Излезе шестата му поредна книга, но първата, която не е роман, а сборник с тридесет разказа. Повечето са по действителни събития
Мартин Ралчевски, който тази пролет навърши 40 години, вече е любим автор на четящите българи. С какво толкова ги привлича? Най-вече с уникалното съчетаване на писателски талант и християнски морал (толкова нетипичен за нашето време!), с философска мъдрост и детска чистота, с дълбок психологизъм и невероятна доброта. Той просто свети... Създаден е да утешава и спасява, да прави хората по-добри.
От 2009 г. живее в Англия, където е изпил доста от горчилката на емигрантския живот. Но там, след изтощителната работа като шофьор, разносвач на пици и какво ли не още, успява да напише прекрасните си романи „Полубогиня“, „30 паунда“ и „Измама“. Както и сборника с разкази „Емигрант“, който „Сиела“ издаде преди дни.
Мартин Ралчевски: Най-много при избора на книга една дребна отметка на корицата винаги ме е привличала: „По действителен случай“. Затова и при съставянето на този сборник се ръководех от същия принцип. Защото истинските истории почти винаги докосват душата: преживяваме ги, замисляме се над тях и понякога, дай Боже, преобръщат живота ни.
Живеем в най-динамичното време от досегашната човешка история и затова днес, повече от всякога, възникват много сериозни въпроси, на които няма еднозначен отговор. В сборника са поставени не малко подобни въпроси. Те отекват задълго в мнозина, защото на тях не можем и лесно да отговорим. Но всички те ни насочват към най-големия проблем на днешния човек, а той сякаш е, че се страхуваме да спрем. Страхуваме се да се огледаме, да се замислим, да погледнем в себе си. Не желаем да си признаем, че целите в живота ни се свеждат предимно до преходните неща като задоволяване на удоволствия и материални потребности, правене на кариера, завършване на университет, научаване на чужд език, купуване на дом, обезпечаване на наследниците ни и т.н. Докато гоним тези цели, се оказваме твърде заети, за да надникнем в душата си, да поговорим със себе си. Оставяме се да ни носи течението на живота и, колкото и да не ни се вярва, често сами се обричаме. Понякога, осъзнали безпътицата си, се стряскаме, но дори и тогава трудно намираме сили да спрем, за да погледнем встрани от утъпкания път.
На изключенията от това правило посвещавам този сборник.
Представянето
ще направи Калин Терзийски на 28 юли (понеделник) от 18.30 ч. в София, в книжарница Ciela Books & Music – Подлеза на Ректората, бул. „Цар Освободител” № 22. 
