В наши дни специалистите са единодушни, че метаболитният синдром е свързан с наличието на комплекс от биохимични, хормонални и клинични патологии, водещи до заболявания като захарен диабет, повишено артериално налягане, атеросклероза, смущения в обмяната на липидите, подагра, чернодробна стеатоза и др. Определено се счита, че метаболитният синдром е водещ фактор за сърдечния инфаркт и мозъчния инсулт, които патологии са причина за почти всяка трета смърт на земята. Общоприето е становището, че развитието на метаболитния синдром е свързано с наличието на

пет диагностични признака, наричани често „смъртоносен квинтет“:

• обиколка на талията над 1 м при мъжете и над 0,8 м при жените

• артериално налягане по-високо от 130/85

• съдържание на глюкоза в кръвта (сутрин на гладно) равно или повече от 6,1 ммол/л

• съдържание на „добрия“ (HDL) холестерол в кръвта под 1,0 ммол/л при мъжете и под 1,3 ммол/л при жените

• съдържание на триглицериди в кръвта равно или повече от 1,7 ммол/л.

За поставяне на диагнозата метаболитен синдром е достатъчно да свири само трио от петте музиканта на този смъртоносен квинтет.

Твърде често към критериите за развитието на метаболитния синдром се добавя и т.нар. индекс на телесната маса, който се изчислява като масата в килограми се раздели на квадрата на ръста в метри. Стойностите под 16 указват за подчертан дефицит на телесна маса, от 16 до 18,5 – за дефицит на телесна маса, между 25 и 30 – за повишена телесна маса (предразположение към затлъстяване), от 30 до 35 – за затлъстяване първа степен, от 35 до 40 – за затлъстяване втора степен, а над 40 – за болестно затлъстяване. Т.е. за нормални се приемат стойностите между 18,5 и 25.

Сам по себе си метаболитният синдром не се определя като заболяване, а по-скоро като отключващ фактор за редица патологии, значителна част от които животозастрашаващи. Ето защо медиците са единодушни, че метаболитният синдром е сериозен здравен проблем на населението на земята. Съществува информация, че в САЩ делът на хората над 50 години, които вече са се „сдобили“ с този синдром, е около 40%. Във Франция картината е малко по-оптимистична – въпросния квинтет слушат 22,5% от мъжете и 18,5% от жените. Счита се, че всеки четвърти човек на планетата вече е развил този синдром. И тъй като метаболитният синдром не е определено заболяване, не съществуват и лекарства за неговото цялостно лечение. В отличие от множеството болестни състояния, които имат съответните добре изразени симптоми,

метаболитният синдром не се съпътства от специфични признаци,

които биха заставили хората да им обърнат нужното внимание. Метаболитният синдром тихо и методично нанася сериозни вреди на организма, които в даден момент могат да се проявят с фатални последствия. Неслучайно метаболитният синдром получи неласкавото прозвище „тихият убиец на 21 век“.

Няма спор по въпроса за причините за развитието на този синдром. Наднормената телесна маса допринася в най-висока степен за развитието на метаболитния синдром. А тя е свързана със сериозни нарушения в метаболизма на захарите и липидите в организма. Т.е. с хранителния режим, с всичко това, което всеки ден се поставя на трапезата. Следва да признаем, че не малък дял за тази участ има хранителната индустрия, която предлага храни с високо съдържание на трансмазнини, захари, липиди и на безброй чужди на човешкия метаболизъм сурогати и продукти на синтетичната химия. И втората съществена причина е липсата на достатъчна физическа активност на съвременния урбанизиран човек. Според мнението на водещи специалисти метаболитният синдром увеличава около 30 пъти заплахата за живота на този, който чуе тази диагноза.

Въз основа на осъществените интензивни изследвания в това направление през последните години се стигна до заключението, че в това понятие „метаболитен синдром“ би следвало да се включат повече от пет патологии, т.е. по-оправдано е да се говори не за квинтет, а за цял симфоничен оркестър. А дали този оркестър ще изпълни траурния марш на Фредерик Шопен зависи от самите нас, тъй като ние ще му дадем партитурата със своя нездравословен начин на живот.

Особено насърчителни резултати в борбата с опасния синдром бяха получени при

значителното повишаване на количеството на растителните фибри в ежедневното хранене

Много изследвания доказаха, че пектинът, представляващ полимер на D-галактуроновата киселина (окислената форма на монозахарида D-галактоза), способства за понижение на нивото на „лошия“ (LDL) холестерол и триглицеридите, детоксикация на организма, противодействие на рязкото покачване на глюкозата в кръвния ток, оптимизиране на функциите на стомашно-чревния тракт в резултат на подобряване на чревния транзит и стимулиране на жизнената дейност и популацията на дружествената микрофлора в дебелото черво. Сходни заключения бяха направени и при използването на друг природен продукт – инулина, представляващ полимер на монозахарида фруктоза.

В търсене на нови целебни средства съвременната медицина често се обръща към необятната съкровищница от знания за свойствата на множеството природни лечебни растения, използвани през хилядолетията от нашите предци. Едно от тези целебни средства, използвани още в древността в Египет и страните на Изтока (Китай, Индия и др.), е псилиумът, представляващ „брашно“, добивано чрез смилане на обвивките на семената на индийския бял живовляк (Plantago Psyllium). Около 85% от това брашно представляват растителни фибри, повечето от които – разтворими.

Важно свойство на псилиума е способността му да поглъща особено голямо количество вода, в резултат на което се превръща в желеобразна маса с огромна адсорбционна способност. 1 грам псилиум задържа цели 45 грама вода. Предвид на множеството положителни резултати от изследванията на псилиума Комисията по храните и лекарствата (Food and Drug Administration – FDA) на САЩ одобри прилагането му като ефикасно средство за превенция на сърдечно-съдовите патологии, препоръчвайки 1,7 г на прием. Положителен ефект от приема на псилиум е чувството на ситост, който се получава, вследствие на което отслабва желанието за приемането на още храна. Това способства за постепенно понижение на телесната маса. Както пектина, и инулинът и псилиумът действат като пребиотик, стимулиращ жизнената дейност на дружествената микрофлора, от чиято кондиция в значителна степен зависи жизненият статус на човешкия организъм. Високоразклонената арабиноксиланова олигозахаридна компонента на псилиума действа като пребиотик със забавено действие, поради което пребиотичният ефект се разполага в продължителен период след приема. По този показател псилиумът превъзхожда пектина и инулина. Към настоящия момент са доказани

следните положителни въздействия на псилиума:

• понижение на нивото на кръвна захар, с което се намалява рискът от развитието на диабет тип 2;

• понижение на нивото на холестерола. При дневна доза 6 г и лечебен курс от месец и половина е налице понижение на общия холестерол с 14%, а на „лошия“ (LDL) – с 5-10%. Съществено условие при приема на псилиум е пиенето на значително количество вода – поне 2-2,5 л дневно.

• понижение на нивото на триглицеридите, което се отразява благотворно на общото състояние на кръвоносната система;

• нормализиране на кръвното налягане. 

Псилиумът съдържа и много други биологично активни вещества – ненаситени мастни киселини, фитостероли, иридоиди (аукубозид), алкалоиди и др. Например иридоидите, които представляват монотерпени, проявяват антиоксидантна активност и оказват редица благотворни физиологични въздействия – хипогликемично, болкоуспокоително, противовъзпалително, спазмолитично, антивирусно, имуномодулиращо, антиканцерогенно и пр.

Енергетичната стойност на псилиума е много ниска – едва 42 ккал (175,7 kJ)/100 г.

Доц. д-р Димитър ПОПОВ