дълголетие.
Впрочем, докато с огромно нетърпение чакаме отговора на въпроса за евентуалното магическо действие на ресвератрола, нищо не пречи с умерен ентусиазъм да се радваме на удивителния еликсир – червеното вино.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
