Отзвук от миналото

Професор Франк Макендрю от богословския колеж „Нокс” в Торонто предложил да се погледне на клюките от гледна точка на еволюционната теория. Той напомнил, че нашите далечни предци живели на неголеми групи, и оцеляването им зависило от всеки един от членовете на групата. Ако някой бил слаб или, напротив, замислял преврат, опитвайки се да завземе властта, по-добре било всички членове на колектива веднага да узнаят за тайните му намерения.

В древния свят клюките били своеобразен защитен механизъм. Поради това любовта към слуховете професор Макендрю предложил да се възприема не като черта на характера, а като социален навик, останал ни в наследство.

Начин за снемане на стреса

Съгласно изследвания на Станфордския университет клюките са начин за понижаване на тревожността. В рамките на експеримент учените наблюдавали човек, който научавал нещо лошо за колега. В него веднага се повишило нивото на стресовите хормони и се учестило сърцебиенето. И само обсъждането на ситуацията с други помогнало да се нормализира състоянието му.

Подобна теория издигнали и учени от Университета в Павиа. Те провели експеримент с участието на 22 жени. Изяснило се, че, когато девойките клюкарствали, тях се повишавало нивото на хормона окситоцин, наричан още хормон на любовта. Той снема усещането за стрес и безпокойство. А още окситоцинът допринася за укрепване на любовните и роднински връзки, формира емоционална връзка между майката и детето. Оттук плавно произтича и следващата причина за клюкарстване.

Начин за сплотяване на колектива

Преподавателят в Североизточния университет в Бостън доктор Джек Левин смята, че обсъждането на други хора зад гърба им е залог за здрави отношения в колектива. Обединени от общата тайна информация, служителите си доверяват повече един на друг и усещат, че се намират от една и съща страна на барикадата. Поради това шефовете не бива да се тревожат, когато подчинените им обсъждат техните решения, външния вид или дори детайли от личния им живот. Нека говорят, затова пък на работата това се отразява положително.

Изключение правят слуховете, които вредят на нечия репутация. Важно е още, те да не прерастват в измислици и да не излизат извън пределите на офиса.

Начин да станеш „свой”

Клюките притежават важна интеграционна функция. Това е един от най-простите начини човек да стане „свой”, например на ново работно място. Сигурно сте забелязвали, че в първата седмица всички се стараят да не обсъждат с новака деликатни работни моменти или лични проблеми: той още не е преминал проверката на времето. А споделяйки с колега някоя тайна, ние изказваме своето доверие. Размяната на слухове свидетелства за определено сходство на йерархическите ценности, потребности или характери. Това е своеобразен сигнал: „Ние с теб сме в една лодка!”

Джон Левин подчертал, че, умишлено избягвайки участието в обсъждането на другите, човек лесно може да изпадне в социална изолация. Така че не бива да се тревожите за безобидните клюки. В краен случай може да поклюкарствате за знаменитостите. От това няма да има никаква вреда, а разговорът със сигурност ще бъде по-интересен, отколкото за времето.

Начин за повишаване на авторитета

Същият доктор Левин твърди, че притежаването на конфиденциална информация „от проверени източници” повишава нашата значимост и ни помага да се окажем в центъра на вниманието. А това се отразява положително на самооценката.

Средство за запълване на емоционалния вакуум

И накрая, какво е това клюка? Празно развлечение, когато в собствения живот нищо не се случва. Понякога на нас просто ни е нужно да удовлетворяваме своя емоционален глад с помощта на нищонезначеща, понякога безполезна лично за нас информация. Именно поради това на много хора са им толкова интересни слуховете за живота на звездите, а таблоидите и папараците правят добри пари от това.

Разбира се, трябва да се различават клюките, свързани с репутацията на конкретен човек, и клюките, описващи някакви необичайни ситуации. В първия случай слуховете стават интересни, ако ние лично познаваме човека, около който те се въртят. На „безличните” истории, описващи забавни случаи или изключителни постъпки, ние обръщаме внимание, когато видим в тях стратегии, които можем да приложим в собствения си живот.

Интересът към знаменитостите може да бъде обусловен от същата тази жажда за обучение на нови жизнени стратегии. За добро или лошо, но ние очакваме от „звездите” уроци, демонстрации на образцови ролеви модели, точно така, както нашите предци са очаквали това от старейшините на своите племена.

По своята същност фиксацията на знаменитостите отразява вродения интерес към живота на другите хора.

В съвременното общество, с неговата урбанизация и склонност към виртуално общуване, знаменитостите могат да станат наши единствени приятели. Благодарение на слуховете, разпространявани от медиите и социалните мрежи, популярните хора започват да имитират наши приятели. В известен смисъл нашият мозък се оказва измамен от чувство за близко познанство с широко известни персонажи. Поради това на нас ни се иска да знаем за „звездите” още повече, та нали този, когото познаваме добре и често виждаме, винаги се оказва социално значима фигура.

В действителност това мнимо познанство със знаменитостите играе важна социална роля. Представете си ситуация, в която човек трябва да установи отношения с нови съседи или колеги в офиса. В този случай наличието на „общи” познати, в каквато роля влизат известните личности, е само от полза. То облекчава неформалните взаимодействия в колектива, помага да се започне общуване и да се направи новата обстановка по-уютна. По този начин, желанието да се върви в крак с актьорите, политиците или спортистите може да направи човека по-адаптивен при взаимодействието с непознати хора и завързването на нови отношения.

 Валентин СТОЙЧЕВ