Сърдечна и всеотдайна, певицата с брилянтен глас за пореден път доказа, че е „лудо влюбена жена” в музиката, в живота и в публиката. За половин век повечето песни на Силвия Кацарова са сред златните хитове в страната ни. Гласовитата вокалистка на група LZ е носител на приза „БГ вдъхновител” за цялостен принос - все по-често я виждаме освен в ролята на изпълнител, и като великолепен текстописец и композитор. Певицата, която се радва на голямата любов от публиката, изгради своя школа и звукозаписно студио, за да помага на млади изпълнители. „Топъл дъжд” от новини заля обичаната певица, която е истински горда и като майка - дъщеря й Теди Кацарова прави бляскава кариера у нас и извън България.
• Близо 5 десетилетия си на сцената, а песните ти са неостаряващи хитовете и досега.
- Това е най-голямото удовлетворение - любовта на публиката. Всеки ден хора ме спират по улиците, заговарят ме, искат ми автограф – това е голяма награда за един творец. Имала съм този късмет, защото много изпълнители правят хубави песни, но не получават обич, а аз съм обгърната от нея. Преминала съм през трудности: пътувания, напрежение, недоспиване, колко пъти съм пяла с температура, болна, но пред публиката съм била перфектна.
Наскоро имах концерти по площадите и бях много щастлива, че дори и малки деца знаят песните ми. Благодаря на всички, с които съм работила във времето - Тончо Русев, Любомир Дамянов, Валентин Пензов, Живко Колев, те направиха такава хубава музика за мен, която ще остане и след нас.
• Какво не знаят за теб хората?
- Че съм мекушава, вълнувам се от съдбите на хората, бързо променям мнението си и не мога без приятели. Добра съм, помагам на всеки, защото човек трябва да обича другите. Както се отнасяш към хората, така и те се отнасят с теб. Важно е с какво можем да сме полезни на тази земя.
• Щастлива ли си?
- Да. Имам обичта и признанието на хората, радвам се на любовта на аудиторията. Обичам да пея и да съм на сцена. Това е моята съдба и живот. Ежедневно благодаря на Бог, че ми е дал тази възможност. Аз съм свободна, имам избор, живея така, както искам. Това ми носи най-голямото щастие.
• Случайно ли стана певица? Кой в рода ти пееше?
- Винаги съм искала да бъда певица - музиката за мен е любов, тя е това, което ни обединява и свързва. Иначе в семейството ми никой не е пял.
• Как преодоля стреса от сцената?
- Казваш преодоля – няма някой, който да го е преодолял. Като излезеш, хората виждат и чуват теб, а има неща, които зависят от други. Един ако сбърка по веригата, и не става това, което си желал да покажеш. Моят труд не зависи само от мен.
• Сега е време за равносметка - как приемаш постигнатото?
- Животът ми е доказателство, че силната мечта може да се сбъдне. Когато истински копнееш за нещо, то става. В дуетната ми песен с Костантин Кацаров „Старият куфар” пеем, че понякога мечтаеш, но копнежът не се реализира и го забравяш. Когато се сбъдне, ти не си готов за своята мечта. Така се случва и в живота. Аз вярвам, че има намеса на висша сила в живота ни, но всеки сам гради съдбата си с труд и с позитивно мислене.
• Подобно на теб и дъщеря ти Теди Кацарова има успешна кариера не само на родната сцена.
- Така е, макар да съзнавам колко трудно й беше, защото непрекъснато я сравняваха с мен, твърдяха, че я лансирам. А всъщност я потисках. Решението да замине във Финландия взе сама и знаете какво стана там. Има големи успехи, свобода, композира великолепни песни. В Скандинавия и Виетнам никой не й търси кусури. Гордея се с нея, че сама постигна световна кариера. Пее в стил, различен от моя, а клиповете й са напълно завършени като „западен продукт”. Българите не умеем да поощряваме децата си, мачкаме ги, не ги стимулираме достатъчно, за да развият таланта си.
• Ти следиш ли музикалните риалити формати?
- Да и според мен е грешно публиката да взема решение кой да остане и кой да напусне шоуто. Зрителите се влияят от визията и не разбират от чисто пеене. Изпадат таланти и остават в състезанието певци със средни възможности. Бих пожелала на младите да вярват в себе си, да се трудят и да не се отчайват. Невинаги стигането до финала и наградата са важни. Неуспехът не бива да се превръща в трагедия, защото разбива сърце, нерви и най-важното, мечти. А без мечти не се живее.
• Как прекарваш свободното време?
- Много обичам да се събирам с приятели, да рисувам – стари селски къщи, моми... Картините подарявам на познати и близки на мен хора. Обожавам да чета книги. С удоволствие почивам сред природата, на вилата или в къщата на майка. Готвя добре и съм голяма кулинарка. Обичам да пътувам - с мъжа ми бяхме в Малайзия, в Сингапур, в Борнео. Всеки февруари почиваме в чужбина и така не усещам зимата.
• Има ли място, което те притегля?
- Много харесвам азиатските страни, а Египет ми е любима дестинация – ходя често там и винаги преоткривам нещо. Това, че в световен мащаб се съсипват уникални места - красота, пъстрота, култура, е страшно. Светът е създаден като съвкупност от нации, традиции, раси, а сега това се срива с лека ръка. Вижте какво става в Сирия! Руши се история, артефакти: ако това става в V век, да речеш, че са варвари, но когато в XXI век се събарят исторически паметници – това умът ми не го побира.
От този регион тръгва цивилизацията, а сега унищожават световни уникати в името на Бога. Няма Бог, който да иска разрушение и смърт. Това, че разни болни мозъци, които се поддават на подработка, се взривяват, е дело на определени кръгове, които разпалват войни, за да печелят и да грабят територии. Всеки нормален човек го знае, но хората пак се влияят, че това става по религиозни причини. Та нима всички религии – будизъм, християнство, ислям, не са с един корен и не проповядват любов към ближния. Не може да вярваш на един малоумен, решил да се самоубие, че го прави в името на Бог. Но хората са като деца - манипулират ги и някои се възползват от това.
• Обикаляш България. Какво те впечатлява?
- Най-лошото е, че не виждам светлина в тунела. Все по-бедни хора срещам, както и много богати. Чудно ми е как можеш да си щастлив в държава, в която има толкова нещастни люде. Опитваме се нещо да променяме, но става много бавно и трудно.
• Казват, че „който пее, зло не мисли”, а ти си пример за това - толкова си добронамерена и позитивна. Пълна си с енергия, пръскаш любов и помагаш на всички…
- Вярно е, че обичам да пея за любов и за хубави неща. В последната си песен „Живот като на кино“, по музика на дъщеря ми Теди, пея: „Живях живот като на кино, отпих чаша вино, срещах приятелства, раздели…“ - така е и в живота.
Какво да кажа за всеотдайността: това е вътрешно чувство - или го имаш, или го нямаш. Просто съм такава, така съм възпитана. А сега изпускаме децата, не ги възпитаваме първите 7 години да бъдат добри. Като виждаш каква агресия проявяват към животните - към котето, кучето и другите животинки, то няма как в училище да няма същите ужасни прояви. Но за съжаление, нашето общество не се стряска от това – „Кучето си лае, керванът си върви“. Това е страшна поговорка за България, а нищо не се променя.
По света не е така. Скоро бях в Тайланд, в Малайзия, в Шри Ланка. Много ми хареса там, а ние говорим, че в тези държави било „цигания“. Как да обясниш на нашенеца, че Малайзия е в челните държави по брутен вътрешен продукт в света. Хората са вярващи и живеят в мир и любов 14 религии. Знаете ли каква чистота е там? И няма престъпност. Оставяш си колата незаключена – никой няма да я открадне. Защо? Защото, ако те хванат с дрога – смъртна присъда. Ако убиеш човек – директно се прощаваш с живота. Е, ако и у нас има такива закони – крумови, ще бъдем и ние нормални. А не всеки ден да чувам, че дете е прегазено на пешеходна пътека, че баба е изнасилена, а дядо е пребит - това е дело на болни мозъци, на деградирало общество. Просто съм бясна от подобни новини…
• Записа песента си „Моето име е любов“ чак във Виетнам - защо?
- Този клип е най-екзотичният, който съм снимала досега. Заснех го в Ханой, след като дъщеря ми бе ментор на „Мюзик айдъл” в Хошимин. Тя ми разказа колко красива е природата и колко величави са храмовете. Бях изумена от красотата на Виетнам, която сякаш е рисувана с изящна четка. В Ханой повечето хора се придвижват на велосипеди с маски на лицето. Националните им ястия са с особен вкус и с непознати подправки. Дискотеките им по нищо не отстъпват на европейските.
• Как установи, че можеш да пишеш освен музика и текст?
- Има неща, които идват непринудено. Всички отказаха да съчинят за кратко време текст за песента ми „Приказка“. През нощта сънувах думите, станах в 4 часа сутринта и ги записах. Направо ми се „спуснаха отгоре”.
• Пееш за приказка – а каква приказка е животът ти?
- Бих казала, че е сбъдната мечта. За да твори, човекът на изкуството има нужда от хора, които да подкрепят идеите му. Убедена съм, че едно силно желание може да промени живота. Съдбата дава избор сами да решаваме как да живеем. Преди не съм го осъзнавала, но след едно пътуване до Америка разбрах колко важно е всеки да контролира постъпките си и да е позитивен в мислите си. Налагам си да мисля само положително. Забраних си да изпадам в униние и нещата се случват.
• Как минава един твой ден?
- Сутрин кафето е задължително, а напоследък за ставите пия на гладно чия с лъжичка мед и тахан. Казват, че е полезно за организма, а аз правя това, което ми кажат. Разчела съм си графика за деня - какви срещи, интервюта и пътувания имам. Канят ме по събития и концерти, така че постоянно съм ангажирана.
• Времето минава, както в твоята песен „Минава, големият кораб минава“, а ти не остаряваш и си невероятно жизнена. Каква е тайната?
- Най-важното е човек да има висок дух и да няма стрес. Да се храни здравословно, да не натоварва организма, защото той трудно се възстановява. Много е важно да си организиран - аз успявам да го направя, за да ми е спокоен животът.
• Храниш ли се здравословно?
- Аз не ям много. Предпочитам да хапвам плодове и салати - сега има толкова хубави плодове и зеленчуци. Много обичам картофи и ориз. Хубавото е, че моят партньор предпочита също леки храни и двамата си пасваме в това отношение. Често той готви или го правим двамата, но все се препираме в кухнята. Например аз правя агнешко с много пресен лук и с девесил, а той с джоджен. Важното е, че го изяждаме заедно с наслада.
• Какво пожелаваш на хората?
- Да четат повече, да се образоват, да видят, че другите нации просперират много повече от нас, защото са позитивни, и че живеем в някакво затъмнение, изпитваме голяма ненавист към другите. Редно е да се научим и да мислим позитивно.
Интервюто взе
Антоанета ТИТЯНОВА
