Вероятно, една от най-мотивиращите причини за четене е потенциалната възможност за предотвратяване на деменция и „Алцхаймер“. Деменцията е широко използван термин за обозначаване на понижаването на умствените способности, достатъчно сериозно и затрудняващо ежедневния живот. А синдромът на Алцхаймер е най-разпространената форма на деменция, на която се падат от 60 до 80% от всички случаи.
Великият Алберт Айнщайн веднъж казал: „Щом само престанете да се учите, ще започнете да умирате”. Без това, което би могло да стимулира мисловните процеси, мощността на нашия мозък остава неизменна или се понижава.
Изследване показало, че привичните и еднообразни умствени упражнения могат да понижат активността на мозъка с 32%.
В друго изследване, проведено от Робърт С. Уилсън в Медицинския център при Университета в Чикаго, била изучена подборка от 294 възрастни мъже и жени, основно на 80 години, които до края на живота си ежегодно се подлагали на изпити за оценка на психичното състояние и мислене. Участниците също така попълвали анкети, в които посочвали колко често изпълнявали стимулиращи мисленето действия, такива като четене, писане на писма или посещение на библиотека. След като умирали, техният мозък бил изследван за наличие на признаци на „Алцхаймер“ и деменция.
Изследователите открили, че при хората, които по-често изпълнявали по-сложни интелектуални действия (както в ранна, така и в късна възраст), паметта се понижавала по-бавно, отколкото при тези, които не се занимавали с такива дейности.
„Изхождайки от тези резултати, ние не трябва да подценяваме влиянието на ежедневната дейност, такава като четене и писане, на нашите деца, на нас самите, на нашите родители или баби и дядовци” - заявил доктор Уилсън.
Тук е уместно да се замислим, дали хипотезата за когнитивния резерв на умствената функция е станала по-достоверна благодарение на това изследване. Тази теория предполага, че сложните интелектуални задачи помагат да се поддържат и укрепват клетките на мозъка и връзките между тях. На свой ред, тези връзки ни идват на помощ в по-късна възраст, компенсирайки увреждането на мозъка, предизвикано от „Алцхаймер“ и деменцията, помагайки по този начин за съхраняване на паметта и навиците за мислене.
Това не е единственото изследване, потвърждаващо съществуването на такава връзка.
Публикация в Proceedings of the National Academy of Sciences показала, че тези, които вършат умствена дейност, активно стимулираща мозъка, например четене, решаване на кръстословици или шахмат – могат да имат 2,5 пъти по-малък риск развитие на синдрома на Алцхаймер, отколкото тези, които нямат подобни занимания.
Изследователите събрали данни за четенето от 3 635 души на възраст над 50 години, които участвали в по-голямо изследване на здравето. После тези хора били разделени на три групи: такива, които не четели книги, хора, четящи до 3,5 часа седмично и любители на книгите, четящи повече от 3,5 часа в седмицата.
В резултат изследователите установили, че ”читатели на книги” се оказват по-често жени, а така също хора, имащи висше образование и по-високи доходи. Учените отчитали също такива фактори, като възраст, раса, състояние на здравето, наличие на депресия, заетост и семейно положение. Било открито, че в сравнение с тези, които не четели книги, четящите до 3,5 часа седмично били със 17% по-малък риск да умрат в продължение на 12-годишния период на наблюдение. А при тези, които четяли повече от 3,5 часа в седмицата, тази вероятността се оказала с 23% по-ниска.
Тези, които четели книги, живеели (средно) почти с две години по-дълго, отколкото хората, които въобще не отваряли книга. Изследователите открили също подобна, но по-слаба връзка при тези, които четели вестници и списания.
Стефан ПЕЙЧЕВ
