Пациентът вече ще е център на внимание в новата система на работа на джипитата. Това стана ясно след съвместното изказване на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) и НЗОК. От тази година профилактичният преглед за лицата над 18 години вече ще е еднакъв към всички и ще включва няколко основни елемента. Създадена е анкетна карта. Тя ще се попълва успоредно с извършването на прегледа, след което ще се определя риска от заболяване или пък ще се установи наличието на конкретен здравословен проблем. „Вече прегледът няма да е толкова кратък, но след като се обработят данните, ще се даде ясна представа какъв е истинският сърдечносъдов риск, колко хора са с метаболитен синдром, колко страдат от диабет. Очаква се през профилактичния преглед да минат повече от два милиона и половина българи, и тогава ще може да се говори за реална статистика и цифри, определящи здравословното състояние на българската нация. Така ще има и реална представа за ефективно взаимодействие на семейните лекари с МЗ и НЗОК, за да се определи най-точно от какво има нужда българският пациент.“, заяви д-р Любомир КИРОВ, председател на НСОПЛБ.
Анкетната карта съставлява група от показатели. Една част ще се попълват в кабинета на личния лекар, другата са лабораторни изследвания. В кабинета ще се отбелязват данни за антропометричните показатели на пациента, които дават индекса на телесната маса например. Ще се измерва кръвното налягане и ще се отбелязва употребата на цигари, след което се попълват резултатите от лабораторните изследвания и се отбелязва фамилната обремененост. От обобщената информация на базата на анкетната карта личният лекар ще добие пълна представа за общото състояние на пациента, дали попада в рискова група. Ако има съмнение в изследванията или диагнозата, човекът ще се насочва към специалист.
От тази година хората с хронични заболявания ще имат четири задължителни прегледа при общопрактикуващия лекар. От Сдружението се обосноват, че са поискали тази стъпка, защото се касае за много широко разпространени заболявания, а най-тясна и ползотворна е връзката между пациента и неговия личен лекар. Хроничните болести, които поемат личните доктори, са диабет, хипотиреоидизъм, хронична мозъчносъдова болест, стенокардия, стар инфаркт на миокарда (след 28-ия ден от инцидента). "Необходимо е болният да бъде обгрижван като цяло, а не да се разделя на заболявания. Досега мозъчносъдовата болест беше проследявана само една година след инцидента от невролог. След това никой не го наблюдава диспансерно. От тази година НСОПЛБ постигна споразумение със здравната каса да е от компетенцията на личните лекари", допълни д-р Киров.
Диспансерното наблюдение на пациент е струвало на касата 24 лв., сега сумата се повишава на 54,60 лв. Тези промени са възможни с по-високия ръст на първичната помощ тази година, обяви д-р Румяна ТОДОРОВА, директор на НЗОК. Тя отчета и някои нередности. През последните години диспансеризацията е спряла, защото прегледите не се отчитат като диспансерни, а като остри. Т.е. вместо 8 лева, лекарят взема 14,50 лв., колкото струва острият преглед. От друга страна, специалистите не желаят да диспансеризират. "И това е правилно, защото по-тясно специализираният лекар има задачата да диагностира, да се занимава с тежките неясни състояния. А наблюдението трябва да се извършва от семейния лекар, който е най-близко до пациента", допълни директорката на здравноосигурителната институция.
Елица ВЕРГИЛОВА
