Анорексията се определя като поддържане на минимални стойности на телесното тегло за съответната възраст, височина и пол. Засегнатият преминава през периоди, в които се подлага на ограничителни диети, които могат да се редуват с преяждане и предизвикване на повръщане, за да се компенсира този прием. Поради тази причина говорим за рестриктивна анорексия (когато се яде много малко) или булимична анорексия (когато се появят епизоди на повишено хранене с последващо повръщане).

Психологическият израз на анорексията

При анорексия често има изкривяване във възприемането на образа на тялото: засегнатите „се виждат“ с наднормено тегло, дори когато са по-слаби от това, което би съответствало на тяхната възраст и височина.

Те имат ниско самочувствие, тъй като механизмът за самоконтрол е силно обвързан с оценката от околните. Това е усилие за доминиране над тялото като начин да контролирате личността си и цялото си същество. Много млади хора години наред са се борили да бъдат перфектни в очите на другите.

Негативните мисли се увеличават, когато човекът губи тегло и болестта се влошава. Те са натрапчиви, неконтролируеми, свързани с храна или образа на тялото.

Промени в настроението: характерът се променя, става все по-раздразнителен, с по-голяма тревожност и внезапни промени.

Трудности в отношенията: споменатото по-горе засяга семейните и социалните отношения. Малко по малко настъпва социална изолация, тъй като тези хора имат големи трудности да се хранят на обществени места и да са сред хора.

Нервната булимия кара да се ядат огромни количества храна за кратък период от време

Думата булимия произлиза от гръцките думи вол и глад и означава „ядене като вол“. Младите хора, които страдат от това разстройство, вместо физически изпитват емоционален глад и при тях физическата храна замества емоционалната или духовната храна, която им липсва. Те могат да почувстват огромна празнота, която да запълват с хранене.

Булимията след преяждането се характеризира с последващо предизвикано повръщане. Понякога то представлява символично изхвърляне на емоционални и семейни проблеми, лична мъка и травматични преживявания, които са трудни за преживяване.

Психологически булимията води до дълбоко неудовлетворение от собствените личност и живот. Засегнатите не приемат предполагаемото си физическо и психологическо несъвършенство (въпреки че изкривяването на образа на тялото не е толкова сериозно, колкото при анорексията). Критичният вътрешен глас е постоянен, непримирим, неуморен. Могат да се появят и други съпътстващи девиации като консумация на алкохол, наркотици, сексуална безразборност или клептомания.

Как да разпознаем хранителната зависимост?

Не се заблуждавайте, че детето ви е много малко и няма как да е обсебено от храната: още на 2-годишна възраст може да забележите признаци като системно преяждане с тестени и сладки закуски и затлъстяване. Нездравословната връзка с храната може да се изразява в непрекъснато говорене за нея, в избор само на определени групи храни, в криене на „вкусни хапки“ или непрекъснато дъвчене на нещо до „пръсване“ и прилошаване.

Темата е много чувствителна, защото всеки родител ще се притесни да не задълбочи проблема и да не допринесе допълнително за хранителното разстройство. Имайте предвид обаче, че замитането му под килима ще доведе до значими здравословни проблеми в бъдеще, емоционални травми и некачествен социален живот на вашето дете.

Затова в никакъв случай не ги засрамвайте или осмивайте, а се опитайте да разберете причините за това поведение и какви дългосрочни стратегии могат да помогнат на децата да развият здравословна връзка с храната през целия им живот.

Признаци на нездравото поведение

Бъдете нащрек за компулсивно преяждане и загуба на контрол над количествата. Ако детето продължава да се тъпче, дори когато е напълно сито или болно, то може да развива хранителна зависимост или мания. Ето още признаци:

Иска да яде, вместо да играе любима игра;

Трупа и крие опаковки с храни в стаята си;

Не обича да споделя храната си с никого;

Непрекъснато дъвче нещо и пита кога ще се яде отново;

Говори непрекъснато за храна;

Изяжда необичайно големи количества много бързо;

Редовно използва храна, за да се справя с емоционален стрес като семейни проблеми, социални проблеми, промени в живота или училищен конфликт;

Пропуска хранения, яде в странни часове като късно през нощта, когато няма никой наоколо, за да не го виждат;

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Изабела ЗДРАВКОВА