AHR – арил въглеводородният рецептор, е протеин, който се открива на места на бариери като тези в червата и белия дроб. Естествени съединения в кръстоцветните зеленчуци като къдраво зеле, карфиол, броколи и зеле се свързват с рецептора и го активират да оказва въздействие върху редица гени. Някои от тези гени изключват AHR системата, което й позволява да се саморегулира.
Ефектът от AHR върху имунните клетки е добре разбран, но новото изследване, което беше публикувано в сп. Nature, показва, че рецепторът е силно активен и при ендотелните клетки от вътрешната обвивка на кръвоносните съдове в белия дроб.
Белодробната бариера между тялото и въздуха отвън е съставена само от два слоя – един от ендотелни и един от епителни клетки, защото трябва да позволява на въздуха да навлиза. В същото време обаче бариерата трябва да бъде поддържана силна срещу замърсяването или вирусите и бактериите.
Изследователите провели серия от опити при мишки с цел да покажат как AHR влияе върху белодробните бариери. Когато животните били инфектирани с грип, била открита кръв във въздушните пространства в белия дроб, тъй като се била просмукала през увредената бариера. Тогава авторите демонстрирали, че AHR може да попречи на бариерата да стане пропусклива: когато рецепторът бил свръхактивиран, те наблюдавали по-малко кръв в белодробните пространства.
Изследователите открили също, че мишките с повишена активност на AHR не губели толкова тегло, когато били инфектирани с грип, и по-добре се борели с вторичната бактериална инфекция, възникваща в добавка към първоначалния вирус.
Когато било предотвратено експресирането на AHR в белодробните ендотелни клетки на инфектирани мишки, във въздушните пространства се наблюдавала повече кръв и имунни клетки, което говорело за по-голямо увреждане на бариерата.
Изследователите също така демонстрирали, че грипната инфекция предизвиква намаляване на защитната активност на AHR в белия дроб, но само при мишки, приемащи свързващи се с рецептора съединения в своята диета преди болестта. Тези открития свързват хранителната консумация с активността на AHR и изхода при вирусна инфекция: инфектираните мишки не приемали толкова храна, когато били болни, така че техният прием на свързващи се с AHR съединения бил понижен и AHR системата била по-слабо активна, водейки до повече белодробно увреждане.
Въпреки предизвиканото от инфекцията намаляване на активността на AHR, за мишките било благоприятно да консумират диета, богата на свързващи се с този рецептор съединения – те имали по-добра цялост на бариерата и по-малко белодробно увреждане по време на инфекцията от мишките на контролната диета. Тези резултати показват, че AHR оказва защитен ефект върху белодробната бариера, която бива засегната от инфекциите, но може да бъде подобрена чрез правилната диета.

...