Независимо от безспорните успехи на фармацията и медицината, достигнати в резултат на създаването на невероятен брой синтетични лекарствени средства, през последните години става все по-ясно, че по същество тези вещества са чужди на човешкия метаболизъм и поради това за тяхното инактивиране и елиминиране на сериозно изпитание са поставени черният дроб, бъбреците, храносмилателната, сърдечно-съдовата, нервната и имунната система на човешкия организъм. Невероятното, почти епидемичното разпространение на алергиите през последните десетилетия е безспорно доказателство за това. Разбира се, сериозен „принос“ за това има и храната, която всеки ден слагаме на трапезата, замърсената околна среда – въздух, вода, почва... Няма съмнение, че природните лечебни средства се приемат далеч по-благосклонно от човешкия организъм в сравнение с тези, рожба на синтетичната химия. По неведоми пътища
природните целебни растения успяват да се доберат до източника на болестното състояние
и да отключат скрития, еволюционно дълбоко закодирания в човешкия организъм жизнен и енергиен ресурс, с помощта на който да го ликвидират. Един от безценните целебни дарове на природата е амла – уникално растение, за което малцина са слушали.
Амла (Emblica officinalis) е растение от семейство Млечкови (Euphorbiaceae), което се среща в страните на Изтока – Китай, Индия и Цейлон. Това е дърво, което достига до 5 м височина, с дребни листа и твърде невзрачни цветове. Плодовете на амла, които зреят от ноември до февруари, са сферични, около 2,5-3 см в диаметър. Оцветени са от жълто-зелено до червено-кафяво, с шест линии, разделящи ги на равни сегменти. Те твърде много напомнят добре познатото у нас цариградско или бодливо немско грозде. В месестата част на плода се съдържат шест дребни семенца. Нейният вкус е кисел, тръпчив и твърде стипчив. Целебни свойства имат всички части на растението – плодовете, листата, кората и дори корените, но безспорно най-полезни са плодовете. Техните магически свойства са познати от хилядолетия в страните на Изтока. Амла заслужено се счита за перла на Аюверда – древната индийска наука за грижа за телесното и психическото здраве, призната от Световната здравна организация като ефикасна система на алтернативната медицина. В индийската култура амла се счита за свещено растение, на което дори е посветен специален ден на религиозен пост – Амалаки екадаши, свързан с индийското божество Вишну и неговата жена Лакшми.
Плодовете на амла съдържат
въглехидрати (до 13,7 г/100 г), протеини (около 0,5 г/100 г), фибри (до 3,4 г/100 г), каротеноиди (бета-каротен), флавоноиди (кверцетин, кемпферол), фитостероли, полифеноли (галова киселина, елагова киселина, пирогалол), коралигин (елаготанин), фурозин (непротеиногенна аминокиселина), танини (ембликанин А, ембликанин В, пуниглюконин, педункулагин), етерично масло (геранин), витамини (В1, В2, В3, С, Е), минерали (калий, магнезий, калций, мед, желязо, хром, фосфор и др.).
Кверцетинът способства за понижение на риска от инфаркт или инсулт, противодейства на образуването на тромби и проявява силна антихистаминна (антиалергична) активност. Известно е и уникалното му действие на цинков йонофор – на транспортьор на цинковите йони през клетъчната мембрана, където те блокират действието на ензима репликаза, с помощта на който става репликиране на вирусите и разпространението на заразата в целия организъм. Съществува информация, съгласно която галовата киселина предпазва от развитие на коварните нервнодегенеративни заболявания Алцхаймер и Паркинсон. Елаговата киселина има изключително широк спектър на физиологично действие – антиканцерогенно, кардиопротекторно, хипотензивно, противовъзпалително, кръвоспиращо и пр. Пирогалолът проявява антимутагенна активност – предпазва от увреждане носителите на наследствената информация молекулите на дезоксирибонукреиновата киселина (ДНК). Доказано е и неговото антиканцерогенно действие. Ембликанините притежават удължена антиоксидантна активност – в хода на инактивирането на свободните радикали те запазват антиоксидантното си действие в продължение на няколко последователни реакции.
По съдържание на витамин С – 800 мг/100 г (близо 900% от дневната потребност!)
те нямат конкурент в природата. За сравнение лимоните и портокалите съдържат около 50 мг/100 г. В едно миниатюрно плодче амла съдържанието на безценния витамин е по-високо, отколкото в един лимон или портокал. Медта и желязото активно подпомагат кръвотворния апарат. Особено ценна съставка на плодовете е хромът. В средата на миналия век стана известно, че в човешкия организъм този елемент участва в сложен комплекс, т.нар. глюкозо-толерантен фактор (Glucose Tolerance Factor – GTF), в който влизат две молекули никотинова киселина (витамин В3) и по една молекула от аминокиселините глицин, цистеин и глутаминова киселина. Беше доказано, че този комплекс играе важна роля в редица процеси в човешкия организъм. В частност – подпомага проницаемостта на клетъчните мембрани по отношение на най-ценния енергиен източник за човешкото тяло – глюкозата, утилиизрането ѝ от клетките и складирането ѝ в черния дроб под формата на резервния полизахарид гликоген. В това си действие GTF функционира аналогично на инсулина. Съществува информация, че ниските нива на хром в организма водят до трансформиране на част от глюкозата в мастна тъкан (т.е. до повишаване на телесната маса) и увеличение на количеството на холестерол в кръвния ток.
Благодарение на огромния брой вещества с антиоксидантно действие
в плодовете на амла стойността на показателя ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity), характеризиращ антиоксидантния капацитет на храните, е с фантастична стойност – 261 500 µmol TE/100 g. Съгласно информация на американската компания Natreon, разработила и патентовала екстракт от плодовете на амла, тяхната антиоксидантна активност превъзхожда 2,5 пъти тази на прочутите плодове акай бери, 28 пъти червената боровинка и 60 пъти плодовете на годжи бери.
Уникалният състав на плодовете на амла, включващ множество биологично активни вещества, обуславя
широка палитра от благотворни въздействия,
само изброяването на които си е истинско предизвикателство. Огромният брой вещества с антиоксидантно действие оказва мощно подмладяващо действие на организма. Безценните малки плодчета стимулират работата на сърцето, функциите на храносмилателната система, пълноценното усвояване на храната, повишават капацитета на имунната защита, подобряват функциите на мозъка, състоянието на кожата и т.н. Особено благотворно е тяхното действие върху черния дроб – главната биохимична лаборатория в човешкото тяло, от безотказното функциониране на която зависи жизненият тонус на целия организъм.
Със своите почти магически свойства амла с право е получила прозвището кралица на природните антиоксиданти, а нейните плодове се нареждат между вълшебните плодове на Изтока акай бери, годжи бери и хинап (китайска фурма), чиито целебни свойства са познати от хилядолетия.
Пресните плодове на амла са трудно достъпни у нас, но затова пък могат да се намерят както сушени, така и под формата на прахообразен екстракт. Напоследък може да се намери дори и натурален сок от тези невероятни плодове. През последните години популярност придоби и т.нар. масло от амла, което се получава чрез настойване на сухи плодове в растително масло. На това масло се приписват множество чудодейни свойства – предотвратяване на косопада и преждевременното побеляване, отстраняване на пърхота, придаване на блясък и еластичност на косата.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
