За първи път учените открили, че много хора мислят по-лошо след дневен сън през 1961 г. 

Наблюденията показали, че ако човек спи през деня и се събуди рязко, през следващите 30 минути или повече той не може да работи толкова добре, колкото преди да заспи.

Почивката често изиграва лоша шега – човек решава да подремне, за да работи по-добре, но накрая мисли още по-лошо. 

През 1968 г. това явление е наречено сънна интоксикация, а някои учени го наричат дезориентация при събуждане. По-късно се утвърждава терминът сънна инерция, който се използва и до днес.

Научните изследвания показват, че след прехода от състояние на сън към състояние на будност винаги е налице инерция на съня. Тежестта й зависи от фактори като продължителността на съня, степента на недоспиване, времето през деня и т.н. 

Най-трудно е за хората, които не са спали достатъчно през нощта, решили са да подремнат през деня и са били събудени от шум след 30 минути или повече. За това има разумно обяснение.

Когато човек си ляга през деня, за да се ободри, той се потапя в същите фази на съня, както през нощта. Първо идва бързата фаза на съня, която продължава около 30 минути – ако се събуди през този период от време, човек няма да има големи проблеми с мисленето. 

Въпреки това си струва да спите повече от половин час, тялото се потапя в дълбок сън, от който най-трудно се излиза. Събуждайки се в тази фаза от будилник или друг шум, човек няма да разбере какво се случва и няма да може бързо да се върне към своята работа.