Кенкурът е известен като ароматна подправка за овкусяване на ястия или успокояващо билково средство при разстроен стомах. Сега изследователи от Метрополитния университет на Осака в Япония откриха обещаващи доказателства, че това тропическо растение от семейството на джинджифила, чиято родина е Югоизточна Азия, има антиракови ефекти.

Под ръководството на доцент Акико Коджима от Висшето училище за човешки живот и екология изследователите демонстрираха, че екстрактът от кенкур и неговата главна активна съставка етил р-метоксицинамат (ЕМС) значително потискат растежа на рака на клетъчно ниво и при животни.

Макар че предишни изследвания върху ЕМС показаха неговия антираков потенциал, дължащ се на това, че намалява експресията на митохондриалния транскрипционен фактор А (TFAM), който е свързан с размножаването на раковите клетки, точният механизъм оставаше неясен досега.

„Резултатите от настоящото изследване потвърждават антираковите ефекти на екстракта от кенкур и неговата главна активна съставка ЕМС. Има силни очаквания, че TFAM ще стане нов маркер за антиракови ефекти в бъдеще с напредването на изследванията в сродни области“, заяви доцент Коджима.

Повече за кенкура. Това растение от семейство Zingiberaceae, чието ботаническо наименование е Kaempferia galanga, е родственик на джинджифила и куркумата. То е известно още като ароматен джинджифил, пясъчен джинджифил и лилия на възкресението. Ето какво е известно за него:

Външен вид. Растението има широки листа и коренища, които представляват ароматни малки грудки. То има и цветчета, които в повечето случаи са бели или светлолилави.

Кулинарни употреби. Кенкурът има характерен вкус. Той е пикантен, леко наподобява на пипер и има подобен на камфор аромат.

Грудките често се използват в традиционната кухня на Югоизточна Азия. Той е ключова съставка на напитки и ястия като „джаму“ в Индонезия и „сом каек“ в Тайланд. Може да се употребява пресен, сушен или стрит на прах. Силният му вкус и аромат налагат в повечето случаи да се използва пестеливо.

...

Елица ТАНЧЕВА