Ще може ли някога да забравим за коронавируса завинаги?
В историята на човечеството е имало само две болести, които са били изкоренени напълно – това са едрата шарка и чумата по едрия рогат добитък. Първото заболяване било много опасно за живота на хората, тъй като убивало една трета от заразените. Телата на болните се покривали с болезнени мехури, при това вирусът поразявал органите, което и водило до смърт. Последна жертва на тази болест през 1978 г. станала 40-годишната британка Джанет Паркър.
Чумата по едрия рогат добитък е вирусно заболяване, което поразявало кравите и някои други чифтокопитни. Последният случай бил регистриран през 2001 г. в Кения. И двете пандемии били успешно ликвидирани с помощта на интензивни и глобални кампании за ваксинация. Но да се надяваме, че по същия начин ще победим и COVID-19, засега просто нямаме никакви основания.
Джошуа Епщейн, професор по епидемиология от Школата за глобално обществено здравеопазване при Нюйоркския университет твърди, че изкореняването на някоя болест е крайно рядко явление, при това толкова рядко, че това понятие следва въобще да се изтрие от нашия речник на болестите. Вирусите отстъпват или мутират, но буквално никога не изчезват от глобалния биом. Повечето вируси, които предизвикали предишните пандемии, както и преди остават с нас. По данни на СЗО, от 2010 до 2015 г. повече от 3000 души са се заразили с бактерии, предизвикващи както бубонна, така и белодробна чума. А вирусът, предизвикал грипната пандемия от 1918 г., която отнела живота на не по-малко от 50 милиона човека, в крайна сметка се превърнал в по-малко смъртоносни варианти на грипа. Неговите потомци се преродили в щамове на сезонния грип, които периодично атакуват различни участъци на планетата и до днес.
Както и в случая с грипа от 1918 г., вирусът SARS-CoV-2, най-вероятно, ще продължи да мутира
Имунната система на човека в крайна сметка ще се адаптира и ще може сама да противостои на болестта, но това ще стане едва след като много хора заболеят и умрат. Поради това получаването на колективен имунитет не е нещо, към което човечеството днес трябва да се стреми. Така смята Саад Омер, епидемиолог от Йейлския университет.
Редица експерти са убедени, че единственият, най-безопасен път – това е търсенето на начини за забавяне на разпространението на болестта и справяне с нейните последствия. Днес, например, борбата с вредителите и спазването на хигиена сдържат епидемията от чума, а всякакви нови случаи съвременната медицина е способна да лекува с помощта на антибиотици.
Ще спасят ли ваксините света от коронавируса?
В борбата с коронавируса учените заложили на ваксините. Но, колко бързо те ще могат да спрат пандемията? До днес само 28% от населението на планетата са получили поне една доза ваксина срещу COVID-19. Разпределението на ваксините остава крайно неравномерно. В Европейския съюз почти три четвърти от населението, имащо право на ваксинация, поне частично вече е ваксинирано. В САЩ са ваксинирани 68% от хората над 12 години. В Русия поне една доза от ваксината са получили 26,7%.
В другите страни ваксинацията протича много по-бавно. Сред аутсайдерите са Индонезия, Индия, а така също много африкански страни. Но, дори ако в близко бъдеще бъде ваксинирано цялото население на планетата, няма 100-процентова гаранция, че това ще спре пандемията.
Както виждаме, появяват се нови варианти на вируса, които не само са по-заразни, но и по-добре се изплъзват от имунната система. Днес вариантът Делта се смята за най-опасната мутация сред всички открити. От него се разболяват дори хора, които са получили две дози ваксини. Първоначални изследвания показват, че към някои ваксини може да бъде устойчив и щамът Ламбда.
Всъщност, способността на вируса да мутира бързо може въобще да зачеркне всички надежди, свързани с ваксинацията. Както предполагат учените, нови щамове ще се появяват на всеки шест месеца. В такъв случай пандемията може да се задържи още дълги години.
„Понякога ние правим две крачки напред и една назад”, заявил Майкъл Остерхолм, директор на Центъра за изследвания и политики в областта на инфекциозните заболявания при Университета в Минесота.
Как ще завърши коронавирусната пандемия?
Един от възможните и най-вероятни варианти предполага, че обществото ще се опита само да обяви край на пандемията още преди това да направи науката. Т.е. хората просто ще се примирят с тежките последствия от болестта и дори със смъртните случаи, предизвиквани от нея. Така често се е случвало с предишните пандемии.
Например, грипът повече не се смята за пандемия, а представлява ендемично заболяване. В същото време от него в света ежегодно умират от 280 до 600 хиляди души. Разбира се, за такова развитие на събитията човечеството трябва да се научи поне частично да държи болестта под контрол и да не допуска тези нейни мащаби, каквито наблюдаваме сега.
„Ако можем да намалим броя на смъртните случаи до определено ниво и да се върнем към нормален живот, ще можем да кажем, че пандемията е свършила”, заявил Джагприт Чхатвал, специалист по взимане на решения от Масачузетската общопрофилна болница, доцент в Харвардската медицинска школа.
Когато глобалното разпространение на болестта се вземе под контрол на определена територия, тя престава да бъде пандемия и става епидемия. Т.е. когато COVID-19 се установи в глобален мащаб на това ниво, което според СЗО се явява „очаквано или нормално”, организацията ще го нарече „ендемично”. В такъв случай ще може да се каже, че пандемията е свършила. Но самият коронавирус, съдейки по всичко, ще остане с нас завинаги.
Иван ПЕТРОВ
