Тимусната жлеза, която произвежда имунни Т-клетки преди раждането и през детството, често се смята за нефункционираща при възрастните хора и понякога се отстранява по време на сърдечна операция за по-лесен достъп до сърцето и основните кръвоносни съдове. Ново изследване, което беше оглавено от екип от Масачузетската многопрофилна болница (MGH) и публикувано в сп. New England Journal of Medicine, намери доказателства, че тимусът в действителност е жизненоважен за здравето на възрастните като цяло и в частност за предотвратяване на рака и навярно автоимунните болести.
За да определи дали тимусът носи ползи за здравето в зряла възраст, екипът оценил риска от смърт, рак и автоимунни болести при 1146 души, при които жлезата била хирургично отстранена, и други 1146 участници, подбрани да съответстват демографски на първите, които били претърпели сходни кардиоторакални операции без тимектомия. Изследователите измерили и производството на Т-клетки и кръвните нива на свързани с имунитета молекули при подгрупа от пациентите.
Пет години след хирургията 8,1% от подложените на тимектомия били починали срещу 2,8% от тези, чийто тимус не бил отстранен, което се равнява на 2,9 пъти по-висок риск от смърт. През същия този период 7,4% от пациентите с тимектомия развили рак, сравнено с 3,7% от контролната група, еквивалентно на 2 пъти по-висок риск.
„Като изследвахме хора, чийто тимус е бил отстранен, открихме, че тимусът е абсолютно необходим за здравето. Ако го няма, рискът на хората от смърт и рак е най-малко двоен – казва старшият автор д-р Дейвид Скедън, директор на Центъра за регенеративна медицина в MGH и съдиректор на Харвардския институт за стволови клетки. – Това показва, че последиците от отстраняването на тимуса трябва да бъдат внимателно обмислени, когато се планира тимектомия.“
При допълнителен анализ, включващ всички пациенти от групата с тимектомия с над 5 години проследяване, общата смъртност била по-висока в тази група, отколкото при населението като цяло в Съединените щати (9% срещу 5,2%), както и смъртността вследствие на рак (2,3% срещу 1,5%).
Макар че Скедън и колегите му установили, че рискът от автоимунни заболявания не се различава съществено при двете групи като цяло в тяхното изследване, те наблюдавали разлика, когато от анализа били изключени пациентите, които имали инфекция, рак или автоимунно заболяване преди хирургичната операция. След тяхното изключване 12,3% от хората с тимектомия развили автоимунно заболяване срещу 7,9% от контролната група, което означава 1,5 пъти по-висок риск.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Елица ТАНЧЕВА
