• Здравейте. Кои са окончателно всички категории лекарства, за които се изисква задължително само и единствено електронна рецепта?
– От 16.10.2023 г. задължително САМО на електронна рецепта се предписват и съответно се изпълняват рецепти, съдържащи продукти, популярно наричани антибиотици и антидиабетни лекарства. Издадените преди тази дата хартиени рецепти се изпълняват по стария ред (и на хартия), докато се отпусне цялото количество по рецептата или до изтичане на нейната давност (максимум 6 месеца). Всички рецепти по НЗОК от 01.06.2021 г. са задължително САМО електронни.
• Кои медикаменти най-често хората опитват да закупят без рецепта?
– Всякакви. Пациентите обикновено не знаят, а и не е необходимо да знаят, какъв е режимът на отпускане на продуктите. Пациентите не бива да се сърдят, че фармацевтите им отказват отпускане без рецепта, когато това е задължително. В момента контролът и по предписването, и по отпускането става изключително стриктен и дори някой в аптеката да желае да „направи изключение“, това ще бъде видяно и санкционирано. Електронната рецепта не отменя посещението при лекаря. Той е медицинският специалист, който поставя диагнозата и определя терапията. При назначаване на лечението лекарят знае кои продукти са задължително по лекарско предписание и издава рецепта. Ако пациентите искат да се ориентират по-лесно, трябва да знаят, че продукти, които се рекламират в медиите, се отпускат без рецепта – лекарства без лекарско предписание, хранителни добавки, медицински изделия, козметика и др.
• Как се взима електронна рецепта?
– По същия начин, както и хартиена рецепта. Преглежда ви лекар, само че вместо да напише рецептата на хартиена бланка, предписващият през компютъра си на работното си място (болница, медицински център, кабинет и т.н.) или през телефона си чрез безплатното мобилно приложение генерира електронно предписание, което само няколко минути по-късно вече може да бъде изпълнено във всяка една аптека.
• Когато пациент отиде при фармацевт, какво трябва да представи?
– Минималното, което е необходимо на фармацевта, за да изпълни електронната рецепта, е ЕГН на пациента и датата, на която е издадена рецептата. Има и много по-удобни начини. Например лекарят при генерирането на предписанието може да изпрати на пациента по мейл, вайбър, месинджър или други начини националния референтен номер на рецептата и е достатъчно просто да го покажете в аптеката.
• Успешно ли стартира практиката с електронните рецепти? Има ли засечки в софтуера? Смут сред пациентите?
– По 70% от издадените електронни рецепти е имало отпускания, което е много добър показател. За сравнение при рецептите по НЗОК (повече от 44 млн. рецепти), които работят от 2,5 години, има 80% изпълнения. Имаше очаквани трудности при някои софтуери, които се решиха. Вероятно ще се появяват и нови предизвикателства, които ще се решат. Пациентите не бива да се притесняват, никой няма да остане без терапията си, стига продуктите да са налични в аптеките, което е далеч по-сложен за решаване и нарастващ през последните години проблем.
• Какви проблеми излязоха на преден план и как според Вас могат да се решат?
– Няма технически проблеми, които не могат да бъдат решени. Въпросът е защо и кой има интерес от нерешаването им. Има силна вътрешна съпротива сред някои медицински специалисти и участници във веригата на лекарствоснабдяването. Някои просто се плашат от новостите, които са неизбежни. Други явно не искат да има прозрачност и има какво да крият. Ще цитирам един депутат от заседанието на Комисията по здравеопазване, който каза, че ние дигитализирахме един аналогов процес, който години наред се правехме, че е наред, и сега всички кривици на процеса станаха видими и вече не можем да си затваряме очите. Нищо в процеса по предписване и отпускане на практика не се е променило. Промени се само форматът на рецептата. Само че при дигитализацията контролът е повсеместен и неизбежен, защото остава следа кой какво е предписал и кой какво е отпуснал. Всички, които са заобикаляли правилата по една или друга причина, вече не могат да го правят, без да понесат отговорност за това.
• Настоявате лекарите да позволяват т.нар. „генерична замяна“, когато предписват медикаментите, за да могат пациентите по-лесно да намират лекарства. С какво и защо това би помогнало на пациентите? Има ли скрит търговски интерес?
– Нека първо кажем какво е генеричен лекарствен продукт, защото всякакви специалисти напоследък се изявяват в медиите и говорят, меко казано, неверни твърдения. Ще се опитам на достъпен език да обясня процеса по създаване на едно лекарство. Разработването на ново лекарство (нова молекула) е изключително скъп и продължителен процес. От хиляди молекули до клинични изпитвания стигат едва няколко. Правят се множество in vitro (в епруветки на клетъчни култури) изследвания, при които от хиляди се отсяват стотици потенциални молекули за бъдещо лекарство. После се правят други изследвания, включително и върху животни, при които броят на потенциалните формули намалява многократно. Необходимо е да се докаже ефективността и безопасността на бъдещото лекарство. До тестове върху доброволци стигат само няколко молекули. Може и да не се стигне до пускане на пазара въобще, въпреки всички инвестиции в средства, време и усилия. Всички тези изследвания понякога струват милиарди и затова, когато едно лекарство получи разрешение за употреба, фирмата, която притежава правата за употреба, получава ексклузивното право единствено тя да го произвежда и предлага на пазара. За този период тя определя цената на лекарството и това е така, за да може да се възвърнат направените инвестиции, да се генерира някаква печалба и да се инвестира в разработката на други нови лекарства.
Когато изтече ексклузивното право на компанията, пуснала на пазара новото лекарство, други фирми могат да произвеждат същото лекарство, но под друго търговско наименование. Това са генеричните лекарствени продукти. При тях действието на активната субстанция вече е доказано. Отпада дългият процес по разработката на лекарството, което го прави много по-евтино и достъпно за пациентите и за здравните фондове. При регистрирането и пускането на пазара обаче се доказва, че имат същата наличност в човешкия организъм при употреба, както оригиналният продукт. Не се прави компромис с качеството, ефективността и безопасността и това е доказано не от лекари, не от фармацевти, а от регулаторите (Агенцията по храните и лекарствата в САЩ, Европейската лекарствена агенция, Изпълнителната агенция по лекарствата). Няма субективизъм, няма собствено мнение, а само данни и доказателства. Днес говорим за медицина на доказателствата, а не за „аз така смятам, защото най-добре знам от моя опит и наблюдение“. Така работи фармацевтичната индустрия. В богатите държави, колкото и големи финансови възможности да имат, масовите заболявания се лекуват с достъпни и качествени лекарства, за да се спестят средства за иновативни терапии, за които все още няма генерични продукти.
Какво се случва в България? У нас практика е медицинските специалисти да предписват лечение по търговско наименование, при което в аптеката трябва да отпуснат точно същия лекарствен продукт. Ако продуктът не е наличен в конкретна аптека, пациентите трябва да обикалят в търсенето му. А когато продуктът въобще не е наличен на пазара, след дълго издирване, дори звънене на приятели по други населени места, пациентът трябва да се върне при лекаря, за да му бъде предписано друго търговско наименование. Ако и то не е налично, процесът се повтаря. Този проблем особено ясно се наблюдаваше по време на COVID пандемията, но си остана и дори се задълбочи след това. Колкото и да отричаха, вече всички признават, че живеем в условия на временен или хроничен недостиг на определени продукти. И това не е само български проблем, а световен такъв. Повече от 80% от липсващите или недостигащите лекарства в Европа имат генеричен заместител, т.е. в държавите, където генеричната замяна е позволена, проблем за тях няма!
Лекарите имат възможност, но малко го правят, да предписват терапия по международно непатентно наименование. Тогава в аптеката фармацевтът може да предложи на пациента всички налични еквивалентни алтернативи – каквото е налично в аптеката и каквото може да се достави (налично е на пазара въобще). Така пациентът ще може да си избере от оригинален продукт до всеки един, включително най-достъпния генеричен продукт. Няма да се налага да се издирва лекарството на конкретна компания при наличие на същите продукти на други компании в аптеките. В България пациентът по отношение на здравеопазването освен задължения, вярвам все още, има и права. Пациентът трябва да има правото да избира между доказано еквивалентни по отношение на качество, ефективност и безопасност лекарства. Не всеки разбира от лекарства, затова са фармацевтите, но всеки може да сравни цени. Няма скрит търговски интерес в правото на пациента да избира, но вероятно тази свобода засяга бизнес модели на някои компании и медицински специалисти. Няма обективна причина и аргументи да не се позволи генеричната замяна в аптеката в полза на по-добър достъп до терапия за пациента. Има субективно мнение и търговски интерес това да не се случи!
Интервюто взе Мартина ЗИНОВИЕВА
