Тогавашното ни правителство - на Бойко Борисов 3 - поръча в спешен порядък първите одобрени от Европейския съюз ваксини и ги предложи безплатно - първо на хората в рисковите групи, после - на всички. Тогавашният здравен министър - проф. Костадин Ангелов - отвори „зелени коридори” и се създаде организация за бързо и удобно за всеки желаещ имунизиране. Тогава действащият Национален оперативен щаб по заразата - начело с генерал-майор д-р Венцислав Мутафчийски - набеляза стратегия, според която до края на юли 2021 г., България имаше шанса да постигне колективен имунитет, ваксинирайки поне 70% от населението си...
Справедливо се възмутихме и оплакахме в Европейския съюз, когато производителите на ваксини нарушиха графика на доставките. Опозицията в Парламента - несправедливо! - би барабана, обвинявайки здравното министерство, че не осигурява достатъчно „игли” за народа. Вдигна се вой до Бога - справедливо! - когато се разкри, че неколцина се бяха уредили „по втория начин”, сред привилегированите от първа линия...
Но тия страсти минаха и заминаха. Отмина и юли, после и август, а когато ни заля четвъртата вълна на коронавирусната пандемия, се установи, че
ваксинираните българи сме едва 19,5%
Отдавна сме резервирали за нас последното място в ЕС по ред показатели, но защо сега се озовахме там и по този?!
Днешните управляващи пламенно твърдят, че всичко били оплескали предишните. А днешната опозиция (предишните управляващи) обвинява сегашния здравен министър на служебното правителство, че закри „зелените коридори”, разпусна Щаба и допусна разнобой във ваксинационната политика на държавата.
Докато в Парламента се замерят с обвинения, обществото така и не можа да разбере, защо юмрукът на президента наложи на този пост човек, който публично демонстрираше недоверие в самото съществуване на заплаха от коронавируса... (Но сме и благодарни на държавния глава, че е спрял все пак избора си на д-р Кацаров, а не на доц. Мангъров например, при толкова сходните позиции на двамата доктори по най-важната тема в здравеопазването вече втора година - пандемията от COVID-19).
Така или иначе, политиците нито ни натрапиха ваксините, нито ни задължиха да си ги купуваме или да си ги бием по задължение, а тези от тях, които се опитаха да ни пробутат руската „Спутник V”, зад гърба на ЕС, не успяха. Спасението на давещите се наистина се оказа дело на самите давещи се, както би признал и Остап Бендер: за всеки бяха осигурени ваксини -
спасителните пояси в напиращата на талази пандемична криза
Но изненадващо за учените, пък и за всеки разумен човек, вместо да се насочат към тях, много хора хванаха обратната посока: бягат, отказват да се ваксинират! В социалните мрежи плъзнаха заредени с абсурди слухове - по-заразни и от коронавирусната зараза. Оказа се по-лесно анонимни и злоумишлени фантазьори да ни убедят, че ваксините били резултат на технология (несъществуваща) за „чипиране” на човечеството, отколкото професори с титли и научен авторитет да ни обяснят механизма, по който ваксинираният организъм се брани от вирусните атаки или защо имунизираните, при евентуално заразяване, ще бъдат предпазени от тежко протичане на болестта или смърт...
Нароиха се и други поводи за страх от „иглите” - не били надлежно изпитани, имали опасни странични ефекти, някой вдигнал температура, друг получил замайване... Смайващото е, че това се коментира сред
население, склонно безстрашно да се самолекува
Например с неразгадаеми по състав отвари на самозвани баячки и знахари. Или с церове и методи, препоръчани от някой познат или от напълно непознат в Интернет. Или с антибиотици, които гълтаме при всяка хрема и настинка (по антибиотична резистентност сме сред първите в Европа). Или с лекове, предназначени за съвсем друг тип заболявания, но помогнали на някой, който се похвалил във Фейсбук. (Както се случи с антикоагулантните лекарства миналото лято - тръгна слух, че „Eliquis” - препарат, който се взима само по лекарско предписание - помагал при COVID-19, и буквално за дни изчезна от аптеките, при това е с цена над 130 лв. Докато аптечната мрежа свари да се зареди отново, хронично болни на антикоагулантна терапия останаха без така важните за живота им хапчета).
Е, поне можем да се поздравим, че не стигнахме по безразсъдство ония американци, които послушаха президента си Тръмп, та да лекуват Ковида с белина...
Нашето здраверушително юначество можем да измерим и с други показатели. Доказано безстрашни сме например в пиенето - на гърло от населението се падат по повече от 13 л годишно твърд алкохол. А пушим така, че сме на първо място (няма все да сме последни, я!) по употреба на цигари и смърт от тютюнопушене не само в ЕС, а и в цяла Европа! Но виж, към ваксини, сме
предпазливи, недоверчиви, подозрителни
С изумление слушах моя близка, дългогодишна страстна пушачка (по тази причина с намален дихателен капацитет и съответно - с риск от усложнения, в случай на заразяване с COVID-19), през чиито дробове месечно минава дима на около хиляда цигари (а от джобовете й издимяват за купуването им по 250-300 лева), да ме убеждава, че ако я ваксинират, имало опасност да умре от ... задушаване. Кой й го казал? Ами една медицинска сестра...
За „мангърщината” (по сполучливия термин на колега сатирик) в медицинските среди се убедих лично, когато трябваше да изслушам „професионалните” разяснения на едно джипи за ненужността от носенето на маски, допълнени със съмнения в коронавирусната заплаха и антиваксърски съвети. Нямам представа каква може да е бройката на такива лекари в нашето здравеопазване, но се страхувам, че и в здравното министерство нямат, нито това интересува някого. А един личен лекар може да предаде внушения като споменатите на всичките си няколкостотин пациенти!
Преувеличено ли ще бъде да кажем, че е саботаж да се приспива съзнанието на застрашени от такъв смъртен враг, като се омаловажава опасността от него?
И се питам, вероятно наивно, дали не е редно, в условията на пандемия (а според Световната здравна организация, много е възможно на човечеството още дълго да му се налага да се бори със сходни пандемични кризи) подобно лекарско поведение да бъде квалифицирано и санкционирано като престъпление срещу човешкото здраве. Може тогава
мангъровци да спрат да обикалят телевизиите
и да ръсят ироничните си коментари за заразното зло.
За факта, че недоверието във вируса, съответно - и във ваксините срещу него, е поразило общественото съзнание у нас, говори и отношението на педагогическия състав в образователната система. В навечерието на новата учебна година и съответно - на очаквания връх на заболели от четвъртата вълна - едва 40% от заетите в тази сфера у нас се оказаха ваксинирани, при двойно по-висок процент ваксинирани учители в Европейския съюз. Е, щом и родители, и учители се въздържат от имунизация, кой ще убеди децата да го направят?
А още в разгара на лятото СЗО предупреди, че Делта-вариантът е по-рисков за младите хора и препоръча имунизиране на децата над 12 години. По този повод един наш доктор от бойната линия срещу заразата неотдавна заяви по телевизията, че вече много деца „на интелигентни родители” са се ваксинирали. Очаквано, думите му възмутиха много потребители на социалните мрежи - предполагам, до един неимунизирани...
Признавам, може и по-деликатно да се намеква за връзката между интелекта и отношението към ваксините. Но жертвите на коронавируса по света надхвърлиха 4 милиона и кредитът на деликатността трябваше да се приеме за изчерпан още откакто ваксините станаха всеобщо достъпни.
Ваксините срещу COVID-19 имам предвид. Уви, такива срещу глупостта няма открити.
Неотдавна една холивудска знаменитост, Дженифър Анистън, публично обяви, че прекратява контактите си с приятели, които не желаят да се имунизират, наричайки поведението им срамно и безотговорно спрямо обществото.
Настоящият анти-антиваксърски текст, е в подкрепа на същото мнение.
Eмилия ДИМОВА
