• Здравейте. Колко са аптеките в страната и има ли населени места, които да нямат и една аптека? Защо?
– В България има 3266 аптеки, от които 205 болнични аптеки (обслужват само лечебни заведения), 42 аптеки на помощник-фармацевти (в тях се не се отпускат лекарства по лекарско предписание, а само лекарства без рецепта, хранителни добавки, козметика и др.) и 3019 аптеки от открит тип. България има достатъчно на брой магистър-фармацевти, в този смисъл няма недостиг на специалисти, но сме на челно място по брой аптеки на глава от населението в Европа, т.е. имаме много аптеки, но неравномерно разпределени. В големите градове и около големите болници са много, в същото време има цели общини без никакви аптеки. До това положение се стигна с либерализирането на собствеността върху аптеките и възможността за създаване на вериги от аптеки, включително вертикално свързани със складове, и премахването на всякакви изисквания за отстояние между аптеките или брой аптеки на определено население. Понеже аптеката се издържа основно само на търговски принцип, т.е. от оборот, отстъпки и надбавки, без почти никакво финансиране и остойностяване на фармацевтичния труд, аптеки има само там, където те могат да се издържат. НЯМА ДЪРЖАВА в света, в която аптека да има във всяко населено място, не е и необходимо. Достатъчно е в рамките на определено време да имате контролиран достъп до лекарства и фармацевтични грижи. В Европа 95% от населението има такъв достъп до 30 минути. В България 97,8% от населението има, защото населението е съсредоточено в големите градове, а там са и аптеките.
• Съществува идея за използване на вендинг машини за продажба на лекарства. Подобно на кафе апаратите по улиците. Какви здравни рискове крие това?
– Вендинг автоматите не просто няма да решат проблема с достъпа до лекарствени продукти и фармацевтични грижи, а напротив, ще го задълбочат и ще породят нови проблеми. Свободният и безконтролен достъп до лекарства, дори без рецепта, е опасен. Това е мечтата на фармабизнеса – всичко произведено от поточната линия, през реклама да бъде изконсумирано безконтролно от пациента. Не знам кога и защо в България се появи разбирането, че лекарствата без рецепта трябва и могат да се употребяват по решение на пациента без консултация от медицински специалист. Да, за тях не е нужно лекарско предписание, но това не са обикновени стоки и те се отпускат под контрола на фармацевт. Отпускането на каквито и да е лекарства без контрола и консултацията от медицински специалист крие огромни рискове от неправилна употреба и маскиране на потенциално решими медицински проблеми, ненавременното идентифициране на които би довело до сериозни последици и огромни разходи за пациента и обществото в последствие.
• Има ли други държави в ЕС, където лекарствата да се купуват от вендинг машини?
– Има държави, в които лекарства без рецепта се продават от машини, но те са разположени на територията на аптеката, зареждат се и за тях отговаря фармацевтът в аптеката и дори пациентът да получи лекарство, включително в извънработно за аптеката време, на другия ден може да се получи консултация от фармацевт и лечението да бъде коригирано или прекъснато.
• Продажбата от апарат само за лекарства без рецепта ли се предвижда?
– В проекта за промяна на закона нямаше яснота какво точно щеше да бъде разрешено…
• Възможно ли е поставянето на подобни апарати да доведе до системна кражба на лекарства? Как ще бъдат охранявани тези машини?
– В проекта нямаше ясни гаранции нито кой ще носи отговорност за тези машини, нито как ще се гарантират условията на съхранение или сигурността им.
• След като при подобна продажба не присъства отговорно лице, може ли дете да закупи и злоупотреби с медикаментозни продукти?
– На практика да.
• С какво онлайн продажбата на медикаменти е по-различна от тази от апарат?
– Онлайн продажбата на лекарства без рецепта и в момента е разрешена, но само от съществуващи аптеки и дрогерии. На практика продажбата се прави от медицински специалист и е ясно кой носи отговорност за направеното, може да откаже доставка (ако се поръчат съмнително големи количества или комбинации от определени продукти).
• Поставянето на апарати за лекарства – това ли е начинът държавата да се бори с липсата на аптеки в много населени места? Имате ли други идеи?
– Има много начини да се подобри достъпът на хората до лекарствени продукти и фармацевтични грижи, нека не забравяме, че тези понятия винаги вървят заедно основно по причини, свързани с безопасността и рационалната лекарствена употреба. Необходимо е въвеждането на географски и демографски критерии за откриване на аптеки, т.е. нови аптеки да се откриват там, където е необходимо. Има създадена Национална аптечна карта, която показва дали и къде има недостиг не само на денонощни аптеки, но и на аптеки, извършващи определени дейности, които нито автоматите, нито амбулантната търговия на лекарства, нито онлайн продажбите могат да извършат – това са специфични дейности по здравна каса, наркотични лекарства, приготвянето на персонализирани лекарства и много други, които могат да се извършат само от фармацевт. Както казах, в България има достатъчно фармацевти, вече има пет фармацевтични факултета, но държавата не използва възможностите им, основно защото това би попречило на някои бизнес модели и постигането на определени търговски цели. А лечението на пациентите не бива да бъде търговия. Има дейности, извършвани от аптеките, който по същество в момента са социални, т.е. аптеките ги правят на практика безплатно – денонощния режим на работа, отпускане на скъпоструващо лечение по протокол от НЗОК, отпускането на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, реимбурсирани от НЗОК, и други. Като към това добавим и факта, че надбавките за аптеките, които са строго регламентирани и контролирани, са най-ниските в Европейския съюз, се оказва, че държавата е вменила социални функции на аптеките. Необходимо е целево финансиране само за аптеки, които извършват тези функции, които се намират в неблагоприятни икономически райони и работят денонощно. Началото на такова стимулиране бе поставено в 49-ия парламент с една промяна в Закона за здравното осигуряване и едва тази година, с определяне на целеви средства в бюджета на НЗОК, вече се виждат първите резултати. За 2024 година повече от половината новооткрити аптеки са извън големите градове и областни центрове. С появата на целевото финансиране за 2024 са открити девет нови денонощни аптеки, седем от които са в областни центрове, в които преди това не е имало денонощен достъп до аптека. Открити са нови 6 аптеки в малки населени места в труднодостъпни райони.
„Лечител“