Напредъкът в онкологичното лечение, в това число и химиотерапията, намали смъртността от много видове рак, включително и този на гърдата. Но въпреки това до 23% от пациентите с рак на гърдата получават рецидив в рамките на първите пет години. Лечението е предназначено да убие всички ракови клетки, но често някои от тях преминават в латентно състояние, при което спират да се делят и стават неуязвими за химиотерапевтичните агенти. Рецидив настъпва, когато латентните клетки отново се активизират и започнат да се размножават.
Някои изследвания показаха, че самата химиотерапия може да
стимулира излизане от латентността,
но механизмът на този ефект не беше ясен. За да проучат въпроса, д-р Рамия Ганесан и нейни колеги от Емъри използвали клетъчен и миши модел на рак на гърдата. Същественото е, че клетъчният модел съдържал както ракови, така и неракови стромални клетки – съединително-тъканни клетки, присъстващи в гръдната и други тъкани. Учените приложили химиотерапевтичния медикамент доцетаксел във физиологично подходящи концентрации и открили, че дори при много ниски дози стромалните клетки се увреждат, а раковите – не, и че лечението предизвиква възобновяване на клетъчния цикъл при раковите клетки.
Двигателят на това събуждане на „дремещите“ клетки,
показали авторите, било отделянето на две ключови сигнални молекули – гранулоцит-колония стимулиращия фактор (G-CSF) и интерлевкин-6 (IL-6), от увредените стромални клетки, което въздействало върху латентните клетки за стимулиране на техния растеж както ин витро, така и ин виво. Това дало на изследователите потенциални антиракови мишени и те демонстрирали, че антитела, които неутрализират G-CSF или IL-6, или медикамент, който блокира медиатора на тези сигнали вътре в раковите клетки, потиска излизането от латентно състояние в резултат от лечението с доцетаксел.
Има няколко важни последици от тези открития
Първо, те показват важността на околните клетки, а не само на раковите, за определянето на ефекта от химиотерапията.
Второ, откритията дават възможна механистична основа за наблюдението, че високите серумни нива на IL-6 са свързани с ранен рецидив при пациентите с рак на гърдата, получаващи химиотерапия, потенциално усилвайки полезността на този биомаркер за планирането на лечението.
И трето, те предлагат нови мишени за предотвратяване на рецидивите.
Д-р Ганесан и съавторите й добавят: „Нашият доклад изтъква вреден ефект от раковата химиотерапия – отделянето на стромален IL-6 и G-CSF от активираните от таксановата химиотерапия латентни ракови клетки на гърдата, което е предполагаем механизъм за туморен рецидив. Временното блокиране на цитокиновото сигнализиране по време на химиотерапията може да предотвратява повторната поява на туморите“.
Превод от английски
Нели АЛЕКСАНДРОВА
