В спешните и интензивните отделения на болниците лекарите вземат светкавични решения какви антибиотици да дадат на болните, когато има съмнения за животозастрашаващи инфекции. Ново изследване на Мичиганския университет в САЩ разкри, че тези решения може да имат нежелани последици за пациентите.
Започнал през 2015 година, 15-месечен национален недостиг в Съединените щати на често предписван антибиотик – пиперацилин/тазобактам, известен с търговското име Zosyn, – предложи уникална възможност за сравняване на смъртните случаи при хоспитализираните пациенти със сепсис, на които били давани два различни вида антибиотици, единият щадящ за чревния микробиом, а другият – силно променящ го.
Пиперацилин/тазобактам е широкоспектърен антибиотик, който често се прилага при сепсис – животозастрашаващо усложнение от инфекции. При липса на този медикамент лекарите обикновено го заменят с друг антибиотик, цефепим, който има сходно действие срещу обичайните патогени, причиняващи сепсис, но за разлика от пиперацилин/тазобактам, оказва минимално въздействие върху анаеробните бактерии в червата.
„Видяхме в дефицита на Zosyn уникална възможност да проучим дали този антибиотик, за който знаем, че изчерпва анаеробните бактерии в червата, оказва влияние на изходите за пациентите“, посочва д-р Робърт Диксън от Подразделението за белодробна и интензивна медицина на Катедрата по медицина на университета. Той е и директор на Института „Вайл“ за изследване и иновации в областта на интензивната медицина.
При добро здраве чревният микробиом е населен предимно от анаеробни бактерии, които рядко причиняват болести. По-ранен труд на изследователския екип разкрил, че дори една-единствена доза пиперацилин/тазобактам убива по-голямата част от тези анаеробни чревни бактерии, които играят важни роли за метаболизма на тялото, имунитета и предпазването от инфекции.
При новото проучване екипът използвал данни от картоните на пациенти, за да разгледа изходите при 7569 болни. Изследователите сравнили 4523 пациенти, лекувани с пиперацилин/тазобактам, с 3046, които получили цефепим.
Те открили изразени разлики: лечението с пиперацилин/тазобактам било свързано с 5% увеличение на 90-дневната смъртност, повече дни на командно дишане и повече време с органна недостатъчност.
„Това са силни антибиотици, които се дават на пациенти всеки ден във всяка болница в страната – казва д-р Риши Чандерадж от Подразделението за инфекциозни болести, друг автор на изследването. – Лекарите ги използват, защото се опитват да лекуват всеки възможен патоген, който би могъл да причинява болестта на пациентите им. Но нашите резултати предполагат, че техните ефекти върху микробиома биха могли да имат важни въздействия и върху изхода за пациентите.“
Изследването доразвива предишно проучване на екипа, което показа, че критично болните пациенти може да се влошат, когато им се дават антибиотици, които изчерпват анаеробните бактерии в червата. Учените наблюдавали подобни ефекти и при животински модели.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Катя МАНОЛОВА
