• Д-р Мекова, защо витамин D често се нарича „слънчевия витамин“?
– Витамин D е слънчевият витамин, тъй като се произвежда основно в кожата под действието на ултравиолетовите В вълни (UVB) на слънчевата светлина. Това означава, че когато не се излагаме на слънчева светлина, както е обичайно през зимните месеци или когато прилагаме слънцезащитни продукти върху кожата, както е препоръчително през летните месеци, за да се предпазим от вредните ефекти на същите тези UV лъчи, в организма ни не се образува достатъчно витамин D. Също така хората с по-тъмна кожа, богата на меланин, който играе роля на естествен щит срещу UV лъчите, произвеждат по-малко количество витамин D. Витамин D, който се синтезира в кожата, е биологично неактивен и за да се активира преминава през допълнителна преработка/метаболизиране – хидроксилиране последователно в черния дроб и бъбреците. Поради тази причина хората с по-тежки хронични бъбречни и чернодробни заболявания нямат достатъчно количество активен витамин D в организма.
• На какви опасности сме изложени при недостиг на този витамин?
– Най-позната е ролята на витамин D за осигуряване на нормално ниво на калций в кръвта и за поддържане на костното здраве. При липса на витамин D не може да се усвоява достатъчно ефективно калцият от храната и се нарушават процесите на правилно изграждане на костите. Костите не са статични материя, а през целия ни живот в тях текат процеси на разграждане и изграждане, които заздравят структурата им. Дефицитът на витамин D в детска възраст, когато костите продължават да растат, води до рахит, а при възрастните до нарушена минерализация - т.нар. остеомалация, за която е характерна болката по дългите кости. Влошената костна структура води до увеличен риск от счупвания на костите дори и при минимална травма, а при остеопороза и без травма.
Установено е и че дефицитът на витамин D се свързва с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, захарен диабет тип 2, ракови заболявания и нарушения в имунитета. Все още обаче не са известни повечето конкретни механизми и няма достатъчно доказателства, че заместителното лечение ще има клинична полза по отношение на тези извънкостни ефекти на витамин D.
• Жените или мъжете страдат по-често от витамин D-дефицит?
– Чудесно е, че в България имаме национално представително проучване, проведено през 2012 г. от Българското дружество по ендокринология, което ни даде точна представа какви са нивата на витамин D при нашето население. Да, наистина мъжете имат значително по-високо ниво на витамин D. Въпреки това само 30% от мъжете имат достатъчно ниво на витамин D - 15% от мъжете имат дефицит, който се свързва с костни прояви, и допълнително 55% имат недостатъчно ниво. При жените данните са още по-лоши - под 20% от тях имат достатъчно ниво, 27% имат изразен дефицит, около 53% имат недостатъчно ниво.
• По-сериозен ли е рискът от такъв дефицит при хората от големите градове и индустриалните зони в сравнение с живеещите в селата и по-близо до природата?
– Да, определено. В големите градове и индустриални зони, наличието на фини прахови частици във въздуха, т.нар. смог, е бариера за UVB лъчите. Те проникват в много по-малка степен до земната повърхност и съответно до човешката кожа и не се образува достатъчно витамин D. Това означава, че дори да излагаме кожата си на слънце в градовете това едва ли ще бъде достатъчно, за да се синтезира необходимото количество витамин D. В най-голяма степен обаче това зависи от стила ни на живот - колко време прекарваме на открито в светлата част на деня и каква част от кожата ни е покрита с дрехи, които също така са бариера за проникването на UV лъчите. Това е видно и от националното ни проучване - мъжете в по-здравословната среда на село (системна работа на открито, излагане на по-голяма част от тялото на пряко слънчево греене) имат най-рядко дефицит на витамин D. При жените, които живеят в селата, тежък дефицит се среща по-рядко, но общо недостигът е също толкова чест, тъй като те се занимават в по-голяма степен с домакинска работа на закрито, покриват телата, а някои и главите си със забрадки.
• Какъв е ефектът на витамин D върху имунната система?
– Всички имунни клетки, включително дендритни клетки, макрофаги и Т и В клетки, имат рецептори за витамин D. In vitro проучвания сочат, че витамин D има противовъзпалителен ефект. Последните епидемиологични данни показват значителна връзка между дефицита на витамин D и повишената честота или влошаване на инфекциозни заболявания и възпалителни автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит, системен лупус еритематодес и множествена склероза.
Витамин D е много съществен регулатор и на противотуморния имунитет, а от друга страна метаболизмът и функциите на витамин D са нарушени при много видове рак, водейки до резистентност към антитуморните ефекти на витамин D и по този начин допринасяйки за развитието и прогресията на рака. Все още няма достатъчно данни какво можем да очакваме от заместителното лечение с витамин D.
• Кои храни са богати на витамин D и е препоръчително да се включват по-често в дневното меню?
– Много трудно можем да си набавим достатъчно витамин D с храната, тъй като повечето храни съдържат много малки количества от него. В Скандинавските страни, където слънчевото греене е много ограничено през по-голямата част от годината, има обществен политика за допълнително обогатяване на храните, основно млечните, с витамин D, но естествените източници са малко. Основно по-голямо съдържание има в по-мазните морските и океански риби, но при условие, че са уловени в дивата природа, докато повечето достъпни в търговската мрежа са отглеждани в рибарници и не са много богати на витамин D. Освен това трябва да се има предвид, че свободно уловените океански риби могат да имат и повишено съдържание на живак (напр. риба тон) и не бива да се прекалява с консумацията им. Други сравнително добри източници на витамин D са жълтъците на яйцата, черният дроб и месото, но те са и източник на животински мазнини и богати на пурини храни и хората с по-висок холестерол, сърдечно-съдови заболявания и подагра не трябва да прекаляват с тях, не е уместна ежедневната им консумация. От растителните храни по-голямо количество витамин D има в гъбите, особено японските гъби шийтаке, но в тях витамин D е от под формата ергокалциферол (витамин D2), който има значително по-малко биологично действие.
• Сега сме в преходен период на смяна на зимата и в очакване на пролетта. Кое е най-правилното поведение от гледна точка на добрата превенция?
– В момента нивото на витамин D в телата ни е най-ниско за цялата година и вероятно да края на май ще се задържи такова или ще продължи да пада. За всички хора е препоръчително да приемат профилактични дози витамин D, под формата на холикалциферол (витамин D3) между 800 и 2000 единици дневно в началото на някое хранене поне до края на май месец. Поради намаленото производство в кожата при хората над 65 години се препоръчва целогодишен прием.
С такива дози няма риск от предозиране с витамин D и могат да се използват спокойно и без да е измервано предварително нивото му. Хората със затлъстяване, синдроми на малабсорбция, например възпалителни чревни заболявания, глутенова ентерепотия, хирургична резекция на червата са необходими 2-3 пъти по-високи профилактични дози – около 1600 до 4000 единици дневно. При тези хора, както и при пациентите с остеопороза, мускулно-скелетни болки, хронична бъбречна или чернодробна недостатъчност, автоимунни заболявания, грануломатози или провеждащи лечение с антиепилептични медикаменти, кортикостероиди или противогъбични медикаменти, е препоръчително лабораторно измерване на нивото на 25/ОН/ витамин D. Те имат по-висок риск от дефицит на витамин D, също така при тях често са необходими по-големи дози и индивидуален подход.
• Каква е Вашата прогноза – в каква посока ще се разгръщат научните изследвания за витамин D в бъдеще?
– През последните десетилетия се увеличават познанията за ролята на витамин D и извън баланса на калция и фосфора и костното здраве. Установи се, че рецептори за витамин D има в почти всяка клетка, но за повечето все още не е известно каква роля изпълняват и с какви клетъчни механизми са свързани.
Също така на този етап е известно, че дефицитът на витамин D се свързва с повишена честота на редица заболявания, за които стана дума, но липсват клинични проучвания дали заместителното лечение може да бъде част от терапията им и очаквам да се натрупат такива данни.
Интервюто взе
Маргарита ПЕТРОВА
