У нас това месо не е особено популярно. Като правило на неговите превъзходни качества се радват малцина, главно тези, които отглеждат дългоухите. Заешкото месо се отличава с превъзходни вкусови и кулинарни свойства и лесно се усвоява от човешкия организъм. Неговата усвояемост е около 90%, докато на говеждото месо тя е едва 60%. Заешкото се препоръчва като диетично месо при широк кръг заболявания – кардиологични, хипертония, затлъстяване, малокръвие, както и при болести на стомаха, червата, черния дроб и др. В зависимост от храненето на животните заешкото месо е бледо- или тъмнорозово, с нежна консистенция, тънки мускулни влакна и незначително количество съединителна тъкан. То съдържа незначителни количества трудноусвояеми колагени и еластини.
Диетолозите препоръчват
именно заешкото месо да бъде първото, с което да се „захранят“ малчуганите. Благодарение на нежната си консистенция и наличието на множество биологично активни вещества то без проблеми се приема от техния неукрепнал организъм.
Заешкото месо съдържа 21,2 г/100 г протеини, 11 г/100 г липиди, 0,66 г/100 г въглехидрати, редица ценни витамини (А, В1, В2, В3, В4, В6, В9, В12, С, Е) и минерали (натрий, калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, кобалт, хром, молибден, манган, фосфор, сяра, флуор, хлор, йод и др.). Съдържанието на холестерол в него е много ниско – едва 25 – 40 мг/100 г. За сравнение яйчният жълтък съдържа 1085 мг/100 г, птичето месо – 35-108 мг/100 г, телешкото – 38-83 мг/100 г, сланината – 74 мг/100 г, кравето масло – 75 мг/100 г. По съдържание на протеини (21,5 г/100 г) заешкото месо превъзхожда всички други меса. В овчето месо тяхното съдържание е 16,4 г/100 г, в свинското – 16,5 г/100 г, в телешкото, конското и пилешкото – около 20 г/100 г, а в говеждото – 20,5 г/100 г. При това в протеините на заешкото месо присъстват на практика всички протеиногенни аминокиселини, в т.ч и незаменимите. Те са с особено високо качество и лесноусвоими.
Протеините на заешкото месо
съдържат значителни количества от ценните незаменими аминокиселини, които човешкият организъм не е в състояние да синтезира – лизин, метионин и триптофан. Лизинът е важна съставна част на протеините в човешкото тяло, участва в синтеза на хормони и антитела, костното нарастване и т.н. Метионинът е един от най-мощните антиоксиданти в човешкото тяло. Той участва в синтезата на важните за човешкия организъм вещества: цистеин, карнитин, таурин, лецитин, както и някои протеини. Играе важна роля в усвояването на витамините от В-групата В6, В9 и В12. Триптофанът е прекурсор (изходно съединение) за синтеза на мелатонина, серотонина и витамин В3. Способства за подобряване на когнитивните функции, съвместно с лизина съдейства за нормализиране на нивото на холестерола, участва в метаболизма на въглехидратите и протеините, нормализира апетита и притъпява чувството на глад и т.н.
Между мастните киселини в заешкото месо преобладават мононенаситените (олеиновата, палмитолеиновата и миристолеиновата) и полиненаситените – омега-6 (линоловата и арахидоновата) и омега-3 (алфа-линоленовата). Съотношението между омега-6 и омега-3 мастните киселини съставлява 5,9:1. Количеството на наситените мастни киселини (палмитинова, стеаринова, миристинова, маргаринова и пентадеканова) в състава на липидите на заешкото месо съставлява около 45% от общото количество на мастните киселини. Мастните киселини в заешкото месо способстват за понижение на нивото на холестерола и рисковете от патологии като рак на дебелото черво, тромбоза, атеросклероза и дори сърдечно-съдови разболявания.
В заешкото месо
особено високо е съдържанието на витамините:
В12 – 4,3 мкг/100 г (143% от дневната потребност), В6 – 0,48 мг/100 г (24%) и В4 – 115,6 мг/100 г (23,1). Витамин В12 участва в над 100 жизненоважни хормонални и метаболитни функции в човешкия организъм. Той подпомага производството на хранителните ензими и транспортирането на хранителните вещества в клетките, играе ключова роля в кръвотворния апарат, функционирането на нервната система, здравето на щитовидната жлеза и пр. Заедно с фолиевата киселина (витамин В9) витамин В12 участва в синтеза на миелина, веществото, покриващо нервните влакна, което ги защитава от повреди и способства за бързото предаване на сигналите между нервните клетки. Недостигът на витамин B12 може да доведе до увреждане на нервите и изтръпване на ръцете и краката. Възможни последствия са също загуба на памет, объркване, депресия и др.
Заешкото месо е превъзходен източник на
редица ценни за човешкия организъм минерали:
кобалт – 16,2 мкг/100 г (162% от дневната потребност), цинк – 2,3 мг/100 г (19,3%), хром – 8,5 мкг/100 г (17,5%), желязо – 3,3 мг/100 г (18,3%), фосфор – 190 мг/100 г (23,8%), сяра – 225 мг/100 г (22,5%) и др. Кобалтът изпълнява или участва в множество жизненоважни функции в човешкия организъм. Той е важна съставна част на цианкобаламина – витамин В12, един от най-важните витамини в човешкия организъм. Заедно с желязото и медта кобалтът участва в хемопоезата – производството на червените кръвни клетки. Съвместно с витамините С, В5 и В9 участва в регулацията на обмяната на веществата. Важно е и неговото участие в образуването на хормоните на щитовидната жлеза, стимулирането на нарастването на костната тъкан, синтеза на ДНК, поддържането на имунната защита, повишението на активността на ензимите, предотвратяването на умората и раздразнителността чрез регулиране на определени процеси в нервната система и т.н.
Многобройни изследвания през последните десетилетия недвусмислено доказват, че цинкът участва в множество жизненоважни процеси в човешкия организъм. Той играе важна роля в синтеза на носителя на наследствената информация – молекулите на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), в процесите на възстановяване на клетките в човешкото тяло, в синтеза на редица хормони (инсулин, кортикотропин, соматотропин, гонадотропини), в усвояването на витамин Е и фосфора и пр. Цинкът играе важна роля за мъжкото здраве – защитава клетките на простатната жлеза от израждане, стимулира производството и подвижността на сперматозоидите и синтеза (съвместно с витамин D) на тестостерон. В наши дни по категоричен начин е доказано, че цинкът в йонно състояние инхибира репликацията на редица вируси, възпрепятствайки по такъв начин тяхното разпространение в организма. В частност, той блокира действието на ензима репликаза, който вирусите използват за своето възпроизводство в човешките клетки. В тази му функция той действа в тандем с кверцетина – флавоноид, който създава канал, по който цинковите йони влизат в заразените клетки и блокират репликацията на вирусите. Неотдавна беше установено, че в качеството си на цинков йонофор кверцетинът показва висока ефективност и срещу коронавируса SARS-CoV-2.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ