Цвета ТАМАНОВА,
детски психолог
Семействата са много разнообразни. Всяко едно от тях има свои характеристики, особености, начини на комуникация, споделени емоции, желания и очаквания. В началото, развитието и надграждането на съвместния живот в двойката на хомосексуалните партньори, като цяло, до голяма степен се доближава до този на хетеросексуалните. Еднополовите семейства преживяват сложна и богата гама от чувства между партньорите, постепенно преминават през периоди на кризи в своя съвместен живот, които или преодоляват, или партньорствата им се разпадат. Много често има и още едно съществено нещо, което е общо с хетеросексуалните двойки - това е желанието им да имат свои деца.
Още в самото начало е важно да се направи уточнението, че до днес има
недостатъчни и непълни наблюдения и проучвания върху влиянието на родителската хомосексуалност над техните деца
Детето в едно семейство при всички случаи надгражда взаимоотношенията на партньорите, поставя ги в нови роли и пред нови предизвикателства.
Какви са пътищата, по които децата се появяват в хомосексуалните семейства?
Най-разпространената форма на еднополово родителство е когато детето е родено от хетеросексуално партньорство, което се разпада и единият от родителите заживява в хомосексуална връзка;
Чрез осиновяване;
Чрез изкуствено оплождане от донор;
Или с помощта на сурогатна майка.
Напредъкът в съвременната медицина дава все по-големи възможности да бъде осъществявана човешка намеса в процеса на зачеване, износване и раждане. Ето защо в днешно време броят на децата, които се раждат и отглеждат в еднополови семейства е изключително висок и продължава да се увеличава. Това от своя страна се случва на фона на все по-нарастващият процент хетеросексуални двойки, които не успяват да имат свои деца и с години се борят с безплодие. Ето защо въпросът за особеностите, различията и възможните рискове на отглеждането на деца в хомосексуални партньорства е особено актуален.
Може ли еднополово семейство да създаде здрав, пълноценен, стабилен и успешен човек? Основните страхове могат да бъдат разгледани в няколко посоки. Първата категория от тях е свързана с половата идентичност, която ще изгради едно дете, което е отглеждано от еднополови родители. Дали не е в опасност от предопределен избор, че ще бъде хомосексуално в зрелия си живот?
Втората основна категория на опасения включва аспекти на специфичното личностно развитие на децата. То се изразява в представата, че децата, отглеждани в хомосексуални семейства ще бъдат в по-голям риск и ще проявяват поведенчески и антисоциални прояви в по-голяма степен, ще имат обучителни проблеми и ще бъдат психологически по-нестабилни.
Третата категория специфични страхове се концентрира около идеята, че такива деца може по-често да изпитват трудности в своите социални взаимоотношения. Например, те биха могли да бъдат отхвърлени, заклеймени и подложени на тормоз от своите връстници и съответно да изпитват вина и срам, което качествено да предопредели тяхното ниско самочувствие и негативна представа за себе си. Това е в пряка връзка с факта, че като цяло,
нивото на тревожност и стрес е по-високо в еднополовите семейства,
тъй като най-вероятно самите родители не веднъж са били обект на хомофобни отношения. Често срещани проблеми, с които се сблъскват и хомосексуалните родители, и техните деца са депресивни състояния, изолираност и социална фобия. Което е свързано с чувство за уязвимост и застрашеност. Потребността от сигурност и защита са от много голямо значение за развитието на устойчива психика у децата.
Друг често срещан страх е, че децата, които биват отглеждани от хомосексуални родители биха могли да са в по-голям риск от сексуално насилие от страна на родител или от близки на родителите.
Изводи относно влиянието на сексуалната ориентация на родителите върху децата не биха могли да бъдат направени категорично. Тази тема е актуална сравнително от скоро и професионалистите нямат достатъчно наблюдения, не са направени необходимите задълбочени проучвания, както и анализирани събраните от тях данни, които да показват красноречиво и убедително дадена теза. Това, което за момента би могло да бъде изказано със сигурност е, че повечето хомосексуални личности са от хетеросексуални семейства.
Като цяло можем да обощим, че няма една обща причина, която доказано да предопределя формирането на хомосексуалност. Основания за това можем да търсим на генно ниво или да отнесем причините към психо-социалните фактори и въздействия на средата, а може би е комбинация от всички нива – био-психо-социални. Т.е. представата, че детето ще стане хомосексуално само под въздействието на ориентацията на своите родители, би било крайна. Много по-голямо значение имат личностните качества на тези възрастни, които са авторитети и край които то расте.
Много често представата за проявена нежност и интимност между хомосексуалните партньори пред детето е тревожна и неприемлива за хетеросексуалния човек. Възниква въпросът дали крехката детска психика би могла да се повлияе негативно в следствие от това?
Щадящо психиката на децата е във всяка двойка, без значение хомо или хетеросексулна е тя, да не бъде демонстрирана сексуалността на партньорите.
Но сексуалността съвсем не е най-значимият въпрос, който възниква във връзка с отглеждането и възпитанието на децата в еднополовите семейства. Много по-важно е да се разгледат механизмите, по които се развива психиката на детето в такава ситуация или иначе казано могат ли родителите да изпълнят двете различни функции – майчинска и бащинска. Детето има специфична необходимост от майчина и бащина фигура.
От гледна точка на класическата психоанализа формирането на структурата на личността на детето е невъзможна без преодоляването на Едиповия комплекс – безсъзнателното сексуално влечение към родителя от противоположния пол. Дали е възможно това за дете в хомосексуална двойка?
Същността на Едиповия комплекс и съответстващия на този период конфликт се състои в следното: детето осъзнава, че между родителите съществуват отношения (партньорските), от които то е изключено. Детето изпитва ревност и желание да установи подобни отношения с родителя от противоположния пол. В тази ситуация то влиза в своеобразен триъгълник, в който чувствата, които изпитва са за първи път и предполагат сложни и противоречиви отношения. Тези отношения до голяма степен ще се превърнат в модел на обектни отношения в бъдеще. Благодарение на третия в семейството детето успява да се обърне към външният свят.
В хомосексуалните партньорства полът на родителите е един и същ, но има разпределение на ролите. Единият приоритетно е с майчински функции, а другият – с бащински. Съществува обаче определен риск, тъй като ролята майка или ролята баща се разграничават не само по функции, но и по пол. Навлизането в Едиповата фаза се случва след осъзнаването на детето за принадлежността му към единия от двата пола. Именно процесът на това осъзнаване в дадени ситуации би могъл да бъде усложнен. Момиченце отглеждано от двама мъже или момченце, което се отглежда от две жени биха могли да срещнат
трудности да изградят своята женска или мъжка идентичност
На подобен риск са подложени и момчета, които са отглеждани от мама и баба и не е оставено пространство, в което дори и само психично да присъства мъжа.
Освен това ролите на мама и татко се различават според специфичните различия на женствеността и мъжествеността. За бебето и детето първоначално водеща е ролята на майката. Мама е целият му свят. Нейната любов е безусловна и тя може най-точно и своевременно да разпознава емоциите на своето дете. Майката е безспорен източник на утеха, с нейната нежна, хранеща, приемаща и обгрижваща функция. Според английският педиатър и психоаналитик Доналд Уиникот такова нещо като „бебе“ няма, има „майка и бебе“. Психически то е слято с майката и нейната готовност ще я направи достатъчно добра майка за него. Това би могло да бъде подложено на съмнение, когато става дума мъж да влезе в ролята „мама“.
На един следващ етап на развитие фокусът е към игри, и активности, които са свързани с фигурата на бащата. Тогава важното и значимото стават постиженията. Бащата задава правилата и представата, която е свързана с него предполага сила и сигурност.
Още в началото беше уточнено, че единият от вариантите едно дете да стане част от хомосексуално семейство е то първоначално да е било в рамките на хетеро сексуалният съюз на своите родители и в последствие след направен хомосексуален избор на родител, то да попадне в рамките на гей съюз. Това е сериозно предизвикателство за детската психика. Възрастните, които предприемат такава значима промяна да се разделят и да създадат партньорство с човек от техния пол, също преживяват вътрешни конфликти, несигурност, тъга, объркване и т.н. Те, обаче, са онези, които активно случват своите избори. Детето изпитва подобни негативни и противоречиви чувства, но се налага пасивно да понесе наложеното от родителите решение. Това има потенциала да повлияе от една страна на изборите на обект, които в бъдеще това дете като възрастен ще предстои да направи и от друга на качеството на връзките, които ще изгражда.
Човек е повече от своята сексуалност и това да му бъде отнета и заклеймена възможността да изпита чувството да има свое дете също е крайна позиция. Много е важно осъзнато да бъде понесена отговорността, която следва от взетото решение, защото не са малко случаите, в които хомосексуалните родители се стремят към родителската функция по причини, които далеч не са свързани с детето. Те биха могли да са водени от желанието да имат онова, което собственият им избор им отнема, защото за да се появи дете са необходими и двата пола.
