Проф. Жени МИЛЕВА е един от изявените специалисти-алерголози. Тя има няколко научни степени; обучение по алергология и клинична имунология в Полша и Франция. Дълги години е била шеф на Клиниката и на Катедрата по алергология към Медицинския факултет. От 1990 до 2001 година е национален консултант по алергология. Членува в няколко наши и международни медицински организации. По нейна инициатива е създадена Балканската асоциация по алергология.
• Проф. Милева, Вие имате изключително дълга практика в лечението на алергии. Какви са Вашите наблюдения - българите страдат ли все повече от такива заболявания или може да се каже, че проявите им намаляват?
- За съжаление алергичните болести са зачестили значително през последното столетие, както в света, така и в България. Най-чести са проблемите от страна на дихателната система. Това са алергичният ринит или бронхиалната астма. Счита се, че над 200 милиона от населението на земята страдат от бронхиална астма. От алергична хрема боледува всеки пети човек на планетата.
• В какво според Вас се крият причините за увеличената алергична заболеваемост на населението?
- Причините се коренят в съвременния начин на живот. На първо място е замърсяването на околната среда. Това става както от заводите и фабриките, така и от моторните превозни средства, особено от дизеловите мотори. В околната среда се изхвърлят голямо количество вредни газове и микрочастици. Те дразнят и увреждат лигавицата на дихателните пътища и я правят уязвима на алергените, които я атакуват от околната среда (домашен прах, домашни акари, полени, плесени, животински епидермални продукти). Микрочастиците се свързват с тичинковия прашец и помагат на тичинковите зърна да достигнат до най-малките разклонения на бронхите. Продължителното им задържане там увеличава риска от сенсибилизация. От тук е и доста странния факт, че гражданите на големите градове боледуват по-често от сенна хрема и астма, отколкото хората на село.
Друг фактор за увеличаване на алергичните болести е миграцията на населението от средата на ХХ век, когато започват промените в селското стопанство. Настъпва преселване от селата към градовете. София, която реално може да поеме не повече от един милион души, в момента е обременена с повече от два милиона население. Градските жилища са значително по-удобни от къщите в селата, но обикновено маломерни и много по-нездравословни и нехигиенични. Голямата селска къща се отоплява трудно, но се проветрява по-лесно. В големия град жилищата са предимно с централно отопление или климатици, които задържат и натрупват плесени, микрокърлежи, гъби, замърсявайки допълнително помещенията. Хората в града се застояват по-дълго вкъщи пред телевизора или компютъра; няма двор, в който да излязат, да подишат чист въздух и да упражняват физическа дейност.
Човекът, чувствайки се самотен в големия град, се нуждае от сродна душа. Такъв се явява домашният любимец. Докато на село кучето и котката са на двора, то в града - те са в апартамента и са потенциални алергени. Наред с тях в апартаментите живеят зайци, морски свинчета, хамстери, рибки, костенурки.
Сега ние живеем в един изкуствен свят. Ако трябва да си представим откога не сме яли "истинска" храна.... Тя или е богата на нитрати, или на други торове, или обилно е замърсена с химия (дори с антибиотици, ако животните са били лекувани предварително с тях). В продуктите има прекалено много консерванти, стабилизатори, оцветители, емулгатори. Американците посочват, че над 3 хиляди химически вещества се употребяват в хранителната промишленост на САЩ. За България са около 300, но и това е напълно достатъчно и вредно. Храната е замърсена, подправена и химизирана, а това също е една причина за възникването на алергии.
Голямото напрежение в работата, вкъщи, в превозните средства води до необходимостта от приемане на лекарства за релаксация и подобряване на настроението. Безразборната употреба на медикаменти увеличава значимо риска от появата на лекарствена алергия. Победата на медицината в областта на инфекциозните болести, от друга страна води до промяна на имунологичния отговор на организма и засилва риска от поява на алергия. В тази връзка е интересно да се знае, че по-бедните страни и семейства имат по-малко алергии, за разлика от богатите, живеещи в модерни и хигиенични жилища, редовно имунизирани и отлично гледани деца.
• Споменахте колко е вреден животът в съвременните градски апартаменти. Има ли някаква профилактика, за да не се появи или да не се обостри съществуваща вече алергична болест? Какви са Вашите практически съвети?
- На първо място трябва да се поддържа перфектна чистота, за да се намали замърсяването с акари (дерматофагоидни микрокърлежи). Те са невидими с просто око, но всъщност живеят навсякъде в домовете. Акарите са най-честата причина за битовата астма и хрема. Над 50% от българските къщи са замърсени с микрокърлежи. Дори хората да се преместят в съвършено ново жилище, те носят със себе си одеяла, завивки. Любимото им място са леглата - там е и топло, и влажно. Необходимо е матраците и дюшеците да се почистват с прахосмукачка, в топло време завивките да се изнасят на слънце.
Домът би следвало да се обработва със специални антиакарни препарати за почистване на пода или прах за пране, които за съжаление у нас все още не могат да се намерят. Продава се специално антиакарно бельо (чаршаф, калъф за одеяло и възглавница), което е бариера между акарите в матрака или дюшека и тялото на човека. За съжаление антиакарното бельо е твърде скъпо, въпреки че може да се намери по магазините у нас, но малко хора могат да си го позволят.
Плюшените играчки също се замърсяват много често с акари. Препоръчва се да се изпират често и поне един път на три месеца да се поставят в камерата на хладилника за около 48 часа. Така се обеззаразяват до новото им замърсяване.
През горещите месеци, когато температурата е над 30 градуса, трябва да се излага постелъчното бельо, одеялата и юрганите на слънце. Студът и слънцето са идеални за временното обеззаразяване.
Аз препоръчвам на моите пациенти, които не могат да си купят специално бельо, да приготвят калъфи от плътен плат, които да се слагат под чаршафите и да се сменят един път на месеца; да ги изпират на висока температура, да се изгладят с гореща ютия и едва след това да се ползват.
В дома на алергично болните не трябва да се отглеждат домашни животни. Кучето, котката, хамстерите са много силни алергени. Напоследък за България е много модерен заекът, който също е твърде силен алерген. Хлебарките също са потенциална опасност и затова се съветва борбата с тях да бъде много яростна и непрекъсната.
Домовете трябва да се проветряват системно, независимо от сезона.
Електрическото отопление е по-добро в сравнение с централното парно или въглищата. Ако се използва твърдо гориво, дървата са за предпочитане пред въглищата.
На алергичните деца, които подлежат на задължителни имунизации, се изготвя индивидуален имунизационен календар. А конкретните имунизации се провеждат под антихистаминова защита. Професионалната им реализация трябва да се преценява много внимателно. Едно дете, което има изразена алергична реакция към антибиотици, не може да работи във фармацевтичен завод например. В тези случаи проникването на алергена става посредством поглъщане, докосване или вдишване.
• Споменахте, че в определени сезони при Вас се засилва посещението. Има ли сезон, в който хората могат да са спокойни, че не са застрашени от алергени?
- Няма сезон, в който да няма алергии. Но има месеци, в които те стават масови. Това са пролетта и лятото, когато цели потоци от хора се оплакват от едни и същи проблеми - смъдене, сърбеж, сълзене на очите, запушване на носа, водниста хрема. Това са прояви на поленов риноконюнктивит. В някои случаи придружен с астма, в други случаи с отоци или обриви. През месеците от май до август зачестяват и още две болести - алергията към инсекти (пчели и оси) и слънчевите алергии.
През есенно-зимния сезон се влошават целогодишните ринити и астми, което е във връзка със зачестяването на вирусните инфекции и по-продължителен контакт с битовите алергени.
Лекарствените и хранителните алергии са характерни за цялата година
• Много често, както при други заболявания, така и при алергиите, хората решават сами да се лекуват. Обяснете до какви последствия може да доведе самолечението без намесата на специалист?
- Има случаи, в които човек е получил само веднъж в живота си уртикария, която е отминала с времето спонтанно или чрез лечение с някакъв антихистаминов препарат. При нова поява на обрив болният си предписва същото лечение, без да се посъветва с лекар. Но оплакванията не стихват, а се задълбочават. Единствено правилното лечение в този случай е консултацията със специалист. В противен случай процесът се хронифицира.
Пациентите не трябва да се самолекуват при поява на хрема, която не е изчезнала за 7-8 дни. Може да се касае за алергична хрема или за синузит. Трябва веднага да потърсят специализирана помощ. Същото се отнася и когато пациентът получи пристъп на задух.
• Липсата на лечение до какви усложнения може да доведе?
- Алергичната хрема например повишава риска от астма. Затова ринитът заслужава изключително внимание и много активно лечение. Острата уртикария може да бъде алергична, но е възможно да е проява на друга болест, например остър вирусен хепатит. Затова тя също задължително налага лекарско наблюдение и лечение. Първо, за да не хронифицира и, второ, ако е проява на друго заболяване, то трябва да се открие и да се лекува. Състоянието на пациента може да се влоши до степен, която да застрашава живота му.
