Румен Стоянов
Знайно: кукувицата е знайна с това, че тя се изхитрява яйцата й да биват мътени в нечии гнезда. Люпи ги не тя, а стопанката на чуждия дом. Издебва той да остане без домакински надзор, изхвърля едно яйце и туря свое. Кукувичият отрок се ражда не само пръв, но избутва другите яйца вън от къщето. Приемната родителка не подозира стореното и отглежда навлячето като свое.
Горната причудлива отлика, не ми е известна друга летяща твар из нашенско да обладава такъв навик, прави кукувицата единствена, безподобна и безпардонна. Същевременно запраща, мен поне, в новейшата отечествена политика. Партията, сякаш могъща и възторжена кукувица, снесе идейно издържано, що думам, безупречно яйце. Па и как нямало, щом тя била е заплодена от не едного, а от неколцина, и то не кои да е, а самсите Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин. Та подразбираемо, неизбежимо, яйцето бе червено. А и мигар бе възможно да е инаквоцветно при обилно пролятата от комунистите невинна кръв. Трепетно обнадеждени, българите очаквахме яйцето в едно прекрасно утро да ни обдари с комунизъм, ибо по тържествено решение конгресно през 1980-а трябваше да почнем изграждане основите на съвършения обществен строй. Лично аз не проумях оти не ощастливи ни той: партийното яйце излезе запъртък, що ли? Но подир славния и героичен 10-и с очите и очилата си видях как другарята най-грижовничко похванаха, не с човки, а с ръчинки, своето марксическо яйце и чрез едно изумително по непредвидимост фъррр занесоха го, съвсем по кукуквишки, в чуждо гнездо. Там оно се оказа приобретило друг цвят, син. А и гнездото, където бе го снесла партията, също претърпя измяна, грешка моя, промяна: съставящи го клечици веч изписваха не БКП, а БСП.
Обаче да река, още и кажа, за яйцето. Взето бе от неговото гнездо комунистическо и положено в нему противопоказното и омразно: капиталистическо. Изненада огромнейша, по български сюрпрайз нечуван и невъзможен. Действително: първоначално червеното, а второначално синьо яйце щом пукна своята непогрешима ленинска черупка, от нея излезе, о, чудеса, пиле капиталистическо. Да, капиталист, когото другарята бяха всячески разобличавали като най-лют враг на трудовото човечество, тукана бяха го не само теоретически безброй пъти громили, но и представителите му в затвори, концлагери пращали, мъчили, убивали. Болшевишкото „Човек звучи гордо!“ екна и отекна „Капиталист звучи гордо!“
Нали сега живеем времена, в които неща, явления биват обяснявани вече не словом, а с картинки, гаче за малоумници, посредством зяпане на зяпалчета, иженарицаемите дълбоки структурни промени може да бъдат онагледени с видеохлипче, изобразяващо следното: гнездо, в което лежи червеноперушинеста кукувица (снася яйце), стъпва на крака, улавя го с клюн, разперва криле и литва, не към сияйний комунизъм, а право към заг(н)иващия капитализъм, в летежа (преходен период) яйцето придобива цвят син, кацва в крещящо по-стъкмено, мамливо гнездо (капитализъм), гуди в него яйцето и продължава своя винаги победоносен (печеливш) хвърчеж към нови върхове на битието. С оглед прежното и най-вече истината, вместо ярко червената, подгизнала в кръв звезда, логото на БКП/БСП трябва да е синя кукувица. И понеже смайването, предизвикано от лекотата, с която Българската комунистическа партия осъмна Българска капиталистическа партия, бе огромнейшо, нейното бодро звучащо кукуу следва да го разбираме, че българите сме кукувци предоверчиви.
