Неотдавна в авторитетното английско научно списание Nature беше публикувана статия, в която се обосновава ключовата роля на обитателите на дебелото черво на човека за развитието на изключително широк кръг заболявания, в т.ч. и психически. Пред последните десетилетия бяха публикувани огромен брой изследвания, които по недвусмислен начин доказват, че резидиращите в човешкия организъм микроорганизми играят изключително важна роля в жизнените процеси в него, оказват сериозно въздействие върху човешкото поведение, психика, физическо състояние, хранителни предпочитания и т.н.

Стените на дебелото черво са буквално наситени с имунни клетки

Около 70% от имунните клетки в човешкия организъм са съсредоточени именно в „отходното“ място на човешкото тяло. Това се обяснява с факта, че повечето инфекции в организма проникват именно през храносмилателния тракт. За осигуряване на нужния им комфорт и спокойствие бактериите в дебелото черво са сключили пакт за ненападение с имунните клетки, който поддържат чрез постоянно емитиране на субстанции, с които тушират евентуалното недружелюбно действие от страна на последните. 

Установено е, че бактериите активно общуват със стената на дебелото черво, а чрез нея – с мозъка на стопанина, отделяйки редица вещества, с които въздействат на ентерохромафинните клетки. Последните обхващат значителен участък от стомашно-чревния тракт – от долния хранопроводен сфинктер до ануса. Синтезират множество хормони, между които и важния хормон и невротрансмитер серотонин. Около 90% от серотонина в човешкото тяло се синтезира именно от тези клетки. Серотонинът играе ключова роля в регулирането на огромен брой жизненоважни процеси в човешкия организъм – настроението, съня, кръвосъсирването, апетита, сексуалността, телесната температура и пр. Има отношение и към процесите в главния мозък – паметта, обучението, както и към секрецията на храносмилателни ензими, отделянето на слуз, двигателната активност и т.н.

За постигане на своите цели

бактериите синтезират и емитират множество хормони и невромедиатори,

които синтезира и самият човешки организъм за управление на множеството жизненоважни процеси, протичащи в него – серотонин, допамин, норадреналин, хистамин, тестостерон, гама-аминомаслена киселина, регулаторите на апетита лептин и грелин и т.н. Някои бактерии синтезират и отделят в кръвния ток бензодиазепини – психоактивни вещества със сънотворно, седативно и анксиолитично (понижаващо тревожността) действие. Т.е. по същество чревната микрофлора играе ролята на допълнителна ендокринна жлеза в човешкото тяло.

В човешкия организъм обитават над 10 000 вида микроорганизми, които съставляват неговата

невероятно сложна екосистема

Основната част от бактериите в човешкото тяло се намира в дебелото черво, чиято маса се оценява на около 2 килограма! Отношението между чревната микрофлора (микробиота) и човешкия организъм е изградено по-скоро на принципа на мутуализма (взаимната полза), отколкото на коменсализма (безвредно съсъществуване).

Неоспорим факт е, че бактериите безкомпромисно отстояват своите интереси. Основните им изисквания се заключават в това редовно да получават предпочитаната от тях храна и стената на дебелото черво (чрез своите имунни клетки) да не ги притеснява.

Негласният съюз между човешкия организъм и микробиотата

е в името на всеобщото благо – храната. За любезно предоставения им покрив и прехрана чревните бактерии се отблагодаряват с разграждане на редица сложни вещества, с които, поради липса на съответни ензими, човешкият метаболизъм не може да се справи. Например те превръщат неусвояемите фибри в късоверижни мастни киселини (оцетна, пропионова, маслена), които човешкият организъм утилизира по подходящ начин. Например маслената киселина е основен източник на енергия за клетките на дебелото черво, оказва антиканцерогенно и противовъзпалително действие. Доказано е, че тя инхибира пролиферацията (увеличаването на броя) на раковите клетки и индуцира апоптозата (самоунищожаването) на клетките на колоректалния рак. Организмът усвоява почти изцяло късоверижните мастни киселини и само около 5% се извеждат с фекалната маса. Т.нар. дружествена микрофлора (бифидобактерии, лактобактерии и чревни пръчици) продуцират редица важни витамини (В1, В2, В3, В5, В6, В9, В12, К) и ензими, инактивират множество токсини и канцерогени, съдействат за усвояването на ценни минерали като натрий, калий, калций, магнезий, цинк, желязо, хлор, подпомагат безотказното функциониране на червата и т.н.

Обитаващите дебелото черво милиарди бактерии имат своите гастрономически предпочитания, които отстояват с всички възможни и невъзможни средства. Те са твърде капризни и, като правило, не са очаровани от предоставяното им меню, затова по най-безцеремонен начин се заемат с това да прекроят нашите хранителни навици и „внушат“ на мозъка ни (с който са в постоянна комуникация!), че изпитваме невероятно блаженство от направения от тях гастрономичен подбор. Т.е. ако ние изпадаме в еуфория от дадена храна, това съвсем не означава, че този избор е наистина наш, а не на хитрите ни и находчиви наематели в дебелото черво. Те постигат своите перфидни цели чрез манипулиране на чувствителността на нашите рецептори, емитиране в кръвния ток на множество сигнални молекули, „хакване“ по устройващ ги начин на сигналите, изпращани от втория (ентералния) мозък до главния и т.н. Както казахме, микробиотата се състои от множество видове бактерии, които се отличават по своите гастрономични интереси. И всеки вид по свой начин се старае да въздейства на човешкия организъм с оглед непременно да задоволи своите потребности. Понятно е, че у хората с различни хранителни предпочитания е налице сериозно различие в състава на чревната микрофлора. Преобладават тези микроорганизми, които проявяват определен интерес към съответния тип храна. 

Според мнението на д-р Рой Слитър от Ирландския научен институт в град Корк, което се споделя от множество учени по света, човекът и обитаващите го бактерии следва да се разглежда като свръхорганизъм, в който бактериите играят ролята на виртуален орган, който продуцира много повече вещества от главната биохимична лаборатория на човека – черния дроб.

На бактериите, населяващи човешкото тяло, е присъща т.нар.

колониална
резистентност

– способността да противодействат на заселването и размножаването на патогенни микроорганизми на заетата от тях територия. За целта те продуцират специфични субстанции с антибактериална активност, с които потискат настъплението на натрапниците, респективно, ако не могат да се справят сами, вдигат „на оръжие“ имунната система на своя хазяин. Понятно е, че всичко това те определено вършат с користна цел – да защитят своето жизнено пространство, но действието им определено е полезно за човешкия организъм, който предпазват от инфектиране с патогенна микрофлора.

С абсолютна категоричност е доказано, че драстичното нарушение на състава на полезната бактериална микрофлора в човешкия организъм, известно като дисбактериоза, води до развитието на широк кръг патологии, някои от които с твърде сериозни последствия. За възстановяване на оптималното съотношение на резидиращите в дебелото черво полезни бактерии се използват пробиотици, съдържащи млечно-кисели и бифидобактерии, както и пребиотици (фруктоолигозахариди, инулин, лактулоза, лактитол и др.), които подпомагат популацията и активността им.

Оказва се, че всички

ние сме в доживотен плен на тези миниатюрни манипулатори,

от доброто настроение на които зависи както физическото ни, така и психическото ни здраве. Една от възможностите със сигурност да спечелим тяхното благоразположение е да консумираме млечнокисели продукти (кисело мляко, айран, кефир). Нещо, на което обръща внимание още в началото на миналия век украинско-френският биолог и носител на Нобелова награда Иля Мечников. Редица изследвания през последните години доказват, че модифицирането по подходящ начин на чревната микрофлора е ефективно и изключително перспективно средство за противодействие на редица патологии. 

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ