Емилия ДИМОВА

 От същия неизчерпаем източник - глупостта - днес гребат с пълни шепи манипулатори от всякакъв вид. Анонимни сайтове и интернет портали за хибридни новини ни баламосват по указания на „чужда държава”, корумпирани учени представят неверни факти и анализи в услуга на фирмени интереси, кандидат-депутати безочливо ни прилъгват, за да ги изберем в следващия парламент, блогъри - да се фукат с повече последователи, маниаци - да се прочуят, веселяци - да ни се надсмеят... Въпросът е:

защо сме толкова доверчиви?

Група американски специалисти в областта на журналистиката и масовите комуникации от Университета в Канзас решили да проучат човешкото лековерие с помощта на провокативен експеримент. На 750 доброволци били предложени няколко статии за връзката между дефицита на витамин В₁₇ в организма и рака, като уловката е в това, че такъв витамин не съществува. По-вярно е да се каже, че преди е бил описван като амигдалин, но по-късни изследвания установили, че при определени условия може да бъде токсичен, поради което В₁₇ е отпаднал от номенклатурата на В-витамина.

Предоставените текстове били написани в разнообразни жанрове: някои имитирали официални научни съобщения и всички били „подписани” от несъществуващи автори с различно ниво на компетентност: едни представени като блогъри по теми за здравословен начин на живот, други - като майки на малки деца, имало и „авторитети” с куп научни титли. В името на справедливостта някои от текстовете носели предупредителни надписи: „непроверена информация” или „публикувано в подозрителна онлайн платформа”.

Изследователите се обърнали към участниците с въпрос, дали информацията е представена убедително и биха ли я споделили в социалните мрежи. Резултатите показали, че повечето хора почти не обръщат внимание на нивото на компетентност на автора и повярвалите били готови да следват препоръките му - съответно да си закупят и да пият препоръчваните от него медикаменти, уж съдържащи несъществуващия витамин, за да си осигурят превантивна защита от рака... Същите читатели възприели с еднаква степен на доверчивост както псевдо-официалните съобщения, така и останалите текстове.

Излиза, че напразно академични умове привеждат аргументи в подкрепа на своите тези, ненужно се ровят в древни и модерни източници, за да оспорят или потвърдят нечии доводи, че всуе провеждат опити, правят анализи, градят хипотези, потят се над доказателствен материал, щом социалните мрежи и медийни платформи могат с лекота да осигурят легитимност и популярност на всяка налудничава или манипулативна идея.

Това донякъде обяснява, защо 60 години след полета на Гагарин в Космоса съществуват сайтове със стотици хиляди последователи, които вярват, че Земята е плоска! Защо тръмписти продължават да са убедени в изборната победа на своя кандидат-президент; защо коронавирусни скептици отричат инфекцията, дори след като тя зарази и уби милиони хора по цял свят; защо антиваксъри агитират срещу ваксините с аргумента, че чрез тях ще ни „чипират” (Кой? - Ами, управляващи, масони, евреи, Бил Гейтс...), с цел безусловна манипулация; защо привърженици на лъжата, че Холокостът не е съществувал, игнорират планини от исторически факти за обратното... Може би въпросът трябва да се зададе по друг начин:

защо сме толкова недоверчиви?

Най-вероятно, защото сме загубили ориентирите си за истина. Отдавна си отиде поколението, на което беше втълпено, че „щом го пише във вестника - значи е вярно”. Неговите наследници, осъзнали демагогската природа на соца, се научихме да четем „между редовете”, опитвайки се да подразбираме истината, прикривана с витиевати изрази и кухи фрази. На публикациите в партийния печат не се доверявахме и за прогнозата за времето - дългата ръка на партийната цензура можеше да обяви „слънце”, ако досадни дъждове се задаваха в разгара на туристическия сезон. Което четяхме или което нямаше къде да прочетем, сравнявахме с чутото по западни радиостанции - колкото повече ги заглушаваха, толкова повече им вярвахме.

Те бяха тайният ни компас за посоката, в която се движи цивилизованият свят, за истината относно политическите събития и обществените нагласи. Слушахме ги с отворени и уши, и души, без да се усетим, че и тези медии са идеологически източник за информация... Установихме го чак след като минахме през разкъсаната Желязна завеса и тръгнахме по Европа и света да работим и да учим. И едно от първите неща, които научихме на място бе, че сме били в самозаблуда: твърде наивно бяхме идеализирали света на капитала и свободната инициатива, бидейки в неведение за неговите тежки пороци. Георгий Данелия, грузинско-руският режисьор на велики филмови ленти като „Мимино” и „Не тъгувай”, дефинира това тъжно откритие остроумно и точно: „За мое огромно изумление, каквото в годините на соца се пишеше и говореше против капитализма, се оказа вярно”. 

Парадокс е, че сега, когато разполагаме с всеобщо достъпни наши и чужди източници и средства за мълниеносно осведомяване, възможността да не бъдем вярно осведомени е все така реална. Вече няма как да се извиним с липса на информация - този аргумент остава в сила за севернокорейците и други народи на техния хал. Обратно, сега не просто тънем в информационен океан, а направо затъваме в него. Мнозина се и давят, уловени в мрежи от фалшиви новини, съчинени факти, конспиративни теории. Плетат ги щатни дезинформатори и платени интернет тролове, скрити зад псевдоними, но и изненадващо много зле възпитани скучаещи безделници, маниаци и фанатици, обикновени махленски клюкари, патологични лъжци и психопати...

Мотивите им са различни, но стремежът е общ - да ни дезориентират, да разтърсят убежденията ни, да ни разколебаят в изборите ни, да ни настроят срещу конкретни хора, социални групи, народи, раси... Да ни направят последователи на вярата в лъжата, представяйки се за рицари на истината. Така че е прозрачно ясно,

защо сеячите на тази вяра разчитат на нашето незнание,

неосведоменост, наивност. Знаещият умее да анализира, да сравнява и съпоставя; той разполага със запаси от факти и знае къде да търси нови. Авторите на споменатия експеримент за Витамин В₁₇ са установили, че участниците, които обърнали внимание на предупредителните надписи и изразили подозрение към достоверността на текста, били хора с добра грамотност и владеене на информационните технологии. И стигат до логичния извод, че образованието, широките интереси, знанията, са естествена бариера пред манипулаторите. А когато става въпрос за изопачаване на факти, свързани с човешкото здраве, такава бариера може да е жизненоважна.

Наблюдатели на тези процеси констатират, че в годината на пандемията от коронавирус, обхванала света, разпространението на вредни и подвеждащи конспиративни теории се е засилило. В тази връзка Европейската комисия и ЮНЕСКО публикуваха поредица образователни инфографики за масово ползване, в помощ на всеки, пожелал да открива, разобличава, отхвърля и да съдейства за спиране разпространението на такива „теории”. Споменава се, че появата им в публичното пространство се засилва в периоди на несигурност и страх, което обяснява, защо сега са прилепчиви като вируса (нашата национална несигурност се увеличава и от факта, че освен от коронавирусната, сме нападнати и от заразата на две предизборни битки). А веднъж изфабрикувани, фейк (от англ. fake - фалшив) новините/фактите, теориите, бързо се разрастват, защото „трудно могат да бъдат оспорени, тъй като всяко лице, което се опитва да го направи, е смятано за част от конспирацията”, се казва в тези документи.

С риск читателят да възприеме автора на този текст като „конспиратор”, ще предложа на любознателните и търсачите на истината този източник в интернет пространството: https://ec.europa.eu/info/live-work-travel-eu/coronavirus-response/fighting-disinformation/identifying-conspiracy-theories_bg

Уверявам ви, ще ви бъде от полза, ако желаете с каквото можете да помогнете за ограничаване влиянието на тази така опасна „религия” - вярата в лъжата, за възспирането на нейните безочливи и корумпирани проповедници. Съществуването на витамин В₁₇ е най-малкото спорно, и профилактирането с рака на дезинформацията е лично усилие.