Едно от жестоките и изключително перфидни мъчения, които се практикували зад стените на Лубянка (сградата на органите на сигурността на СССР) в Москва, е било лишаването на подследствените от сън.
В наши дни в света съществуват множество центрове и три специализирани списания по сомнология (дял в медицината, който се занимава с изследвания, свързани със съня), но за това необичайно състояние на човешкия организъм все още се знае твърде малко. Малко повече, отколкото преди хилядолетия... Според американският учен Крег Хелер сънят е една от големите загадки на природата. Спят всички – насекомите, птиците, рептилите, млекопитаещите и даже рибите. Изказани са толкова много хипотези, които се опитват да дадат задоволително обяснение на този феномен, че страдащите от безсъние могат да броят тях, вместо овчиците... Неоспорим факт е, че след сън човек се събужда бодър и преизпълнен с жизнена енергия.
Неотдавна беше направена твърде оптимистична и многообещаваща крачка в разкриването на тайнството на съня. С използване на свръхмодерна техника – двуфотонна микроскопия, датската изследователка Майкен Нидерхаард от университета в Рочестър (САЩ) наблюдава, че
по време на сън в човешкия мозък се отключва особена дренажна система,
с помощта на която от него се отмиват множество вредни вещества и обемисти молекули – продукти на неговата дейност. В резултат рязко нарастват капацитивните възможности на мозъка и на целия организъм. Направеното откритие позволи да се предположи и механизмът на развитието на нервно-дегенеративните заболявания като болестите на Алцхаймер и Паркинсон. Известно е, че при тези патологии в мозъка се формират протеини, които по непонятни причини не се отстраняват от дренажната система. Вследствие на това те постепенно се натрупват, образувайки своеобразни плаки, които възпрепятстват нормалната мозъчна дейност. В много изследвания се прави изводът, че системното недоспиване значително повишава вероятността за развитие на инсулинова резистентност и диабет, бронхиална астма, хипертония, гастрит и язвена болест и един и половина пъти увеличава риска от преждевременна смърт. Липсата на достатъчно сън се отразява изключително негативно на имунната система на организма, който става много по-податлив на различни инфекции. Чувствително се понижава и способността за концентрация, вниманието, почти двойно се понижава производителността и петкратно нараства вероятността от пътно-транспортни инциденти.
Логичен е въпросът защо природата, при всичката си находчивост и необичайна изобретателност, е „пропиляла“ 25-30 години от човешкия живот? Коя е тази свръхважна причина, която я е принудила да вземе това решение? А колко много неща можехме да сторим и преживеем през тези години...
Едно от приемливите обяснения е свързано с аденозинтрифосфата (АТФ) – уникалната молекула, явяваща се по съвместителство акумулатор и доставчик на енергията, необходима за протичането на почти всички биохимични процеси в човешкото тяло. В отличие от растенията, при животните са налице редица екстремни ситуации, при които е наложително изразходване на значително количество енергия за изключително кратко време. Тя не може да се осигури от относително бавните метаболитни процеси, например разпадането на гликогена в черния дроб, при който се освобождава глюкоза – основният енергиен източник на мозъка и целия човешкия организъм. По тази причина в организмите на по-висшите животни функционира сложна система, която продуцира и светкавично пренася нужната енергия до всяка клетка на тялото. В качеството на енергоизточник служи вече споменатата молекула на АТФ, притежаваща две макроергични (високоенергийни) химични връзки, при разкъсването на които се освобождава химична енергия, която „финансира“ жизнените процеси в клетките. До неотдавна не беше известно къде се формират и как се пренасят до клетките молекулите на АТФ. Счита се, че тази изключително важна функция се изпълнява от т.нар. малки лимфоцити, които са „оборудвани“ с работилници (т.нар. митохондрии) за производство на АТФ. Поради малките си размери те имат способността през специфични клетъчни канали да проникнат в клетките на организма, доставяйки неотложно нужната им енергия. Доказано е, че по време на сън
в организма чувствително се повишава производството на малки лимфоцити,
в резултат на което се нулират направените през деня енергийни разходи и същевременно се осигурява стратегически резерв за безотказното функциониране на организма след събуждането му. Именно с липсата на жизнена енергия, осигурявана от АТФ, се обяснява пагубното, убийственото действие върху човешкия организъм на лишаването от сън.
В координацията на т.нар. циркадни ритми сън – бодърстване участва невропептидът мелатонин, който се продуцира от епифизата (пинеалната жлеза) на мозъка. Мелатонинът упражнява контрол върху невероятен брой процеси в човешкия организъм, осъществявани в ендокринната, нервната и имунната система. Наред с това той влияе върху въглехидратния и липидния обмен, съдейства за понижение на нивото на лошия (LDL) холестерол, взема участие в регулацията на кръвното налягане и т.н. В качеството си на мощен антиоксидант мелатонинът участва в защитата на организма срещу оксидативния стрес, провокиран от свръхагресивните активни форми на кислорода – свободните радикали. Мелатонинът е продукт на превръщането на невротрансмитера серотонин, който на свой ред се синтезира от незаменимата аминокиселина триптофан. Тази трансформация протича с настъпването на тъмнината и на практика се преустановява с първите слънчеви лъчи. Чрез синтеза на мелатонина епифизата подава сигнал на организма, че е настъпила нощта, и той следва да премине на икономичен енергиен режим и да пренастрои за целта всички свои органи и системи. Една от най-важните роли на мелатонина определено е извикването и поддържането на съня, през който човешкото тяло се запасява с нужната жизнена енергия и извършва неотложната профилактика на своите съставни части. Една от важните предпоставки за осигуряване на необходимото на организма количество мелатонин е хранителният режим, в който следва да присъстват продукти, които са богат източник на аминокиселината триптофан. Значителни количества триптофан съдържа спирулината (синьо-зелените водорасли), месото, рибата, орехите, бобовите храни, млечните продукти, бананите, сусама и др. За осъществяването на този синтез е необходимо в рациона да присъства достатъчно количество въглехидрати, витамин В6 и калций.
Любопитен факт е, че гладуването веднъж седмично стимулира синтеза на мелатонин
Очевидно отсъствието на енергийни източници заставя организма да увеличи производството на този невропептид, в резултат на което той да премине на икономичен енергиен режим, т.е. в сън.
На науката от години е известна т.нар. сънна болест, свирепстваща в Африка, която през 1906 години отнема живота на около 4 милиона жители на Уганда. Даже и в наши дни от това коварно заболяване страда около 20% от населението на Судан. Болестта се пренася чрез ухапване на мухата цеце, която обитава тропичните блата. Причинител са едноклетъчни микроорганизми (еукариоти) – трипанозоми (Tripanosoma brucei), които подлагат на невероятен стрес имунната система чрез постоянна промяна на външната си обвивка, заставяйки организма да синтезира милиони различни антитела. След време трипанозомите преодоляват и последната защитна бариера на тялото, охраняваща мозъка. В резултат организмът изпада в дълбок сън, последван от летален изход. Единствено спасение са специфични препарати срещу микроорганизма.
Още много тайни, свързани със съня не са разкрити. Какво се случва в нашия мозък по време на сън? Навремето хората са вярвали, че по време на сън душата напуска тялото и се преселва в други светове – красиви, тайнствени, страшни или тъжни, и ако човек бъде внезапно събуден, е възможно душата да не успее да се върне в тялото... Може би по време на сън съзнанието се рее във виртуален свят, спомените от посещението на който изчезват почти веднага след събуждане.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
