Изследването им, което беше публикувано в сп. Nature Chemical Biology, показва, че естественият пептид, наречен дрозоцин, предпазва насекомите от бактериални инфекции, като се свързва с рибозоми в бактериите. По този начин той пречи на рибозома да изпълнява коректно своята основна задача, която е да произвежда нови протеини, необходими за функционирането на клетките.
Производството на протеини може да бъде спряно чрез намеса на различни етапи от транслацията – процеса, чрез който ДНК се „транслира“ в протеини. Учените открили, че дрозоцинът се свързва с рибозома и възпрепятства завършването на транслацията, когато рибозомът стигне до сигнала „стоп“ в края на гена.
„Дрозоцинът е едва вторият пептиден антибиотик, за който е известно, че спира завършването на транслацията“, казва Алекзандър Менкин, автор на изследването и изтъкнат професор от Центъра за биомолекулярни науки и катедрата по фармацевтични науки на Колежа по фармация на университета. Другият, наречен апидецин и откриван при пчелите, беше описан за пръв път от учени от UIC през 2017 година.
Лабораторията на университета, ръководена съвместно от Менкин и професор Нора Васкес-Ласлоп, успяла да произведе пептида от мушиците и стотици негови мутанти директно в бактериалните клетки.
„Дрозоцинът и неговите активни мутанти, произведени вътре в бактериите, принуждаваха бактериалните клетки да се самоунищожат“, казва Менкин.
Макар че двата пептида дрозоцин и апидецин действат по един и същи начин, изследователите открили, че техните химични структури и начините, по които се свързват с рибозома, са различни.
„Чрез разбиране на начина, по който действат тези пептиди, ние се надяваме да се възползваме от този механизъм за потенциални нови антибиотици. Директното сравняване на компонентите на двата пептида улеснява разработването на нови антибиотици, които да вземат най-доброто от всеки“, отбелязва Менкин.

Елица ТАНЧЕВА