Не работят и генетичните хипотези, според които в генома на хората са зачестили гените, повишаващи алергичната чувствителност към определени субстрати. Очевидно въпросът тук все още е в някои променени фактори на околната среда. И според авторите на скорошна статия в сп. Science Translational Medicine един от тези фактори е обикновената сол.
Изследователи от Техническия университет в Мюнхен провели експеримент с два вида човешки Т-лимфоцити: така наречените наивни лимфоцити и Т-лимфоцитите на паметта.
Наивни се наричат имунните клетки, които никога не са се сблъсквали с чужди молекули.
Т-лимфоцитите на паметта, напротив, веднъж вече са се справили с някои подозрителни молекули и са ги запомнили – в случай, че се наложи да ги срещнат отново.
И двата вида клетки са били отглеждани в хранителна среда, в която се променяла концентрацията на обикновена сол, натриев хлорид. И се оказало, че когато в околната среда има много сол, лимфоцитите от двата вида започват да синтезират много протеини (имунни сигнални фактори и регулатори на генетичната активност), което ги прави подобни на третия тип лимфоцити – Т-хелперите 2. Те секретират сигнални протеини, които принуждават другите имунни клетки да произвеждат IgE антитела, а IgE антителата от своя страна стимулират освобождаването на хистамин, левкотриен и др.
Всичко това е необходимо за предпазване от определени инфекции, но отдавна е известно, че IgE антителата, хистаминът и други молекули, които стават изобилни под въздействието на Т-хелперите 2, участват в алергичните реакции.
Твърде активните Т-хелпер 2 клетки причиняват алергии и се оказва, че под въздействието на солта както наивните Т-клетки, така и Т-клетките на паметта започват да се превръщат в алергични лимфоцити.
Изследователите също установили, че при пациенти с атопичен дерматит, при който кожата става хронично възпалена поради някаква алергична причина, тези възпалени, раздразнени зони съдържат 30 пъти повече сол от тези без възпаление.

...