Няма спор, че някои храни съдържат много повече полезни нутриенти от други и тяхното системно включване в ежедневното меню със сигурност способства за чувствително повишаване на жизнения тонус, укрепване на имунната защита и подобрение на когнитивните функции. Все пак специалистите избягват да използват този термин „суперхрани“, те предпочитат определението „храни с високо съдържание на ценни биологично активни вещества“. С привилегията да бъдат включени в този престижен списък се сдобиха плодовете на годжи бери и акаито, къдравото зеле (кейл), спирулината, семената на чия и конопа, скаридите и т.н.
Безспорно спирулината заема почетно място сред суперхраните. Под това название се подразбират синьо-зелените, нишковидни водорасли, които обитават алкалните езера в Африка (Чад, Кения, Етиопия), Азия, Централна и Южна Америка. Названието им произлиза от гръцката дума κυανός – син. Това са фотосинтезиращи цианобактерии, които са обитавали планетата още преди 3,5 милиарда години. През милиардите години на своето съществуване те са придобили уникален биохимичен състав, който няма равен в природата.
Цветът на спирулината се дължи на фикоцианина
– белтъчно-пигментен комплекс, който се е появил около милиард години преди хлорофила. Фикоцианинът се счита за прекурсор на хлорофила и хемоглобина, които имат сходен строеж. Тези водорасли са открити още в XVII век, но техният богат състав, включващ ценни биологично активни вещества, както и полезните им въздействия, са открити много по-късно.
От дълбока древност водораслите са считани за едни от най-добрите природни лекарства. Древните са вярвали, че в тях се е вселила силата на огромните водни басейни и тази на слънцето. Спирулината е заемала значителна част от традиционната храна на туземното население в околностите на тези езера. Съгласно преданието великият вожд на ацтеките Монтесума бил особен поклонник на риба, обитаваща Мексиканския залив – близо 300 км от селищата на племето. Специално обучени маратонци пренасяли тази риба, преодолявайки за около седмица огромното разстояние. По пътя те възстановявали силите си с прах на спирулина, който носели в кожена торбичка на врата си. На другия край на света на древноегипетските жреци и фараони се поднасяли питки от спирулина, която по тези земи се считала за свещена храна.
Като правило спирулината се използва под формата на прах, получен от изсушени и стрити водорасли.
В 100 г сухи водорасли се съдържат
57,5 г протеини, 7,7 г липиди, 20,3 г общи въглехидрати, 3,6 г фибри и 4,7 г вода. Общият брой на биологично активните компоненти в спирулината се оценява на над 2000. В състава на протеините участват на практика всички протеиногенни аминокиселини, в т.ч. и незаменимите, които човешкият организъм не може да синтезира. По съдържание на протеини изсушената спирулина превъзхожда почти три пъти месото. Изключително ценни съставки на спирулината са редица полиненаситени мастни киселини: линолова, гама-линоленова и арахидонова (омега-6) и алфа-линоленова, ейкозапентаенова (EPA) и докозахексаенова (DHE) (омега-3).
Гама-линоленовата киселина проявява противовъзпалително действие и подпомага функциите на сърдечно-съдовата и нервната система. Тя е прекурсор на простагландините – биологично активни субстанции (ейкозаноиди), принадлежащи към липидите. Същите имат ключова роля в огромен брой важни процеси в човешкия организъм – разширяването и свиването на кръвоносните съдове и бронхите, инхибирането на агрегацията на тромбоцитите, съкращаването и отпускането на гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт, понижаването на секрецията на стомашен сок, регулирането на секрецията на слуз в стомаха, повишаването на телесната температура и чувствителността към болка и т.н. ЕРА и DHA са едни от най-ценните полиненаситени мастни киселини от фамилията омега-3. Те са необходими за производството на нови клетки, играят важна роля в дейността на нервната система и мозъка. DHA съставлява 40% от мастните киселини, участващи в състава на липидите на мозъка. Тази киселина съдейства активно за доброто състояние на когнитивните функции. EPA проявява силно противовъзпалително действие, способства за потискане на депресията и оказва благотворно въздействие при лечение на шизофрения и хиперактивност.
Спирулината е
ценен източник на редица важни витамини –
А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В9, С, Е, К. Особено високо е съдържанието на витамините В2 – 3,67 мг/100 г (203,9% от дневната потребност), В1 – 2,38 мг/100 г (158,7%), В5 – 3,48 мг/100 г (69,6%), В3 – 12,82 мг/100 г (64,1%), Е – 5 мг/100 г (33,3%), В9 – 94 мкг/100 г (23,5%), В6, К и С.
Редица изследвания доказват, че фикоцианинът оказва множество ползотворни въздействия върху човешкия организъм. Бидейки мощен антиоксидант, той способства за неговата защита срещу оксидативния стрес, провокиран от агресивните свободни радикали. Неговата антирадикалова активност превъзхожда тази на витамините С и Е. Фикоцианинът действа противовъзпалително и антиканцерогенно, проявява имуномодулиращ ефект – регулира имунния отговор в случай на алергична реакция. За целта повишава производството на имуноглобулин А (IgA) и понижава тези на IgG1 и IgE. Последните антитела се произвеждат от организма в отговор на алергична реакция. Фикоцианинът притежава уникалното свойство да стимулира възпроизводството на резидиращите в дебелото черво бактерии, продуциращи късоверижни мастни киселини, които са основен хранителен източник за клетките на дебелото черво и способстват за чувствително понижение на риска от възпалителни заболявания, диабет тип 2, сърдечно-съдови патологии, затлъстяване и пр.
В спирулината се съдържат още редица други биологично активни вещества – хлорофил, каротеноиди, нуклеинови киселини (ДНК, РНК), ензими, широка палитра от важни минерали и т.н.
Хлорофилът
е особено ценна съставка в спирулината, която оказва изключително широк кръг ползотворни въздействия: стимулира фагоцитозата, повишавайки съпротивляемостта срещу вирусни инфекции, подпомага синтезата на колаген, ускорява регенерацията на тъканите, свързва и извежда от тялото алергените и токсичните вещества, нормализира дейността на стомашно-чревния тракт чрез стимулиране на производството на ензимите от панкреаса и блокирането на гнилостните и ферментационните процеси, препятства проникването в организма на канцерогенните ароматни въглеводороди и хетероциклични амини от силно препеченото месо, противодейства на окислителните повреди, причинени от свободните радикали и радиоактивните лъчи и т.н.
В спирулината се съдържа
ензимът супероксиддисмутаза,
който участва активно в антирадикаловата защита на организма и противодейства на развитието на множество патологии – сърдечно-съдови, ракови, нервнодегенеративни и пр. Неговото съдържание в спирулината е наистина впечатляващо – от 1000 до 4000 UI/г.
Между минералите най-високо е съдържанието на мед – 6,1 мг/100 г (610% от дневната потребност), желязо – 28,5 мг/100 г (158,3%), манган – 1,9 мг/100 г (95%), сяра – 574,7 мг/100 г (57,5%), калий – 1363 мг/100 г (54,5%), магнезий – 195 мг/100 г (48,8%) и др.
Предвид наличието на множество вещества с антиоксидантно действие спирулината се характеризира с изключително висока стойност на показателя ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity), оценяващ антиоксидантния капацитет на храните, който възлиза на 24 000 μmol TE/100 g. За ефективно противодействие срещу оксидативния стрес диетолозите препоръчват в ежедневния хранителен рацион да присъстват храни, осигуряващи от 3000 до 5000 единици ORAC. Показателят PRAL (Potential Renal Acid Load) на спирулината, характеризиращ окиселяващото и алкализиращото действие на храните, съставлява -2.73 mEq, т.е. тя принадлежи към алкализиращите храни. Храните с положителна стойност на този показател имат окиселяващо действие и способстват за развитието на ацидоза, която отключва множество патологии. Енергетичната стойност на спирулината е 289 ккал (1209 kJ)/100 г.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
