Георги ЧУНЧУКОВ,
член на УС на Сдружението за
изграждане на паметник на
ген. Иван Колев в Добрич
В брой 46 на в. „Лечител” прочетох обзорната статия „95 години от Брест-Литовския мирен договор” с автор Лъчезар Тошев, познато на българската общественост име (но недостатъчно признато – вж. брой 44 на в. „Лечител”). В нея той няколко пъти споменава името на ген. Иван Колев – "командир на славната българска конница”. Напълно основателно, защото в сраженията при Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г., останали в историята като Добричка епопея, ген. Колев проявява изключителна съобразителност и инициативност. Без да чака нареждане от по-висшето командване, извършва мълниеносен преход от няколко десетки километра с хвърковатата си конна дивизия и в точния момент, когато защитниците на града – войници и население, вече изнемогват, се появява с гръм и трясък срещу завоевателите – руски, румънски и сръбски военни съединения, и ги разбива. Добрич е спасен! Генералът заслужено получава прозвището „спасителят на Добрич”, а Добрич става „втора Сливница”.
Ако градът ни не бе спасен, пътят на нашествениците към вътрешността на страната щеше да бъде открит, а развоят на последвалите военни действия нямаше да бъде в полза на България! И нямаше да се стигне до „3-ти март 1918 г. – Деня на победата на България над Съветска Русия”.
И след спасяването на Добрич бойният хилядакилометров път на конната дивизия на ген. Колев в Добруджа е низ от победни сражения.
Тя няма загубена битка!
Първата е на 2 септември 1916 г. при Куртбунар (днес гр. Тервел), а последната – на 3 януари 1917 г. при Мачин, на Дунава, Северна Добруджа. На 5 януари ген. Колев влиза в Тулча, където се установява с щаба си. Загубите са 189 убити и 965 ранени войници и офицери – за целия период на войната в Добруджа. След 4-месечни сражения обединените армии на противника са прогонени от Добруджа там, откъдето са дошли – оттатък Дунава, благодарение на героичните усилия на Трета българска армия под командването на ген. Стефан Т
ошев, с решаващия принос на конната дивизия с предводител бесарабския българин ген. Иван Колев. Той получава и новото си прозвище – „добруджанският герой”.
Но четирите месеца почти непрекъснати сражения водят до физическо и психическо изтощение на ген. Колев. Желязното му здраве е разклатено. През пролетта на 1917 г. той напуска Тулча. Изпратен е на лечение във Виена. Там на 29 юли го заварва смъртта. Ден преди това е произведен в чин генерал-лейтенант и е награден с ордена „За храброст”. Тленните останки на ген. Колев са пренесени и погребани в София при военни и граждански почести.
Ето няколко цитата по повод смъртта на генерала.
Соня Кикименова-Краева, сродница на генерал Колев:
„Вдигането на смъртните останки на ген. Колев станало много тържествено във Виена. Всъщност, толкова тържествено, че самите виенчани говорели, че от 60 години не са запомнили такова погребение... Ковчегът бил отрупан с много и разкошни венци начело с този от царя на българите, от австрийското и германското висше командване и пр., и пр. Саксонски драгуни представлявали почетна стража при погребението. При стечение на много народ, военна музика и разни родове войски, тленните останки били съпроводени до гарата...
...Едно мога да добавя към тези описания, а то е, че оттогава и до днес никога не съм видяла толкова много хора на гробищата, като се изключи денят, когато погребваха жертвите от катастрофата в храма „Св. Неделя”...”
По случай смъртта на генерал Колев от Добрич е изпратена телеграма:
„Днес добричките граждани отслужиха панихида за успокоение на душата на починалия във Виена славен генерал-майор Колев, който като началник на Първа конна дивизия със своята умелост и бърза тактика съумя и нанесе тежък удар на неприятеля като спаси града ни от разорение.
На добричани името на покойника ще бъде винаги паметно.”
Из надгробното слово на Григор Василев, политик и общественик:
„...В Добруджа се роди една легенда – тази на конницата на ген. Колев, която действа като мълния...
...Никога българското племе няма да престане да гори от гордост, когато се спомене името на Колева...”
Из словото на генерал Т. Марков, приемник на генерал Колев, на панихидата в с. Саръ-гьол, Тулчанско, в деня на погребението му в София на 8 август 1917 г.:
„Кавалеристи!
Днес, когато сме събрани тук и отслужваме панихида за покойния наш инспектор на кавалерията генерал-лейтенант Колев, там, в София, в сърцето на България, скъпата родна земя се разтваря, за да приеме в своите свещени недра неговото тяло – тялото на един от своите велики и прославени синове, и най-скъпата жертва на нашето обединение...
...Ние вече няма да го видим да язди този хубав арабски кон, който сега цвили и търси своя велик яздач; ние няма да го виждаме как той лети безстрашно с него там, гдето опасността е най-голяма; ние няма да чуем неговите заповеди, изпълнението на които ни донасяше всякога пълна победа!...
...Помнете винаги и при най-трудните условия на войната, че сте кавалеристи от най-храбрата конна дивизия на най-великия кавалерийски началник – ген. Колев! Помнете това през целия си живот и се гордейте!”
СЪВРЕМЕННИЦИ И ИСТОРИЦИ ЗА ГЕНЕРАЛ ИВАН КОЛЕВ:
Генерал Н. Жеков, главнокомандващ Българската армия по време на Първата световна война:
„Благодарение главно на ген. Колев нашата конница си извоюва и световна известност, защото остана ненадмината от никоя друга конница, действаща в световната война.”
Генерал Стефан Тошев, командващ Трета армия на Добруджанския фронт:
„...Добруджа нему наполовин дължи свободата си; целокупна България – спасението си от страшната опасност от север и грозната отплата на румъните, за поруганията, които ни нанесоха през 1913 г.”
Генерал Александър Кисьов, началник щаб на конната дивизия:
„Генерал Колев, по рождение, по природа, по склонност, по характер, по подготовка е конник.“
Генерал Тодор Кантарджиев, командващ българските войски в боевете за Добрич:
„...Генерал Колев, край многото други духовни и физически качества, е имал нежно чувствително сърце; бил е горещ родолюбец, достоен войсководец и храбър воин.”
Генерал К. Живков:
„...Той силно обичаше войника и офицера от окопите. Изпращаните подаръци за дивизията той лично ги разпределяше само за войниците от окопите... Покойният ген. Колев беше спечелил обичта на всички чинове както заради своите бойни качества, така и заради своето застъпничество за бита, храната, облеклото и прочие...”
Полковник Г. Илинов:
„...В Добруджа той унищожи личното, себе си, но издигна общото – Родината.”
Полковник д-р Н. П. Николаев:
„...Една красива легенда се разнесе по целия свят – легенда за непобедимата и безумно храбра българска конница... Едновременно с това по света се разнесе едно име, непознато дотогава – името на гениалния водач на българската конница. Името на ген. Колев се зашепна по полетата и балканите на родната земя с благоговение и обич, наред с имената на легендарните герои от тъмното и далечно минало. Старите, изпитани кавалеристи от европейските армии заговориха с уважение за нашия легендарен генерал. Един близък роднина на германския император (Мекленбургския херцог – б.м., Г.Ч.) счете за висока чест – да служи под началството на ген. Колев.”
Генерал Т. Марков, приемник на генерал Колев:
„Преди шест години (1931 г.) се срещнах с инспектора на шведската конница в Стокхолм. Той ме заведе в казармата на гвардейския конен полк, за да ми покаже занятията на полка. Запитах командира на полка – дали са направили големи промени в техните устави и инструкции за подготовка и тактика на конницата от опита на голямата война. Голяма беше моята радост, когато командирът на полка ми отговори: „Да! Всичко е променено и всичко е уредено по бойния път на българската конница в Добруджа.”
Майор Хр. Ботйов:
„...Още миг и Добрич ще бъде в ръцете на врага...
...И в този момент виждат цялата конница на Колева да връхлита върху им с онзи устрем и онзи победен вик, които бяха станали плашило за руси и румъни...
...Рев на ужас. Всичко обезумяло от страх, повръща назад в панически бяг, преследвано безспир, отнасяйки със себе си ужаса от страхотната атака. Добрич бе спасен...”
Из донесение на генерал Колев до генерал Тошев след боя при Добрич:
„...Ето какво ми казват нашите селяни българи, които са чули думи на руски командир: „Мьi думали, что болгарьi не будут стрелят на нас. Между тем они бросаются как собаки, проклятия – десят человек атакуют сорок наши...”
„На 30.09.1916 г. в качеството си на главнокомандващ войските на Балканите германският фелдмаршал Август фон Макензен връчва на ген. Иван Колев германски железен кръст „За храброст” с думите: „...Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога с писма да ти убедя, че това, което Вие сте направили, е свършен факт.”
Коста Василев, свързочник от Врачанския полк:
„Отминаха годините. Пишещият настоящите редове е вече банков чиновник и изплаща пенсии на пострадалите от войните. Веднъж в навалицата зърнах смугли образи на двама инвалиди: единият – без ръка, а другият – без крак. Оказа се, че и двамата са кавалеристи, при това от дивизията на ген. Колев, както те гордо заявиха. Заразпитах ги за спомените им за генерала. С овлажнели от спомени очи, и двамата с въздишка и с много любов, безизкуствена и проста, изложиха своя непринуден разказ: „Той ни беше като баща. Беше строг, но и справедлив. И сега да би излязъл от гроба и да би ни повикал, ще тръгнем с него, където и да ни поведе.”
Проф. Богдан Филов, министър-председател – в реч пред народните представители (20.09.1940 г.) по случай възвръщането на Южна Добруджа към България:
„...нека си спомним за величествената Тутраканска епопея, за подвизите на славната българска конница под предводителството на незабравимия генерал Колев...”
Д-р Светлозар Недев:
„Един от принципите на ген. Колев: постигане на крайната цел, но не с цената на всякакви средства. Животът на бойците и конете той поставя над всичко. Това негово отношение към личния състав му създава ореола на уважаван и обичан военачалник.”
Сево Явашев, ст.н.с. II степен:
„Трябва да съжаляваме, че сме синове и дъщери на малък народ, тъй като „За големия кораб е нужно голямо море.”Ако славният водач на българската конница не бе българин, а французин, англичанин или германец, днес името му щеше да се знае от целия свят като един от най-надарените кавалерийски пълководци. Няма да бъде нескромно ако се отбележи, че между всички прочути кавалеристи ген. Колев може да не е най-известният, но със сигурност е най-талантливият...”
Стефан Стефанов, полковник от запаса:
„...Третият боен ден, септември, бил истинска Голгота за генерала... Застанал в лице с казаците, за чиито славни подвизи бил слушал неведнъж. Но не техният героизъм го плашел. Люта, по-страшна от саблен удар рана разкъсвала гърдите му. „Господи, защо ми изпрати това разпятия? – питал се. – Как да се бия с хората от земята, в която съм роден?” Обаче не можел да си представи и да остави отечеството си беззащитно. „Защо, защо те нахлуват с огън и меч в страната на дедите и прадедите ми? Какво искат?” Генерал Колев направил своя избор...”
Откъс от разговор в „Шоуто на Слави”, 08.02.2007 г.:
„Росен: Ген. Иван Колев е присъствал в почти всеки български албум и много български семейства са окачвали снимките му по стените си... И това е може би човекът, който е добил най-голяма популярност по време на Първата световна война.
Слави: Защо не е в учебниците по история?
Росен: Ами не е в учебниците по история по една проста причина, че е воювал с руски части.”
Още приживе на подвига на генерал Иван Колев и конницата му на Добруджанския фронт се възхищават и българи, и чужденци. Пръв е народният поет, певецът на българската слава и победи – Иван Вазов. Той сътворява стихотворението „Добруджанската конница” с посвещение „генералу Колеву”. Следват го и други писатели и поети – Й. Йовков, Л. Бобевски. Художници го изобразяват на платната си. Композитори съчиняват музика към текстове в негова възхвала. След преждевременната му смърт скулптори ваят бюста и фигурата му на кон. Замислени са паметници за увековечаването му. Военните специалисти са единодушни в оценките си за решаващия му принос за спечелването на войната на Добруджанския фронт.
Военни академии в чужбина изучават и прилагат опита му
Историци изтъкват заслугите му за обединението на българските земи.
До 1937 г., двадесет години след кончината му, са издадени над 150 материала – книги, статии, спомени, анализи, оценки за него и командваната от него българска кавалерия. В цяла България в негова чест и прослава са именувани села, училища, читалища, улици, площади. Едва ли има друг български военачалник с такова огромно признание!
Естествено възниква въпросът – след като ген. Колев има толкова голямо и заслужено признание, защо след 9 септември 1944 г. започва отричане и умишлена забрава на името и делото му? Сменени са имената на училища, читалища, улици, площади. Написаното за него се потулва. Одържавени са парите, събирани лев по лев от целия български народ, за построяване на негови паметници в Добрич и София. Тези пари „са разпределени за други нужди” – за паметници на Червената армия и на партизани. (Вж. доклад „Военните паметници – съхранението на националната памет като приоритет на Министерството на отбраната” пред националната работна среща под наслов „Опазване и поддържане на военните паметници”, състояла се в София на 11.04.2006 г. в ЦВК, и на семинар в Областна администрация в Добрич на 26.09.2006 г.) Защо? С какво ген. Колев се е провинил пред новата комунистическа власт 27 години след смъртта си? Той, бесарабският българин, не е нарушил в нито един пункт военната си клетва. Заявява: „Заклех се – да обичам и да милея за своето Отечество... Моето отечество е България, аз съм неин син и като такъв на мен лежи святата длъжност да си пожертвам живота за нейното добро и за запазването й от враговете.”
Верен на дадената клетва, той се обръща към войниците си преди битката за Добрич: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”
Думите му са последвани от дела.
Руските и румънските дивизии наистина са бити и изхвърлени извън изконно българската земя – Добруджа. Падат в плен много войници и офицери. Пленени са и бойни знамена.
Ген. Колев доказва, че любовта му към свободата и Отечеството е над всичко. Това именно не се харесва на новите властници. Тези, които обичат чуждата страна-завоевателка по-силно, отколкото родината си. Не се харесва и се помни. Помни се и се наказва. С нихилизъм и забвение. Дори и със смърт.
Каква ли щеше да е съдбата на ген. Колев, ако бе доживял 9 септември 1944 г.? Неминуемо щеше да го сполети участта на стотиците доблестни български офицери от онова време – безрезервно предани на България. Участта на кап. Георги Радков, чиято брегова батарея дава героичен отпор на отряда руски бойни кораби, подложил Балчик на разрушителна бомбардировка през декември 1916 г. За награда – убит от т.нар. Народен съд през 1945 г.
Само две години след възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г., добруджанци, тъй като помнят подвизите на ген. Колев и крилатата му конница, „която действа като мълния”, за да запазят спомена за тях за бъдните поколения, учредяват фонд „Постройка на паметник на ген. Иван Колев”. За две години (1942-1944 г.) фондът развива огромна дейност. Чрез различни инициативи са събрани около един милион лева (тогавашни пари). Но датата 9 септември 1944 г. променя родолюбивото им намерение. Вече изясних какво се е случило със събраните средства.
На 7 юни 2007 г. идеята за паметник на ген. Колев в Добрич бе възродена. На тази дата бе учредено „Сдружение за изграждане на паметник на ген. Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916” . Председател на Управителния съвет на Сдружението е акад. Георги Марков, а зам.-председател – Детелина Николова, кмет на Добрич. В момента сдружението ни наброява около 80 членове от цялата страна, а също и от чужбина. След добричката група членове най-голяма е софийската (акад. Г. Марков, полковник Дянко Марков, Васил Станилов, Марио Бондиков, доц. Володя Милачков, Васил Колев, Борис Станимиров, проф. Вили Лилков, инж. Грети Стефанова, проф. Стоян Райчевски, Иван И. Станчов).
Освен основната цел – построяване на паметника, Сдружението има и съпътстващи цели – изваждане името на генерала от
нихилизма и умишлената му забрава през годините на комунизма
Тази дейност извършваме основно чрез статии по различни поводи, предложения до институции за възстановяване имената на различни обекти с обществено значение, които в миналото са носили името на ген. Колев. В тази насока имаме един успешен и един неуспешен опит. Успешният – възстановено е името „Генерал Иван Колев” на предгаровия площад в Кюстендил. Неуспешният – на 26.02.2009 г. Общинският съвет на Община Добричка отказа да възстанови името „Генерал Иван Колев” (законно дадено му през 1941 г. и незаконно отнето му през 1957 г.) на основното училище в с. Карапелит, със сегашно име „Н. Й. Вапцаров”. От гласувалите 20 (от общо 21) общински съветници НИТО ЕДИН, повтарям НИТО ЕДИН не даде гласа си за ген. Колев – 15 гласуваха „против” (БСП и ДПС) и 5 – „въздържал се”. Основен „принос” за този резултат имат Славка Петрова, тогавашен председател на Общинския съвет, и Мария Пасева, бивш директор на училището – и двете от квотата на БСП. Възниква въпросът защо съветниците от ДПС са против възстановяването на името на едно училище, след като хората от техния етнос станаха жертви тъкмо на преименуване по време на възродителния процес през комунизма.
Предстои внасяне на предложение за възстановяване името „Генерал Иван Колев” на сегашното 36-о СОУ „Максим Горки” в кв. „Красно село” в София. От 1917 г. – годината на кончината на генерала, до 1952 г. то е с име „Генерал Иван Колев”, а от 1952 г. до момента – „Максим Горки”. Смятаме, че е недостойно едно българско училище да има за патрон Максим Горки, за когото в сайта на училището пише, че „до края на живота си (Максим Горки – б.м., Г.Ч.) приема и поддържа престъпленията на сталинския режим.” Да бъде предпочетен като патрон един фалшив кумир пред военачалника, дал здравето и живота си за обединението на българските земи, граничи с престъпление. Днес ние имаме въпиеща нужда от родолюбивия и саможертвен пример на ген. Колев.
По отношение на основната цел – построяване на паметника, бе проведен национален конкурс. Сега проектът, възложен на проф. Крум Дамянов, е вече готов. Изработен е модел в мащаб едно към едно. Събират се средства! Община град Добрич даде своята лепта. Държавата – все още не, макар че е длъжник с конфискуваните след 1944 г. пари. Набраните средства до този момент са от дарители от цялата страна, както и от чужбина. Учениците от добричките училища също се включиха с по един-два лева. Но събраната сума е крайно недостатъчна. А времето до честването на 100-годишнината от събитията (2016 г.), когато искаме да открием паметника, ни притиска неумолимо. Затова отправяме призив към родолюбивите българи да станат съпричастни на нашата кауза и да дарят сума, която е по възможностите им. Всички дарители ще получат документ за дарение и имената им ще бъдат вписани в „Книга на дарителите”, която след откриване на паметника ще се съхранява в Регионалния исторически музей в Добрич.
Ген. Иван Колев е не само „спасител на Добрич”, „добруджански герой”, а и национален герой, с когото може да се гордее всяка една нация.
Повече за сдружението може да научите на сайта на Община град Добрич: www.dobrich.bg, секция „За Добрич”, подсекция „Култура”.
Адрес на сдружението: 9300 Добрич, ул. „България” №12, тел. 058/601-206
e-mail: r_koleva@dobrich.bg
Дарения могат да се правят по:
Банкова сметка:
IBAN: BG 76 SOMB 91 30 10 40 69 22 01
BIC: SOMBBGSF
„Общинска банка” АД – клон Добрич
Дарения в брой се приемат при директора на дирекция „Финанси” към Община град Добрич Снежка Денева - ул. „България” №12, стая 412, тел. 058/600-001, вътр. 278, 600-020
