• Здравейте, акад. Юхновски. Вие и Вашите колеги от БАН искате всички медицински университети да спрат да преподават хомеопатия. Към момента става въпрос за звената във Варна и Стара Загора. Защо? Този Ваш призив не е за първи път. Кои университети вече са се отказали от преподаването на хомеопатия? Какви стъпки предприехте към момента това да се случи?

– Преподаването на лъженауката хомеопатия в храмовете на медицинската наука, каквито са медицинските университети у нас, е позорно професионално явление и много вредно за здравната култура на нашето общество. Създаденият преди няколко години в БАН Форум за борба срещу лъженауката организира сред водещите учени от Българската академия на науките подписка до ректорите на медицинските университети у нас срещу преподаването на хомеопатията. Бяхме най-активно подкрепени от Националната пациентска организация и Съюза на учените в България. Радостно е това, че и като следствие на правилното си професионално разбиране за ролята на научната медицина, ректорите на медицинските университети в София, Пловдив и Плевен прекратиха всички форми на преподаване на хомеопатията в тези университети.

За съжаление, медицинските университети във Варна и Стара Загора продължиха да поддържат обучението по хомеопатия. Затова, по решение на Форума за борба с лъженауката към БАН, адресирахме тази година отново Призив-обръщение до ректорите на двата университета. Начело на подписката са имената на едни от най-известните у нас и в чужбина български медици като академик д-р Богдан Петрунов, акад. д-р Лъчезар Трайков, акад. д-р Чавдар Славов, чл.-кор. д-р Цветалина Танкова, чл.-кор. д-р Христина Групчева, акад. д-р Ангел Гълъбов, акад. д-р Петя Василева, акад. д-р Дамян Дамянов, акад. д-р Григор Горчев. За да подкрепим действията на ректорите на медицинските университети, осъществихме редица целеви интервюта пред телевизионните канали и редица вестници. Написахме и издадохме книгата „Хомеопатията днес“, в която за първи път пред българските читатели, чрез публикуваните документи, се открива истината за негативното отношение на официални държавни органи в Европа, Съединени щати и Австралия към лъженауката хомеопатия. Книгата съдържа и редица публични документи като доказателство за постоянната борба на европейските лекарски и научни организации срещу лъженаучните принципи и практики на хомеопатията. „Принципите“, на които се основава теорията и практиката на хомеопатията, са изцяло извън полето на съвременната наука. Първият принцип на хомеопатията – „Принципът на подобието“, се съдържа в твърдението, че „вещество, което при поглъщане от здрав човек предизвиква определени болестни симптоми, може да се използва за лечение на същите симптоми при болен човек“. Този принцип вероятно произлиза от представите на симпатичната магия, основана на твърдението, че „обекти, които са подобни, се намират в свръхестествена магическа връзка“. Вторият основен принцип на хомеопатията е „Принципът на малката доза (големите разреждания)“, който се изразява в твърдението, че лечебният ефект на хомеопатичното лекарство не само че не намалява, а се увеличава (!) с разреждането му. Едно твърдение, противоречащо на най-елементарните представи на здравия разум, защото всеки знае, че с разреждането на алкохола, например, действието му намалява. Този принцип изцяло противоречи на отдавна установената връзка доза – отговор в съвременната медицина. В редица случаи практически използваните разреждания в хомеопатията са толкова големи, че в разтвора или хапчето не може да има нито една молекула от изходното вещество-майка. Тогава хомеопатите викат на помощ несъществуващата „памет на водата“, една измислица, отдавна опровергана от съвременната наука. За тази измислица създателят й, френският „учен“ Бенвенист, дори получи позорната Антинобелова награда. И за каква „памет на водата“ може да се говори, когато в хомеопатичните глобули няма вода?

От години в своите интервюта шефовете и активистите на хомеопатите в България винаги скриват от нашата общественост фактите за съществуващото негативно отношение на правителствата и борбата на учените и медиците от Европа срещу хомеопатията. Те обикновено твърдят, че условията за съществуването на хомеопатията в западните страни са прекрасни. Очевидно е, че това е напълно невярно.

Широкото разпространение на хомеопатия се дължи главно на нейната реклама, огромна по обем и разнообразие, във всички масмедии и особено в интернет. Хомеопатичните компании, които произвеждат така наречените хомеопатични лекарствени вещества, разполагат с огромни финансови възможности за рекламиране на своята продукция. Простата причина за това е, че създаването на съответните хомеопатични лечебни препарати практически не им струва нищо. За разлика от огромната изследователска многогодишна дейност на големи колективи от учени и огромните средства (стотици милиони долари), които фармацевтичните компании влагат в производството на едно ново лекарство, основаващо се на доказателствената научна медицина, производството на хомеопатичните препарати е безкрайно елементарно в техническо отношение. Измислянето на тези „лекарства“ се основава единствено на „хрумки“, използващи доказано неверните „принципи“ на хомеопатията. Единствените по-сериозни производствени разходи са за опаковката и за рекламата на хомеопатичните препарати, които, на всичко това отгоре, не подлежат на контрол за лечебната им ефективност. Останалото е чиста печалба за хомеопатичните компании.

• Кои са най-сериозните защитници на хомеопатията и нейното преподаване в страната? Какви са техните доводи?

– У нас с най-голяма агресивност хомеопатията се защитава от говорителите на така наречената „Клинична хомеопатия“. За наше най-голямо съжаление, сред тях има и няколко хабилитирани лица – професори, поставили се в зоната на привличане на компания, продаваща хомеопатичните си продукти у нас. Някои активни хомеопати са се настанили и на отговорни места в Лекарския съюз и Изпълнителната агенция за лекарствата (ИАЛ). Няколко хомеопатични организации у нас уреждат редовно курсове за обучение на хомеопати и вземат нелоши пари за това. Наскоро, волно или неволно, някои високопоставени чиновници в Министерството на икономиката и индустрията, поради недопустимото за експерти в отговорното министерство неразбиране на огромната разлика между хомеопатични препарати и хранителни добавки, осуетиха вече успешно реализираната през Министерството на образованието наша инициатива за прекратяване на обучението по хомеопатия в професионалните гимназии. Представете си – у нас технология на хомеопатията вече се учи и в гимназиите, в нашите бивши прекрасни техникуми по химия! С това безобразие вече сме надминали Европа. Човек остава без думи от срам, ако прочете глупостите, които се съдържат в публикуваните от Министерството на образованието и науката програми за държавни изпити и за обучение по тази „технология“.

Говорителите на хомеопатията обикновено заявяват, че в България хомеопатия може да се практикува само от дипломирани лекари, което означавало, че лечението било под лекарски контрол. И под лекарски контрол хомеопатията си остава вредоносна и архаична практика. Истината е в това, че огромната част от хомеопатичните препарати се закупуват за самолечение, към което гражданите биват приканвани от всички издавани у нас книги по хомеопатия, упътванията за употреба на аптеките онлайн и хилядите реклами в интернет. В България са издадени, главно преводни, над сто ръководства, помагала и учебници по хомеопатия срещу само две книги, изобличаващи тази лъжемедицина.

Нашите хомеопати не са силни по теорията на хомеопатичния ефект и избягват да говорят за нея. Единственият довод на хомеопатите у нас е твърдението, че хомеопатията работи, че тя лекува. Някои от най-старите й глашатаи стигат до там, че публично, макар и наглед скромно, си припомнят случаите, при които успешно са излекували раково болни. Напротив, публикуваните по целия свят стотици, отговарящи на всички изисквания на съвременната медицина, обективни статистически изследвания на хомеопатичните препарати, показват, че те имат действие не по-силно от ефекта плацебо. Логично е: с нищо (невероятно разреденият хомеопатичен препарат) не може да се излекува нищо. А интелигентният човек очевидно би трябвало да предпочете изводите на съвременната научна медицина.

• Може ли да обясните накратко какви рискове крие хомеопатията? Казахте, че контрол на хомеопатичните препарати няма?

– Ще си позволя да цитирам почти дословно един малък откъс от призива на 124 френски лекари срещу хомеопатията и алтернативните медицини от 2018 г.: „Те са опасни, защото тяхната употреба забавя диагностирането и необходимото лечение, понякога с драматични последствия особено при тежки патологии. Опасни са, защото са безполезни, но пренасищат населението с медикаменти, създавайки илюзия, че всяка медицинска ситуация може да бъде овладяна с тях. Опасни са, защото подхранват и се опират на едно дълбоко недоверие към конвенционалната медицина...“

Преди няколко дена детски лекар със значителен опит съобщи по телевизия с национален ефир, че има немалко случаи на постъпващи в болница деца в тежко състояние поради забавяне на необходимото антибиотично лечение. Това е резултат от предшестващо използване на хомеопатията. Пациенти, попаднали в тежко състояние в болниците, обикновено прикриват факта, че преди това са се лекували с хомеопатия.

За съжаление, може категорично да се каже, че у нас липсва какъвто и да е контрол върху хомеопатичните средства. От прегледа на „Специфичните изисквания за хомеопатичните лекарствени продукти“ в „Закона за лечебните продукти в хуманната медицина“ следва, че основният интерес на законотвореца е била безопасността на хомеопатичния продукт, свързана с неговата висока степен на разреждане, но не и неговата лечебна ефективност. Лечебната му ефективност очевидно не се изисква и не следва да се доказва у нас, щом той е бил обявен за хомеопатичен и има регистрация или разрешение за употреба в други държави-членки на Европейския съюз. Все пак съгласно същия закон Изпълнителната агенция по лекарствата би могла да разпореди блокирането на даден хомеопатичен продукт, ако „количественият и качественият състав на лекарствения продукт не отговарят на декларирания при разрешаването за употреба или липсва терапевтична ефикасност“. Може би е дошло време този член от закона да се използва срещу хомеопатичните продукти, защото има вече достатъчно данни за това.

• Какво точно казва световната доказана медицинска литература по въпроса с ефективността и безопасността на хомеопатичните продукти?

– При дискусиите, които сме имали, преки или задочни, с разпространителите на хомеопатията те винаги заявяват, че нашето негативно за хомеопатията мнение е просто мнение на една група хора. Това, което ние твърдим и искаме да се промени с нашите подписки, се приема дори от някои наши популярни медии за лично мнение и нищо повече. Пренебрегва се фактът, че става дума за разбирането и становището на редица известни български учени, сред които са и едни от най-известните в страната и чужбина медици, в чиято компетентност и по света няма основание да се съмнява никой. Срещу нас застават равнопоставено, благодарение на медиите, хора, които са известни само с това, че подкрепят хомеопатията. Нашите искания и убеждение се основават на научните ни компетентности по медицина, биология, химия и физика, на проучените от нас многобройни статии за сериозните, обективни научни изследвания и техни обобщения върху хомеопатията, които са осъществени и публикувани в Европа, САЩ и Австралия. Най-важните от тях вече са публикувани на български в YouTube под общото наименование „Хомеопатията днес.“ Нашите собствени химически и микробиологически изследвания на хомеопатични средства, продавани в България, са още едно важно основание за нашата дълбоко убеденост, че хомеопатията следва да бъде ограничавана с всички възможни законни средства. Химико-аналитичните ни изследвания на химичния състав на хомеопатичните захарни глобули, вече частично публикувани в медицинското списание MD, показват, че те се състоят не само от обикновени захари, а съдържат в аналогични количества всички присъщи на обикновения търговски хранителен продукт примеси, дължащи се на естествения му източник (цвекло или тръстика), както и на използваната технология за неговото получаване. Някой видове захар, продавани в нашите магазини за хранителни стоки, съдържат дори понякога по-малко количество такива примеси. Това са солите на калия, натрия, магнезия, калция, алуминия, желязото, цинка и силиция, и то в количества, които със съвременните аналитични апарати се определят сравнително лесно и достатъчно точно. Точно тези соли обаче са в основата на серия съответни хомеопатични препарати, продавани у нас. Както се обявява от хомеопатичната компания-производител обаче върху етикета на хомеопатичния продукт – съответната сол, в съгласие с принципите на хомеопатията, е разредена милиарди или много повече пъти спрямо количеството на същата сол, установено от нас в хомеопатичният продукт с това наименование. И така, използвайки за производството на хомеопатични препарати обикновена захар, съдържаща значителни, измерими количества естествени примеси (допустими от държавните стандарти за храна), и която е страшно „замърсена“ от гледище на хомеопатията, производителят лъже двойно – и наивния пациент, и лечителя хомеопат. Лъже ги, защото хомеопатичните препарати на базата на посочените соли в същност не са хомеопатични, тъй като съдържат милиони пъти повече от изискването на хомеопатията. Лъжат и то твърде много с невярното, но напечатано на етикета на хомеопатичното „лекарство“ съдържание на солите. Това вече е грубо нарушение на закона. Какво биха казали поклонниците на хомеопатията и за резултатите от изследванията, проведени наскоро с колеги от Института по микробиология на БАН, които показват, че най-широко рекламираните за лечение на грипни заболявания хомеопатични препарати нямат абсолютно никакво антивирусно действие?

Какви ли лечебни резултати постигат с такива препарати наивните лечители хомеопати и вярващите в хомеопатията пациенти?

Ето някои по-важни примери, придобили международна популярност, за обоснована критика срещу хомеопатията.

През 2015 г. Съветът за обществено здраве и медицински изследвания към австралийското правителство (NHMRC) публикува голям и обстоен доклад, в който се констатира, че „въз основа на оценката на доказателствата за ефективността на хомеопатията няма заболявания, за които да има сигурни доказателства, че хомеопатията е ефективна. Хората, които избират хомеопатията, могат да изложат на риск своето здраве, ако отхвърлят или забавят лечението, за чиято безопасност и ефективност има сигурни доказателства“.

През 2016 г. Федералната търговска комисия на САЩ (FTC) стига до извода, че „твърденията за ефективността на хомеопатичните препарати, продавани без рецепта, се подкрепя само от хомеопатичните „теории“ и няма валидни проучвания, използващи съвременни научни методи, доказващи ефективността на тези продукти.“

През 2017 г. комисия при Руската академия на науките публикува „Меморандум за лъженаучността на хомеопатията“, в който се казва: „1) многобройните клинични изследвания, проведени в различни държави, не са успели да покажат ефективността на хомеопатичните средства и методи на лечение; 2) теоретичните обяснения за възможните механизми за действие на хомеопатичните препарати са в противоречие със съвременните представи за строежа на материята, на живите организми и действието на лекарствените средства; 3) принципите на хомеопатията са догматични твърдения, произхождащи от преднаучния етап от развитието на физиологията и медицината; 4) хомеопатията не е безвредна, защото болните пренебрегват методите на лечение на научната медицина с доказана ефективност и това може да доведе до неблагоприятен изход, включително и до смъртта на пациентите“.

със заглавието „Хомеопатичните продукти и практики. Оценка на доказателствата и осигуряване на съгласуваност в регулирането на медицинските изисквания в Европейския съюз“. Основните изводи в Меморандума са: „1) твърденията относно механизмите на действие на хомеопатичните препарати са неправдоподобни и несъвместими с установените научни концепции; 2) не са известни заболявания, за които да има възпроизводими доказателства, че хомеопатията има ефект, надхвърлящ „плацебо ефекта“; 3) съществуват опасения доколко е осигурено информираното съгласие на пациента и неговата безопасност поради лошия или липсваш контрол при изготвянето на хомеопатичните продукти; 4) дължащото се на използването на хомеопатията забавяне в търсенето на медицинска помощ, основана на научни доказателства, може да доведе до значителни вреди на пациента; 5) използването на хомеопатични продукти във ветеринарната практика е особено обезпокоително“.

• Каква е ситуацията по света относно преподаването на хомеопатия?

– В повечето европейски страни от страна на правителствените органи и съсловните организации на лекарите се води сериозна борба за отстраняване на преподаването на хомеопатия от медицинските университети. Особено активно и успешно тази борба се води във Франция и Испания. Има данни, че във Великобритания този процес е приключил успешно. Важно е да се знае, че в държавите, в които правителствените органи са изразили публично само отрицателното си отношение или съмнение в ефективността на хомеопатията, се наблюдава рязък спад на потреблението на хомеопатичните средства – във Великобритания например. За съжаление, досега в България правителствените органи не са изразили нито веднъж публично желание за каквото и да е било ограничаване на хомеопатията, с изключение на уважаемия министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов, който направи реални стъпки в тази правилна посока, но времето не му стигна.

Бел. ред. В брой 24 на  в. Лечител четете още по темата за хомеопатията.

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА