Хроничните вирусни хепатити са сред най-честите заболявания в гастроентерологията. Голям е процентът на инвалидизация, защото често водят до развитие на цироза и първичен рак на черния дроб. По данни на Световната здравна организация, около 180 милиона души в света са носители на вируса на хепатит C. За Европа тази цифра е над 8,9 милиона. По данни от гнездови скрининг се приема, че в България честотата е 1,5%, или 110 000 българи. В световен мащаб годишно умират около 10 000 души, инфектирани с вируса. Това беше съобщено от д-р Радин ЦОНЕВ, началник на специализираното отделение в болница „Токуда“.
От всички пациенти, инфектирани с вируса на хепатит С, около 15-20 на сто го изчистват спонтанно, а останалите – повече от 80% – развиват хронично заболяване с различна форма на тежест, в това число чернодробна недостатъчност, цироза или хепатоцелуларен карцином. Приблизително 4-5% от пациентите с чернодробна недостатъчност, или около 800 души годишно, в България умират от рак на черния дроб вследствие на инфекция с хроничен хепатит.
Основният начин на заразяване е по кръвен път, което е в пряка връзка и с непрекъснатото нарастване на наркозависимите, категоричен е д-р Цонев. Той коментира, че се касае не само за инжектиране със заразена игла, но и при смъркане на наркотици. Инфектираните по този начин в Европа и нашата страна са около 60 на сто. В 15% от случаите предаването на вируса става по полов път, което налага да се използват необходимите предпазни средства – презервативи. Хемодиализните пациенти също са рискова група. Кръвопреливанията до 1989 г. са били най-опасни, но сега ситуацията в тази сфера не е така критична. „Хепатит С се дължи на определени насоки на развитието на човешката култура като татуировките, обрязването и други манипулации, свързани с контакт с кръв при неспазване на правилата за стерилност – услугите при стоматолози, маникюристи“, коментира гастроентерологът.
Тъй като болестта протича почти безсимптомно или с неспецифични симптоми, голяма част от пациентите са недиагностирани. Преобладаващите оплаквания са лесна умора, тежест в дясното подребрие, необичайна сънливост, болки в ставите, малки точковидни обриви по долните крайници. Затова съветът е да се правят изследвания на всеки 5 години. Едно от тях е с кръвна проба на чернодробни ензими (трансаминази). „За наличие на хепатит С говорим, когато най-важното изследване, това за доказване на вирусна репликация чрез PCR, установява, че в кръвта на болния има вирус. Важно е какъв е вирусният товар и кой генотип е болният“, обяснява д-р Цонев.
При установяване на носителство на хепатит С потърпевшите могат да потърсят специалист на сайтовете на пациентските организации, които работят в колаборация с утвърдените лечебни заведения и клиники у нас, Хепасист и ХепАктив.
Направете си тест за оценяване на риска
РАБОТА. Случва ли Ви се да влизате в контакт с кръв, кръвни продукти или игли във връзка със служебните Ви задължения? Рискови професии са:
• Здравни и медицински работници.
• Служби за спешна помощ – пожарникари, полицаи, парамедици.
• Затворнически персонал.
• Научни и клинични лаборатории.
ЗДРАВЕ. Случвало ли Ви се е някое от изброените по-долу неща – наскоро или в миналото:
• Кръвопреливане преди 1992?
• Имате ли трансплантиран орган?
• Имате ли хемофилия или таласемия?
• Инжектирали ли са ви имуноглобулин?
• Ендоскопско изследване?
• Цезарово сечение или друга АГ интервенция?
• Потвърдена диагноза ХИВ?
• Бъбречна диализа?
• Диагноза хепатит В?
НАЧИН НА ЖИВОТ. Наскоро или в миналото:
• Правили ли сте си татуировка, пиърсинг?
• Употребявали ли сте кокаин?
• Били ли сте в затвора?
• Инжектирали ли сте си наркотици?
• Правили ли сте секс без предпазни мерки?
СЕМЕЙСТВО. Някой от най-близките Ви роднини отговаря ли на някое от горните условия или пък е диагностиран с хепатит С?
Ако сте отговорили с „да“ на някой от горните въпроси, е необходимо да се изследвате за хепатит С.