Ето какво трябва да знаете, ако обмисляте да използвате натокиназа за здравето на сърцето.

Натокиназата е ензим, който се извлича от натто – традиционна азиатска храна, много популярна в Япония, натто, приготвена от варени соеви зърна, ферментирали с бактерията Bacillus subtilis natto. Тя се използва от векове в народната медицина за лечение на сърдечно-съдови заболявания.

Установено е, че натто разтваря плазминовия субстрат, както и изкуствения фибрин, който е неразтворим протеин, участващ в образуването на кръвни съсиреци.

Натокиназата изглежда притежава същите свойства, които могат да помогнат за смекчаване на специфични здравословни проблеми, свързани със сърцето и кръвоносната система. Този ензим принадлежи към семейството на серин протеазата и е отговорен за разграждането на други форми на протеини.

Резултатите от някои изследвания хвърлили малко повече светлина върху механизмите на действие на натокиназата. Проучванията показали, че натокиназата допринася за директно разтваряне на кръвосъсирващия протеин, известен като омрежен фибрин, увеличава плазмина в кръвта, който разгражда фибрина, блокира образуването на тромбоксан, вещество, отделяно от тромбоцитите, което е отговорно за съсирването на кръвта и свиването на кръвоносните съдове.

Натокиназата е обект на все повече изследвания поради наскоро разкритите потенциални ползи от нейната употреба. Тя притежава няколко благоприятни сърдечно-съдови ефекта поради антикоагулантната си и тромболитична активност.

Някои изследвания показват, че натокиназата може да помогне, включително при кръвни съсиреци и дълбока венозна тромбоза.

Натокиназата може да бъде от полза за пациенти с тромбоза, тъй като разтваря фибрина и минимизира нивата на коагулационните фактори, участващи в кръвосъсирването.

Изглежда, че висока доза натокиназа може да бъде ефективен антисъсирващ агент, намалявайки кръвните съсиреци и вероятно напълно предотвратявайки образуването им. По този начин тя имитира ефектите на аспирина, популярен разредител на кръвта.

Натокиназата е ефективна и за подобряване на кръвния поток до нормални нива.

Кръвен съсирек в дълбока вена в тялото на човек се нарича дълбока венозна тромбоза. Обикновено се появява в краката и засяга по-възрастни или затлъстели хора, които страдат от основен проблем с кръвообращението.

Изследвания установили, че натокиназата може да разгражда фибрина и да действа като мощен антикоагулант, ограничавайки концентрацията на фактор VIII, кръвосъсирващ протеин.

Според проучване, публикувано в International Journal of Molecular Science, в което на група от дванадесет здрави, млади мъже произволно била дадена една капсула натокиназа, само за два часа концентрацията на антитромбин в кръвта им се повишила значително.

Данните показват, че натокиназата предпазва от дълбока венозна тромбоза, като подобрява притока на кръв и предотвратява образуването на кръвни съсиреци.

Тя може също така да подобри и забави прогресирането на атеросклерозата. Това състояние включва втвърдяване на артериите, което се дължи на натрупването на мастни плаки по артериалните стени. Въздействието на този ензим върху атеросклерозата се дължи на неговите антиоксидантни свойства.

Скорошно проучване, което оценило подобряването на състоянието при атеросклероза след употреба на натокиназа в сравнение със симвастатин, установило, че натокиназата превъзхожда симвастатина с 14,8% по-голямо намаляване на артериалната плака. Тя също така подобрява нивото на „добрия” холестерол в тялото, а симвастатинът няма такъв ефект. Въпреки това натокиназата е по-малко ефективна от симвастатина за минимизиране на общия холестерол, „лошия” холестерол и триглицеридите. Тези параметри са основни фактори за сърдечно-съдови заболявания.

Инсулт

Има някои доказателства, които предполагат, че натокиназата може да има невропротективни и антиапоптотични свойства, които спират развитието на исхемичния инсулт.

Апоптозата е клетъчна смърт, така че като предотвратява умирането на клетките, натокиназата може да помогне за ограничаване на ефектите от инсулта.

Натокиназата може също така да подобри притока на кръв към мозъка след инсулт чрез разграждане на фибрин и минимизиране на увреждането на тъканите.

Освен това се смята, че протеиновият ензим има потенциала да намали фактора на фон Вилебранд, който е медиатор, увеличаващ риска от образуване на съсиреци и в резултат на това повишаващ риска от инсулт.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Станислав ТОДОРОВ