Всеки човек има дни, в които просто иска да си остане вкъщи. Но в някои случаи такова желание се превръща в постоянна нужда, която намалява качеството на живот – именно това специалистите наричат „синдром на пещерата“.
Синдромът на пещерата е набор от симптоми, които описват поведенческите модели и емоциите на човек, който е преживял травматично събитие и е решил, че най-безопасното място е у дома. Поради това той отказва да напусне дома си и изпитва безпокойство и страх, когато трябва да го направи.
За съжаление, синдромът на пещерата влошава значително качеството на живот. Нивото на социално взаимодействие намалява, така че човек може да се почувства самотен и ненужен.
Социалната му интелигентност също страда: става трудно да се разбере и правилно да се тълкува поведението на другите, поради което възприятието се променя, появява се стереотипно мислене и желанието за нови запознанства и отваряне към хората изчезва.
Защо възниква синдромът на пещерния човек? Най-често синдромът на пещерата засяга хора с психични проблеми, като тези, които изпитват хроничен стрес или посттравматично стресово разстройство.
Това състояние е резултат от различни фактори, влияещи върху живота: ежедневие, възприятия и социален кръг.
Причината за синдрома на пещерата при много хора беше пандемията Covid-19, по време на която беше необходимо да се поддържа социална изолация. Хората са свикнали да са постоянно вкъщи, да работят дистанционно и да използват услуги за доставка, за да не излизат. След такива ограничения може да им е трудно да коригират темпото си на живот и да се адаптират към ново нормално, като работа в офис или прекарване на време извън дома.
Как да разберете, че го имате? Първата отличителна черта на този синдром е тревожността, която се появява веднага щом напуснете прага на къщата. Например ходенето до магазина или на лекар може да изглежда страшно и неудобно.
Но постоянното стоене вкъщи не носи радост. Хората със синдром на пещерата осъзнават, че губят социалната част от живота си, като се затварят между четири стени. Поради това имат чувство на отчуждение и самота, неудовлетвореност от себе си. Те могат да се обвиняват, че са слабохарактерни и мързеливи.
В особено тежки случаи човек изобщо не може да напусне дома си. Всяка крачка отвъд прага е съпроводена със симптоми на страх, като ускорен пулс и световъртеж. Може да изпита пристъпи на паника и на агресия, когато е далеч от дома.
Има няколко неща, които трябва да направите, ако искате да се справите
Започнете с малко. Не трябва да тръгвате на дългосрочно пътуване, ако напускането на къщата ви е трудно. Започнете с малко: отидете до магазина, вместо да поръчате храна, разходете се с приятел, вместо да седите в кухнята. Опитайте се да включите излизането от къщи в графика си и се придържайте към него, преодолявайки страха и негативните емоции.
Потърсете подкрепа. Помолете близките да ви помогнат да се почувствате по-комфортно, когато излизате, като например да ви придружат до магазина или да прекарате време заедно в парка.
Също така си струва да се опитате да намерите хора, които се борят с подобен проблем. В крайна сметка, като получавате подкрепа и в същото време я предоставяте на човек, който изпитва същите емоции, ще бъде много по-лесно да преодолеете трудностите и да почувствате, че не сте сами.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Симеон НИКОЛОВ
