Главна причина за образуването на холестеролните плаки е високото съдържание на холестерол в кръвния ток. Липопротеините с ниска плътност (т.нар. „лош“ холестерол – LDL) се отлагат върху увредени участъци на ендотелия (вътрешната стена на кръвоносните съдове), образувайки липидни „петна“. При окислението им организмът реагира на тях като на чужди тела, изпращайки за тяхното инактивиране армия от левкоцити – макрофаги. Последните поглъщат окислените липопротеини, в резултат на което се образуват т.нар. пенести клетки. Последните секретират множество вещества, които провокират развитието на възпалителен процес. От своя страна от мускулната тъкан мигрират гладкомускулни клетки, синтезиращи протеинови влакна, предимно колаген. В резултат се формира класическа атеросклеротична плака, състояща се от ядро, включващо пенести клетки и окислени липопротеини, и фиброзна капсула, изградена предимно от колаген. На по-късен етап в холестеролните плаки могат да се формират кръвоносни съдове и огнища на калциноза – натрупване на калций. Т.нар. нестабилни плаки, които имат тънка фиброзна капсула, високо съдържание на липиди и са свързани със значителен възпалителен процес, са особено склонни към откъсване, причинявайки атеротромбоза. Това предизвиква активиране на тромбоцитите, в резултат на което се образува кръвен съсирек – тромб. Ако тромбът се формира в широка артерия, кръвотокът го отнася към по-тесен кръвоносен съд, където той блокира циркулацията на кръвта. Ако това се случва с кръвоносен съд в мозъка, следва инсулт, а ако е в сърцето – инфаркт.  

Погрешно е схващането, че образуването на холестеролни плаки е „приоритет“ само на възрастните хора.

В действителност те могат да се образуват и у 20-30-годишни младежи. Като правило те се формират в аортата, коронарните артерии и тези на главния мозък, бъбреците, червата и долните крайници. 

Многобройни изследвания по категоричен начин доказват, че хранителният режим е от ключово значение за развитието или чувствителното намаляване на риска от образуването на холестеролни плаки. Съществуват храни, които активно противодействат на тяхната поява и подпомагат безупречното функциониране на сърдечно-съдовата система.

Кои са тези чудодейни храни?

Нарът

Нарът определено е един от най-добрите плодове за профилактика на сърдечно-съдовите патологии. Препоръчително е да се консумират пресни плодове, а не консервиран сок. Доказано е, че нарът подобрява чувствително липидния профил, способства за нормализиране на нивото на холестерол в кръвния ток и за разреждането на кръвта. Тези действия на нара се свързват с особено високото съдържание на флавоноиди – мощни антиоксиданти, проявяващи антибактериално, противовъзпалително и антиканцерогенно действие. В зърната на нара се съдържат вълшебни субстанции, т.нар. елаготанини, представляващи естери на елаговата киселина с танините. Основният елаготанин в зърната на нара е пуникалагинът – най-мощният антиоксидант сред плодовете, който се среща единствено в този плод. Благодарение на него, както и на множеството други антиоксиданти, показателят ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity), характеризиращ антиоксидантния капацитет на даден продукт, при нара достига невероятните 4479 единици. В тънките черва пуникалагинът се разпада и освободената елагова киселина се метаболизира от чревната микрофлора, които я превръщат в набор от вещества с особено висока физиологична активност – уролитини А, В, С и D. Установено е, че уролитин А действа имуностимулиращо, антивирусно, способства за регулиране на нивото на холестерола и препятства неговото окисление, противодейства на развитието на възпалителни процеси в мозъка, а следователно и на развитието на болестта на Алцхаймер и т.н.

Райската ябълка

Жълто-оранжевият цвят на райската ябълка се обуславя от високото съдържание на каротеноиди – бета-каротин и ликопен, както и на ксантини – алкалоиди с жълт цвят. Каротеноидите са мощни антиоксиданти, които участват в инактивирането на свободните радикали, причиняващи стареене на организма. Ликопенът има два пъти по-висок оксидативен капацитет от бета-каротина и около сто пъти от витамин Е. Той способства за нормализиране на нивото на холестерол, проявява противовъзпалително и антиканцерогенно действие. Богатите на танини фибри също спомагат за редуциране на съдържанието на холестерол. Райската ябълка съдържа значително количество магнезий, който има сериозен принос за доброто състояние на сърдечно-съдовата система. Съществуват убедителни доказателства, че магнезият способства за понижение на нивото на холестерол и триглицериди в кръвния ток, оказвайки силен антиатеросклеротичен ефект. Освен това той препятства отлагането на холестеролни плаки в кръвоносните съдове, противодейства на агрегацията им и оказва вазодилатационен (съдоразширяващ) ефект върху коронарните съдове. Многобройни изследвания доказват, че при богат на магнезий хранителен режим вероятността от образуване на холестеролни плаки и развитието на хипертония е многократно по-ниска. 

Динята

Този сладък, сочен и вкусен плод съдържа една уникална аминокиселина - L-цитрулин, която не принадлежи към протеиногенните аминокиселини, изграждащи протеини и ензими, но в организма (по-точно в бъбреците) тя се превръща в друга важна аминокиселина – L-аргинин. Последната е прекурсор (изходно съединение), от който се синтезира азотен оксид – изключително важна сигнална молекула, оказваща мощен вазодилатационен ефект. Освен с понижаващо кръвното налягане действие тази чудодейна миниатюрна молекула играе съществена роля във всички метаболитни процеси, имунната защита, мозъчната дейност, нервната и храносмилателната система, стимулира ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове в органите и тъканите) и т.н. Динята съдържа и значимо количество ликопен (до 7,2 мг/100 г).

Рибата

Диетолозите са единодушни, че рибите са един от най-ценните източници на протеини за човешкия организъм, ето защо те следва поне два пъти седмично да са на трапезата. Липидите на рибите се отличават с особено високо съдържание (79-83%) на ненаситени мастни киселини. В техния състав влизат тези от фамилиите омега-3 – алфа-линоленова, ейкозапентаенова и докозахексаенова, и омега-6 – линолова и арахидонова. Мононенаситените мастни киселини са представени от олеиновата киселина. Незаменимите омега-3 мастни киселини способстват за очистване на стените на кръвоносните съдове от „лошия“ (LDL) холестерол и предотвратяват образуването на холестеролни плаки. Ейкозапентаеновата и докозахексаеновата киселина участват във възстановяването и образуването на нови клетки, способстват за укрепване на сърдечно-съдовата система, подпомагат мозъчната дейност и пр. Полиненаситените мастни киселини от фамилията омега-6 съдействат за укрепване на имунната защита, способстват за понижаване на нивото на „лошия“ (LDL) холестерол, подобряване на паметта и очистване на организма от токсини, препятстват развитието на възпалителни процеси и пр. Мононенаситената олеинова киселина понижава риска от развитие на сърдечно-съдови патологии, високо кръвно налягане, диабет, затлъстяване и т.н.

Доматите

Доматите са ценен източник на каротеноида ликопен, който, както вече казахме, играе важна роля за здравето на сърдечно-съдовата система. В килограм домати се съдържат до 50 мг ликопен. В доматеното пюре неговото съдържание достига до 1500 мг.

Орехите

Орехите са изключително ценен източник на ненаситени мастни киселини, които оказват многобройни ползи на сърдечно-съдовата система. Съдържанието на незаменимите омега-3 мастни киселини достига до 7,1 г/100 г (192% от дневната потребност), на тези от фамилията омега-6 – 33,3 г/100 г (198%), а на мононенаситените мастни киселини от фамилията омега-9 – 14,7 г/100 г (87,5%). Освен това орехите съдържат и значително количество магнезий – 120 мг/100 г (30% от дневната потребност), който съдейства активно за безотказното функциониране на сърдечно-съдовата система.

Маслиновото масло

Маслиновото масло също е богат източник на полиненаситени мастни киселини от фамилиите омега-3 и омега-6. 100 г маслиново масло осигуряват съответно 85% и 100% от дневната потребност от тези ценни, незаменими мастни киселини, които човешкият организъм не може да синтезира.

Значителни ползи на сърдечно-съдовата система оказват още чесънът, ябълките, портокаловият сок, овесените ядки и т.н.

Бел. ред. На предпоследната страница в броя ще откриете информация и талон за 15% намаление на ХолеСтоп – хранителна добавка, която съдържа фитостероли, за поддържане на нормални нива на холестерол в кръвта.

Доц. д-р Димитър ПОПОВ